О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
София, 19.12.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1488/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. И. З. срещу решение №274 от 31.01.2019г., постановено по в.т.д.№5117/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в, с което е потвърдено решение №1379/29.06.2018г. по т.д.№2253/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 с-в.
Касационната жалба на Я. З. с изложението към нея по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са депозирани на 22.03.2019г. в срока за обжалване на въззивното решение по чл.283 ГПК. С разпореждане на съдията-докладчик от 27.03.2019г. на основание чл.285, ал.1 ГПК е дадена възможност на касатора да отстрани нередовността на касационната жалба като същата бъде приподписана от адвокат. На 13.05.2019г. – в указания с разпореждането едноседмичен срок, но след срока за обжалване на решението по чл.283 ГПК, пълномощникът на касатора адвокат В. А. е представила подписани от нея касационна жалба и изложение, в които има допълнени пасажи към първоначалната жалба и изложение. Доколкото тези допълнения са направени след срока по чл.283 ГПК, касационният състав дължи произнасяне по касационната жалба и изложението към нея в редакциите им, депозирани на 22.03.2019г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния състав, че процесното общо събрание на съдружниците (О.) на „И.” 1991” О. е свикано редовно в съответствие с императивната норма на чл.139, ал.1 ТЗ. Твърди се, че въззивният съд е пренебрегнал клаузата на чл.18, т.2 от дружествения договор, в която не е предвидено поканата за събранието да бъде връчена от нотариус. Сочи се, в обжалваното решение не са обсъдени доводите във въззивната жалба относно нередовността на О. като се излагат съображения, че ответното дружество, чиято е доказателствената тежест, не е доказало редовното свикване на събранието. Отделно се твърди, че оплакванията за нищожност на взетите решения по т.2-5 от протокола от О. са били наведени своевременно от ищеца и не са преклудирани като се застъпва становището, че О. на „И.” 1991” О. изобщо не е провеждано на 12.07.2017г. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на предявените искове с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните въпроси:
1. „Свикването на общо събрание на съдружниците в О. по уговорения в дружествения договор начин ли следва ли да се направи или е допустима преценка от управителя, който свиква общото събрание?”
2. „Ако в дружествения договор е предвиден конкретен способ за връчване на поканата за свикване на общото събрание на съдружниците, този способ ли е приоритет пред останалите способи за връчване и ако не бъде спазен, връчването редовно ли е?”
3. „При свикването на общото събрание на съдружниците в О. от управителя, който е и съдружник, следва ли поканата да бъде отправена и до свикалия ОС управител-съдружник?”
4. „Когато ОС на О. се свиква от управител, който има едновременно качеството управител и съдружник и се иска промяна на управлението чрез заличаване на другия управител, едновременно и съдружник, разпоредбата на чл.138, ал.2 ТЗ приложима ли е? Следва ли съдружникът-управител да отправи искане до всички съуправители за свикване на ОС на съдружниците за промяна на управлението на дружеството и едва след това самостоятелно да свика извънредно ОС за промяна на управлението?”
5. „Води ли до нередовност свиканото извънредно ОС от единия управител-съдружник, без да е поискал преди това в качеството си на съдружник от всички съуправители да се свика ОС на съдружниците? и
6. „Допустимо ли е въззивният съд при постановяване на решението си да разгледа, анализира и да изведе правните си изводи от доказателствата, които не са допуснати и събрани от първоинстанционния съд и за които страните не са поискали събиране на основание чл.266 ГПК?”
Твърди се, че въпросите, свързани с предвидените способи за изпращане/връчване на поканата за О. са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №196/22.11.2013г. по т.д. №665/2012г. на ВКС, ІІ т.о. По отношение на въпросите под №2, и №4 се поддържа също, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от „И.” 1991” О., в който се сочи, че не са налице релевираните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че поставените въпроси на са от значение за правния спор, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда, както и че не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №1379/29.06.2018г. по т.д.№2253/2017г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, предявени от Я. И. З. против „И.” 1991” О. за отмяна на всички решения, взети на общото събрание на съдружниците на ответното дружество, проведено на 12.07.2017г.
Въззивният състав е приел за безспорно установено, че Я. З. и И. З. са били съдружници в „И. 1991” О. като ищецът Я. З. е притежавал 40 дружествени дяла, а И. З. – 60 дружествени дяла. На основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение относно фактическите констатации, свързани с клаузите на дружествения договор (чл.18 и чл.19), касаещи свикването и провеждането на О.. Извършено е препращане към мотивите на решението на първата инстанция, в които е прието, че релевантни за спора са следните представени по делото доказателства:
1.) нот.покана акт №137, т.І, рег.№1345/20.06.2017г., чрез нотариус С. М. от И. З. в качеството му на управител на „И. 1991” О. до Я. З., с която последният е поканен да присъства на О. на 12.07.2017г., което ще се проведе в [населено място] при посочен в поканата дневен ред, свързан с разглеждане действията на Я. З. като управител на „И. 1991” О. и вземане на решение за освобождаването му от длъжността управител; разглеждане действията на Я. З. като управител на следните дружества, собственост на „И.” 1991” О., а именно – „И. 01“ Е., „И. 05“ Е., И. Инвест“ Е. и „И. Транс“ Е. и освобождаването му от длъжност като върху поканата има изявление на нотариус М., че поканата е връчена на Я. З. по реда на чл.44, ал.1 ГПК – при отказ от адресата на 27.06.2017г.,
2.) разписка от 27.06.2017г., с която се удостоверява, че екземпляр от нотариална покана е връчван на Я. З. на служебния му адрес в [населено място] и същият е отказал да получи поканата като изявлението е подписано от А. Д. – помощник нотариус,
3.) протокол от извънредно заседание на съдружниците на „И.” 1991” О. от 12.07.2017г. (при допусната техническа грешка с посочване 12.06.2017г.), проведено в [населено място] в присъствието на И. З., притежаващ повече от 50% от капитала, като са отразени взетите решения съобразно дневния ред в нотариалната покана. Протоколът е подписан от И. З. като съдружник и от протоколчика адвокат А. Т. и съдържа нотариална заверка на подписите и съдържанието, заверени от нотариус М..
4.) констативен протокол от 12.07.2017г., изготвен от нотариус М., в който са отразени извършените на О. действия и взетите на събранието решения.
Въззивният състав е приел за неоснователни оплакванията на въззивника, свързани с твърдените от него нарушения при свикването на О.. Според съда връчената при отказ покана до съдружника Я. З. за провеждане на общо събрание не рефлектира върху редовността на свикване и провеждане на събранието, поради което не би могло да се приеме, че това конкретно поведение е пречка за провеждане на общото събрание. Апелативният състав е посочил, че по делото не е оборена формалната доказателствена сила на нотариалната покана за свикване на процесното общо събрание като официален свидетелстващ документ, установяващ изявлението на длъжностното лице по връчването – дата, място, приело лице, начин на връчване. Поради противоречивостта им съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Л. Л. и Р. К. относно местонахождението на Я. З. на 27.06.2017г. и аналогично на първата инстанция е дал вяра на свидетелските показания на Х. Х. и А. Д., от които се установява, че Я. З. е потвърдил самоличността си пред връчителя на нотариалната покана и е отказал получаването й на 27.06.2017г. За да приеме, че нотариалната покана е връчена при отказ именно на 27.06.2017г. съдът е взел предвид и отговора на Агенция „Пътна инфаструктура“, от който е видно, че за периода 25.06.2017г. – 29.06.2017г. не се установява лекият автомобил, в който се твърди, че на 27.06.2017г. е пътувал с Я. З. в посока София – С. и обратно, да е засечен на посочената дата от преброителните камери по маршрута.
Произнасяйки се по въззивната жалба при условията на ограничен въззив по чл.269, изр.2 ГПК, въззивният състав е посочил, че предявяването на иска по чл.74, ал.1 ТЗ е ограничено с процесуално-преклузивен 14-дневен срок. Съдът се е позовал на разясненията в т.VІ от Т. №1/2002г., според които отмяната на атакуваните с иска решения на общото събрание е допустима само въз основа на онези пороци, сочещи на тяхната материална или процесуална незаконосъобразност или противоуставност, които са релевирани с исковата молба и са въведени като предмет на спора в срока по чл.74, ал.2 ТЗ. Според въззивния съд е недопустимо разглеждането на основания за отмяна на решенията на общото събрание, които са допълнително наведени от ищеца в рамките на висящото съдебно производство, но след изтичане на споменатите срокове по чл.74, ал.2 ТЗ, доколкото те съставляват самостоятелни основания за отмяна, които са преклудирани с изтичането на тези срокове. В тази връзка апелативният състав е приел, че въведените от ищеца с допълнителната искова молба по чл.372, ал.1 ГПК, с писмената защита пред първата инстанция и с въззивната жалба допълнителни пороци на атакуваните решения на О., в случая не следва да се включват в предмета на делото и не е допустимо произнасяне по тях. По тези съображения съдът е обосновал извода за недопустимост на доводите на ищеца въведени за пръв път с писмената защита пред СГС, респ. с въззивната жалба – за непровеждане на О. на 12.07.2017г., както и за твърденията, че решенията по точка 2-точка 5 от проведеното на 12.07.2017г. О. на „И. 1991” О. са нищожни като взети от лице без представителна власт.
Настоящият състав намира, че не са налице релевираните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивното решение не е нито евентуално нищожно, нито евентуално недопустимо по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като е постановено от законен състав по предявените искове с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не могат да обосноват наличието на основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение първите два въпроса на касатора, свързани с евентуалното неспазване на предвидените в чл.18, ал.2 от дружествения договор способи за връчване на поканата за О. на „И. 1991” О., а именно: 1.) Свикването на общо събрание на съдружниците в О. по уговорения в дружествения договор начин ли следва ли да се направи или е допустима преценка от управителя, който свиква общото събрание?” и 2.) „Ако в дружествения договор е предвиден конкретен способ за връчване на поканата за свикване на общото събрание на съдружниците, този способ ли е приоритет пред останалите способи за връчване и ако не бъде спазен, връчването редовно ли е?”. Въпросите не са обусловили решаващата воля на съда и не са значими за конкретния правен спор съобразно разясненията по т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, тъй като въззивният състав е обсъдил като въведено с исковата молба единствено оплакването на ищеца за нередовно свикване на О., свързано с липсата на редовно връчване на нотариалната покана при условията на чл.44, ал.1 ГПК, респ. с липсата на редовното й получаване от ищеца, който отрича да е бил в София на 27.06.2017г. В тази връзка и с оглед преклузията за въвеждане на допълнителни основания за неправилност на решението на О. след изтичане на сроковете по чл.74, ал.2 ТЗ, апелативният състав не е изложил съображения дали И. З. е свикал събранието чрез способ, различен от способите за връчване на поканата, посочени в чл.18, ал.2 от дружествения договор и не е дал отговор, който да е относим към поставените въпроси.
Не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация въпросите на касатора № 3: „При свикването на общото събрание на съдружниците в О. от управителя, който е и съдружник, следва ли поканата да бъде отправена и до свикалия ОС управител-съдружник?”, №4.) „Когато ОС на О. се свиква от управител, който има едновременно качеството управител и съдружник и се иска промяна на управлението чрез заличаване на другия управител, едновременно и съдружник, разпоредбата на чл.138, ал.2 ТЗ приложима ли е? Следва ли съдружникът-управител да отправи искане до всички съуправители за свикване на ОС на съдружниците за промяна на управлението на дружеството и едва след това самостоятелно да свика извънредно ОС за промяна на управлението?” и №5.) Води ли до нередовност свиканото извънредно ОС от единия управител-съдружник, без да е поискал преди това в качеството си на съдружник от всички съуправители да се свика ОС на съдружниците?”. Въпросите, касаещи начина на отправяне на покана за О. от управител-съдружник, искащ промяна на управлението на дружеството чрез заличаване на другия управител-съдружник, въобще не са обсъждани от въззивния съд и не са взети предвид при решаване на спора по същество, доколкото с исковата молба не са въведени оплаквания за нарушения при свикването и провеждането на О. в посочения по-горе контекст.
Въпрос №6: „Допустимо ли е въззивният съд при постановяване на решението си да разгледа, анализира и да изведе правните си изводи от доказателствата, които не са допуснати и събрани от първоинстанционния съд и за които страните не са поискали събиране на основание чл.266 ГПК?”, не може да обоснове наличие на някоя от релевираните от касатора предпоставки за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Анализът на въззивното решение сочи, че апелативният състав е направил решаващите си правни изводи на базата на събраните пред първата инстанция писмени и гласни доказателства. Самият въпрос е зададен абстрактно доколкото в самата касационна жалба не се твърди, че изводите на въззивният съд са изведени от неприето по съответния процесуален ред конкретно доказателство.
На следва да се присъждат разноски в полза на „И. 1991” О., тъй като с отговора на касационната жалба не са представени доказателства за разходи на дружеството, свързани с процесуалната му защита пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №274 от 31.01.2019г., постановено по в.т.д.№5117/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: