Р Е Ш Е Н И Е
№732
София, 12.10. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, тричленен състав в съдебно заседание на 7 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1785/2008 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 год.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на И. Х. Б. против въззивното решение на Софийския окръжен съд № 443 от 10.01.2008 год. по гр. д. № 815/2007 год., с което на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД са обявени за недействителни по отношение на ищеца М. Б. Н. три договора за дарение, сключени между ответниците, както следва: 1. договор за дарение, сключен на 13.03.2001 год. с нотариален акт № 65/2001 год. на нотариус с район на действие С. районен съд, с който И. Х. Б. дарил на внуците си Р. Р. Д. и Е. Р. Д. нива от 0,919 декара, находяща се в м. „К”, землището на с. Г., представляваща имот № 0* по картата за земеразделяне на селото, при посочени граници; 2. договор за дарение, сключен на 13.03.2001 год. с нотариален акт № 66/2001 год. на нотариус с район на действие С. районен съд, с който И. Х. Б. дарил на внуците си В. К. Х. и Е. Р. Д. ливада от 1,413 декара, находяща се в м. „Р”, землището на с. Г., представляваща имот № 0* по картата за земеразделяне на селото, при посочени граници и 3. договор за дарение, сключен на 13.03.2001 год. с нотариален акт № 67/2001 год. на нотариус с район на действие С. районен съд, с който И. Х. Б. дарил на внуците си В. К. Х. и Д. К. Х. ливада от 1,526 декара, находя се в м. „Т”, землището на село Г., представляваща имот № 0* по картата за земеразделяне на селото, при посочени граници. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост, с искане за неговата отмяна.
Ответникът М. Б. Н. оспорва касационната жалба.
Ответниците Е. Р. Д., В. К. Х. , Р. Р. Д. и Д. К. Х. не са взели становище по жалбата.
Върховният касационне съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.).
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да уважи исковете с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД съдът е приел, че ищецът е придобил качеството на кредитор по отношение на първия ответник, към 03.12.1992 год., преди извършените дарствени разпореждания, когато е бил непозволено увреден от ответника, признат за виновен с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 115 НК. Посочено е, че за успешното провеждане на отменителния иск, законът не изисква вземането да е изискуемо и ликвидно. Предприетите след възникване на вземането действия, насочени към намаляване имуществото на длъжника, чрез извършените от първия ответник безвъзмездни сделки в полза на свои низходящи (внуци), при които знанието за увреждане у третото лице – приобретател се предполага са дали основание на съда да приеме, че предявените искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД са основателни и подлежат на уважаване.
Решението е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са нарушени съдопроизводствени правила.
При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правилни фактически и правно-обосновани изводи, досежно основателността на предявените искове.
Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че предпоставките на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД са доказани от обективна и субективна страна. Ищецът е придобил качеството кредитор спрямо първия ответник към момента на неговото увреждане 03.12.1992 год., установено с влязла в сила присъда за извършено от първия ответник престъпление по чл. 115 НК. За успешното провеждане на иска вземането на увреденото лице за вреди от непозволено увреждане не е необходимо да е изискуемо и ликвидно (установено по размер), което произтича от целта на иска по чл. 135 ЗЗД да възпрепятства недобросъвестния длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредитора. Предприетите от ответника действия към намаляване на имуществото, след възникване вземането на ищеца, чрез извършените дарствени разпореждания в полза на негови низходящи са увредили кредитора – ищец и следва да се обявят за недействителни (непротивопоставими) спрямо него на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Тъй като сделките са безвъзмездни, по аргумент за обратното от ал. 1, за основателността на иска не е необходимо у приобретателя – останалите ответници да е налице знание за увреждане на кредитора. Сделките са в полза на низходящи и знанието за увреждане по смисъла на ал. 2 се презумира, а оборимостта на презумцията е в тежест на длъжника и неговите роднини – страни по увреждащата сделка, ответници по иска.
В смисъла на изложеното следва, че след възникване на вземането, длъжникът, в лицето на първия ответник е предприел правни действия, чрез които е увеличил неплатежността си, като е отчуждил и по този начин намалил имуществото си, с което е увредил кредитора ищец – обективни условия за основателността на иска. Длъжникът, в лицето на първия ответник е съзнавал, че с извършените безвъзмездни сделки уврежда кредитора-ищец, като го затруднява да събере вземанията за обезщетения от причинените му от непозволеното увреждане вреди – субективни условия за уважаването на иска. Тези обстоятелства, преценени към разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, са законово основание съдът да уважи исковете.
Изложеното дава основание да се приеме, че решаващият съд е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти преценени съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 (отм.), поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 443 от 10.01.2008 год. по гр. д. № 815/2007 год. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ