О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.732
гр. София,14.12.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1625 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. В. срещу решение №562 от 08.03.2018 г. по в.гр.д.№4427/2017 г. на САС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №3583 от 23.05.2017 г. по гр.д.№12 297/2015 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. В. В. срещу „Дженерали застраховане” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 15 000 лв. до сумата от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на ПТП от 12.03.2015 г., ведно със законната лихва от 12.03.2015 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се посочва, че решението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и практиката по прилагането й, с оглед което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1, а и това по т.3 от ГПК.
Ответникът по касация „Дженерали застраховане” АД не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалия. По спорния въпрос относно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, въззивният съд е отчел: 1. Травматичните увреждания /контузия на дясната тазобедрена става, контузия и охлузване на теменната част на главата, мозъчно сътресение със загуба на съзнание, съставляващо разстройство на здравето с временна опасност за живота и последвала травматична церебрастия, довели на пострадалия краткотрайни болки и посттравматично стресово разстройство, което представлява невротично заболяване, изразяващо се в тревожност, вътрешно напрежение, кошмарни сънища, снизен праг на дразнимост/, 2. Периода за пълното възстановяване /2 месеца като болките са били с по-интензивен характер през първите 30 дни и след проведено адекватно медикаментозно лечение под контрола на психиатър депресивната симптоматика е напълно компенсирана, но е налице известна личностна промяна, епизодични афективни реакции и напрежение в определени ситуации/, 3. Възрастта на пострадалото лице, 4. Причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, 5. Социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”, като е достигнал до извод, че паричният еквивалент на понесените от ищеца неимуществени вреди към момента на увреждането следва да бъде определен на 15 000 лв.
В случая в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението твърдения за противоречие на решението с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и практиката по прилагането й не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право / и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби – правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Дори и да се приеме, че се поставя въпросът относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, то в случая не се установява наличие на поддържаните в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК селективни основания. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната практика на ВКС /обективирана в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др., изключващи наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС /наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, като касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №562 от 08.03.2018 г. по в.гр.д.№4427/2017 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №3583 от 23.05.2017 г. по гр.д.№12 297/2015 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. В. В. срещу „Дженерали застраховане” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 15 000 лв. до сумата от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на ПТП от 12.03.2015 г., ведно със законната лихва от 12.03.2015 г. до окончателното изплащане.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.