О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
София, 13.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2783/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от ищцата Ш. М. Иззет- А. от [населено място], чрез процесуалния й представител адвокат С. Ч., срещу определение № 3043 от 24.09.2019 г. по в. гр. д. № 4713/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1263 от 28.05.2019 г.
Частната жалбоподателка поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че не се дължи присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като доколкото обжалваното решение на СГС е влязло в сила за присъденото й обезщетение в размер на 22 500 лв., същата е разполагала с възможност да заплати полагащия се адвокатски хонорар и не е имало основание за безплатна защита пред въззивната инстанция. Застъпва становище, че съдът не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза на чл. 38, ал. 1 ЗА, а преценката дали лицето е материално затруднено по смисъла на закона е в компетенциите на адвоката, приел да осъществява безплатно адвокатска защита и съдействие.
Ответникът по частната жалба – ЗК „Б. И.“ АД, [населено място] – не изразява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 248, ал. 3 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 1263 от 28.05.2019 г. по в. гр. д. № 4713/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат С. Ч., тъй като за присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 22 500 лв. първоинстанционното решение е влязло в сила и на същата е издаден изпълнителен лист за посочената сума.
Определението е неправилно.
Производството по в. гр. д. № 4713/2018 г. на Софийски апелативен съд е образувано по подадена от ищцата въззивна жалба срещу решение № 5174 от 27.07.2018 г. по гр. дело № 6206/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, 18 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, за разликата над уважения размер от 22 500 лв. до предявения размер от 80 000 лв. и лихвата върху тази сума. Видно от представения в първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие от 22.03.2017 г. и пълномощно ищцата се е представлявала в двете съдебни производства от Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Искане за присъждане на съответното адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА е заявено своевременно и е представен списък по чл. 80 ГПК, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство. С въззивното решение след частична отмяна на решението на СГС ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищцата допълнително сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на процесното ПТП.
В трайната практика на Върховен касационен съд, част от която е цитирана и в частната жалба, се приема, че: Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗА: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист; В посочената разпоредба не е предвидено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ; Преценката, дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента; Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1–3 ЗА; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 78 ГПК); При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати; При негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
Настоящият състав изцяло споделя посочената практика и с оглед на същата намира за неправилен извода на въззивния съд, че ищцата не попада в кръга на лицата по чл. 38, ал. 1, доколкото с първоинстанционното решение в нейна полза е присъдена сума в размер на 22 500 лв. и решението в тази си част е влязло в сила. Влязлото в сила частично в осъдителната част първоинстанционно решение не удостоверява наличие на материално състояние, позволяващо на ищцата да заплати на процесуалния си представител дължимото адвокатско възнаграждение. От една страна, по делото липсват твърдения и данни, че застрахователното дружество й е заплатило съответната част от застрахователното обезщетение. От друга страна, сключеният на 22.03.2017г. договор за правна защита и съдействие не е изменен.
Предвид изложените съображения обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора във въззивното производство и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, за уважената част от въззивната жалба ответното застрахователно дружество следва да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер 446.09 лв. (с ДДС), изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и сумата 446.09 лв. (с ДДС) – допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Или, на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдена общо сумата 892.18 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 3043 от 24.09.2019 г. по в. гр. д. № 4713/2018 г. на Софийски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Б. И.“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 8, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 892.18 лв. (осемстотин деветдесет и два лева и осемнадесет стотинки).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: