1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
София, 01.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 495 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма] против Решение № 441 от 08.11.2013г. по гр.д.№ 462/2013г. на Окръжен съд, Хасково, с което е след частична отмяна на Решение № 300 от 18.04.2014г. по гр.д.№ 2281/2012г., е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на вземане по чл.213 КЗ, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу ответника [фирма], [населено място] за сумата 9 166.57лв.- изплатено застрахователно обезщетение на лизингодателя [фирма] по договор за финансов лизинг 36641 от 27.02.2008г. и застрахователна полица 1640/006/302/0000001 за застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски”, дължими за периода след м.август 2008г. до края на срока на лизинговия договор.
Касаторът обжалва решението в частта за отхвърлянето на иска по отношение на претендираното на основание чл.213 КЗ изплатено на лизингодателя застрахователно обезщетение, формирано от лизинговите вноски с падеж след датата на прекратяване на договора за лизинг. Позовава се на неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че по силата на сключения застрахователен договор дължи и е заплатил на застрахования лизингодател всички неплатени вноски по договора, включително и тези с ненастъпил падеж, като прекратяването на действието на договора за лизинг е ирелевантен факт, както по отношение определянето настъпването на застрахователното събитие, така и по отношение определянето на размера на дължимото застрахователно обезщетение. Искането е за отмяна на решението и за уважаването на иска до размера на платеното застрахователно обезщетение, покриващо стойността на лизинговите вноски до края на срока /т.е и след прекратяването/ на лизинговия договор, със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е поставен материалноправният въпрос: В случаите на имуществена застраховка срещу финансови загуби по т.16 от раздел ІІ на Приложение № 1 от КЗ, когато финансовите загуби произтичат от неплащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг /съответно застрахователното покритие по сключената застраховка обхваща уговорените и неплатени от лизингополучателя лизингови вноски/, при условие, че са изпълнени условията по застрахователната полица относно настъпването на застрахователното събитие, дали застрахователното обезщетение се формира от размера на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг или само от тези с настъпил падеж до датата на прекратяването му. Поддържаните допълнителни предпоставки са по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие на обжалваното решение с решението по гр.д.№ 190/2012г. на РС В.П., № 114/2012г. на същия РС, с Решение на ОС Враца по гр.д.№ 73/2012г., с Решението по т.д.№ 2532/2012г., гр.д.№ 13234/2011г. и гр. 16345/2011г. и трите на СГС, както и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Отговор на касационната жалба не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, ТК, І отд., след преценка на данните по делото и доводите по чл.280,ал.1 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Отмяната на решението и отхвърлянето на иска в обжалваната от касатора част е обусловено от извода, че отговорността на третото лице- лизингополучателя по претенцията на застрахователя по чл.213 КЗ за изплатеното застрахователно обезщетение на застрахования лизингодател е ограничена до размера на лизинговите вноски с настъпил падеж, дължими до прекратяването на лизинговия договор и връщането на автомобила-предмет на последния договор. От този принципен за изхода на спора извод на въззивната инстанция произтича и неотносимостта на поставения като правен от касатора въпрос. Основанието на претенцията на касатора е плащането на застрахователното обезщетение на застрахования лизингодател и встъпването му в правата, които застрахованият има срещу причинителя на вредата. Поради това и изводите на въззивната инстанция са основани на обема на правата, които има застрахования лизингодател срещу лизингополучателя при неплащане на лизинговите вноски. Решаващите изводи на съда са основани не на начина на формиране на дължимото от застрахователя на лизингодателя застрахователно обезщетение, в какъвто смисъл е поставеният от касатора въпрос, тъй като обхватът на суброгационното право зависи не само от размера на платеното застрахователно обезщетение, но и от размера, дължим от третото лице на застрахования. В този смисъл от значение за изводите на въззивния съд е уговорката на чл. 68 от договора за лизинг, съгласно която във всички случаи на прекратяване на договора, лизингополучателят е длъжен да върне автомобила /факт за което не е спорно, че е осъществен на 11.08.2013г./ и да плати всички лизингови вноски и други плащания, дължими към датата на прекратяването на договорните правоотношения. Въпрос, който не е пряко относим към съществените за изхода на спора изводи на съда не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване.
При необосноваване наличието на общата предпоставка, съдът не дължи произнасяне по поддържаните от касатора допълнителни предпоставки за допускане до касационно обжалване.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 441 от 08.11.2013г. по гр.д.№ 462/2013г. на Окръжен съд, Хасково в частта за отхвърлянето на иска след частичната отмяна на решението по гр.д.№ 2218/2012г. на РС Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.