О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
София, 12.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3605 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат А. М. срещу решение № 1184/11.06.2014 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 9 състав по гр.д. № 837/2014 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/, отхвърлящо иск на настоящия касатор срещу [фирма] за 65573.32 лв. – незаплатена цена на изпълнени СМР по договор от 17.06.2008 г., което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 30.05.2011 г. сключен между [фирма] и [фирма], мораторна лихва върху тази сума от 11740 лв. за посочен период.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на СГС по предявения от настоящия касатор иск, САС е приел, че между [фирма] и [фирма] е сключен договор за строителство от 17.06.2008 г., задълженията по който са изпълнени от [фирма] като строител, което е породило задължение за възложителя [фирма] за заплащане на цената на извършеното. С договор за цесия от 30.05.2011 г. [фирма] е прехвърлил на настоящя касатор [фирма] вземането си към [фирма], но не са представени доказателства за съобщаване на цесията на длъжника [фирма] /чл.99 ал.4 ЗЗД/. Съдът е приел, че представеното по делото копие от товарителница за доставяне на пощенска пратка не установява уведомление по смисъла на закона за извършената цесия, тъй като с тази товарителница е установено доставяне на пощенска пратка, изпратена от физическо лице /адвокат В. Димитров/, доставена на адреса на ответното дружество, където е приета също от физическо лице /Д./. САС е приел още, че исковата молба, изхождаща от цесионера не може да породи правни последици на уведомление по чл.99 ал.4 ЗЗД, тъй като нито към исковата молба, нито по-късно по делото е приложено уведомление, изхождащо от цедента или от упълномощено от него лице до длъжника, в което да е налице конкретно уведомяване за прехвърляне на процесното вземане. Според САС релевантно за настъпване на правното действие на цесията е съобщението да изхожда от цедента и да е адресирано до длъжника, доказателства за което не са представени по делото.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай касаторът не формулира конкретен въпрос, свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, а излага доводи, свързани с мерките за опазване тайната на кореспонденцията, с оглед на които в приложената товарителница не може да се съдържат данни за съдържанието на пратката – така е прието и в решение на ВКС по т.д. № 714/2004 г., но приемайки липса на уведомление САС не посочил, според касатора, валидното в този случай уведомление. Така изложените доводи очевидно визират съобщаването на длъжника за извършената цесия – обуславящ изхода на спора въпрос, но не са свързани с изложените от САС решаващи мотиви за липса на доказателства за извършено съобщаване на цесията от цедента на длъжника. В цитираното решение, постановено по ГПК /отм./ няма спор кой е изпращач и получател на пратката, какъвто има в настоящото производство с оглед вписване в приложената товарителница за изпращач и получател на физически лица, без доказателства да са упълномощени да извършат изпращането на уведомлението, респ. да получат същото, а спор за съобщението във връзка с тази пратка между търговски дружества, поради което не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. В константната практика на ВС, застъпена в ТР № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК и р. № 698/23.10.2008 г. по т. д. № 306/2008 г. на ВКС, II т. о., е възприето становището, че за да породи действие спрямо длъжника, прехвърлянето на вземането /цесия/ трябва да бъде съобщено на длъжника от стария кредитор, аналогично становище е застъпено и в създадената при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, отразена в р. № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о. и р. № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. Във всяко от изброените решения е акцентирано върху необходимостта цесията да бъде съобщена на длъжника от първоначалния кредитор /цедент/, за да е легитимиран новият кредитор /цесионер/ да търси от длъжника изпълнение на вземането, респ. върху доказаността на уведомяването като факт, релевантнен за основателността на предявения от новия кредитор иск относно вземането. Доколкото в настоящия случай от представената товарителница не е установено уведомление за извършената цесия да изхожда от първоначалния кредитор /цедент/ до длъжника, няма основание да се приеме, че цесията е съобщена по реда на чл.99 ал.4 ЗЗД, както е приел и САС, чиито изводи са в съответствие със задължителната съдебна практика.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС. Съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1184/11.06.2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав по гр.д. № 837/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.