4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1210/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
гр.София, 15.10.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1210/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. И. от [населено място] и Д. П. Д. от [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адвокат Л.Г. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 1120/06.07.2011 год., постановено по гр.дело № 1541/2011 год. С това решение е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 291/03.01.2011 год. по гр.дело № 1245/2008 год. в частта му, с която са отхвърлени предявените от ищците-касатори срещу [фирма], [населено място] искове по чл.226, ал.1 ЗК за разликата над присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 30.10.2007 год. в размер на 18 000 лева за всяка една от тях до предявения размер от по 50 000 лева за всеки от обективно съединените искове.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизодствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е преценил в цялост събраните по делото доказателства и значението им за размера на вредите, неправилно е приложил разпоредбите на чл.51, ал.1 и чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като същият е занижен с оглед претърпените от ищците болки и страдания и реално настъпили усложнения в здравословното състояние на Д. П..
В допълнително изложение към касационната жалба се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Навеждат се доводи, че апелативният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос свързан с приложението на чл.51, ал.1 и чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане при ПТП, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС съгласно приложеното решение № 684/24.08.2006 год. по гр.дело № 197/2006 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о./постановено по реда на отменения ГПК/, както и на ППВС № 4/1968 год. относно дължимото допълнително обезщетение при ексцес в резултат на настъпило влошаване здравословното състояние като последица от първоначалното увреждане.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и след проверка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от съда с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с въззивното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която са отхвърлени за сумата от 32 000 лева за всяка една от ищците-касатори предявените от тях срещу застрахователя на делинквента по застраховка гражданска отговорност обективно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили при ПТП, за разликата над присъдения до предявения размер. Въз основа на извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал и релевантните за спора факти и обстоятелства съдът е приложил принципа на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на претърпените от пострадалите болки и страдания, настъпили в резултат на уврежданията от процесното ПТП. Анализирайки доказателствата по делото съдът е посочил конкретните факти и значението им за размера на вредите поотделно за всяка от ищците като е съобразил броя и вида на травмите, продължителността на периода на лечението и интензивността на изпитаните в този период болки и страдания и дадените от вещите лица най-общи прогнози за развитие на заболяванията, при което е достигнал до идентични изводи относно дължимия размер на обезщетенията присъдени от първоинстанционния съд.
При тези фактически данни поставеният от касаторите материалноправен въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора, е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай и от събраните по делото доказателства, а не от неточното прилагане на закона, който установява справедливостта като основен критерий при определяне обезщетението за този вид вреди. В този смисъл са указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, с които апелативният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, като прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД е посочил и обсъдил конкретните факти и обстоятелства и значението им за размера на вредите. Преценката на отделните факти и доказателства по делото относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. Що се касае до приложеното към жалбата съдебно решение по т.дело № 197/2006 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о., на което се позовават касаторите, същото е постановено при действието на отменения ГПК от 1952 год. и не представлява задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от цитираното ТР, представляваща основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на касаторите за противоречие на обжалваното решение с ППВС № 4/30.10.1975 год. относно обезщетяването при ексцес, тъй като в случая с оглед данните по делото е видно, че се претендира първоначалното обезщетение за нанесените на пострадалите при процесното ПТП вреди. Не се касае за ново обезщетение за настъпило впоследствие влошаване на здравословното състояние в резултат на деликта, което да не се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, каквото е изискването предвидено в т.10 на цитираното Постановление на Пленума на ВС. Както беше посочено предмет на иска не са новонастъпили вреди.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1120/06.07.2011 год., постановено по гр.дело № 1541/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: