О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
.
София 11.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №6262/2013 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Х. П., [населено място], срещу определение №690 от 02.08.2013 г. по ч. гр. дело №135/2013 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 25.03.2013 г. на Габровския районен съд за връщане на молба вх. №1988 от 13.03.2013 г. на жалбоподателя. Въззивният съд е приел, че с молбата се иска обявяване за нищожни на присъда по нчхд №293/2004 г. на Габровския районен съд и решение по внчхд №583/2004 г. на Габровския окръжен съд , с което е потвърдена присъдата. В ГПК не е предвидена възможност за прогласяване нищожност на съдебни актове, постановени по реда на НПК.
Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност на определението.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Жалбоподателят не е формулирал правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са твърдения, че посочените по-горе присъда и решение са постановени в нарушение на действащия по това време Закон за предложенията, жалбите, сигналите и молбите и това е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото би улеснило за в бъдеще правилното прилагане на Кодекса на труда. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Посоченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира жалбите. Обжалваният акт на въззивния съд не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Противното би засилило твърде много служебното начало, а е и възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №690 от 02.08.2013 г. по ч. гр. дело №135/2013 г. на Габровския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.