Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
София,19.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 401 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. В. срещу въззивно решение от 30.11.2011 г. по въззивно гр.д. № 692 /2011 г. на Хасковския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 29.07.2011 г. по гр.д. № 77 /2011 г. на Свиленградския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу СОУ „П. Б.”, [населено място] искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 и ал.2 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед от 29.06.2010 г. на началника на Р.-Х. за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на СОУ „П. Б.” и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 8,929.18 лева обезщетение за оставане без работа и за по-ниско платена работа поради незаконно уволнение за периода общо от 29.06.2010 г. до 29.12.2010 г. и жалбоподателят е осъдена за разноски по делото.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна СОУ „П. Б.”, [населено място] оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и първият и вторият иск са неоценяеми, а третият е обусловен.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение и основателност на исковете и. Въззивният съд е приел, че не са установени нарушения в правилата за издаване на заповедта, че работодателят е искал от ищеца обяснения за извършени от нея нарушения и тя е дала писмени такива, че нарушенията на трудовата дисциплина са отразени в съдържанието на заповедта и че по делото е установено извършването от ищеца на нарушенията, за които и е наложено дисциплинарно наказание с приетите по делото писмени доказателства и свидетелски показания на тези, които са ги съставили. Установените дисциплинарни нарушения са три : 1) на 14.05.2010 г. продължаване на държавен зрелостен изпит по Български език и литература 5 астрономически часа, вместо установените 4, независимо от проведения преди това изричен инструктаж, с което са нарушени посочени разпоредби от ППЗНП две посочени Наредби за държавните зрелостни изпити, което е създало опасност от анулиране; 2) на 27.05. 2010 г. при провеждане на национално външно оценяване ищецът е определила двама квестори, а после ги пуснала в платен отпуск по време на оценяването, без да определи заместници, с отсъствието им е застрашено провеждането на изпита (проведен е с по-малко квестори), с което е нарушила посочена заповед на Министъра на образованието и текстове от посочена Наредба; 3) неявяване на работа в течение на два последователни работни дни в периода от 25 до 28.05.2010 г.без писмено разрешение от началника на Р.-Х..
Жалбоподателят е извела следните правни въпроси, за които твърди, че представляват основание за допускане на решението до касационно обжалване, за първите четири въпроса не сочи не се сочат кои от предпоставките по чл.280,ал.1,т.т.1-3 ГПК осъществяват
1. процесуалноправен: могат ли да бъдат надлежни писмени доказателства в процеса тези, представени от трето лице в заверен препис, без представянето да е извършено по реда на чл.192,ал.1 ГПК.
Въпросът не е обуславящ, същите доказателства са представени и от двата ответника – СОУ „П. Б.” и Р.-Х., по отношение на който производството е по-късно е прекратено.
2. процесуалноправен: не е ли следвало производството по делото да се спре до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 1 /2010 г. (ТР № 1 /04.10.2010 г.).
Въпросът не е обуславящ, производството по делото на ХРС е прекратено по отношение на ответника Р.-Х. и прекратяването е влязло в сила., по отношение на ответника СОУ „П. Б.” не са били налице законоив основания за спиране от първоинстанционния и въззивния съд.
3. процесуалноправен: следва ли в бързо производство докладът от закрито заседание по чл.312 ГПК да бъде повтарян в откритото заседание и след като съдът е приел доказателствата в закритото заседание, следвало ли е да ги приеме повторно.
Въпросът не е обуславящ, първоинстанционният съд в закрито заседание е допуснал доказателствата по реда на чл.312,ал.1,т.4 ГПК, после в открито заседание ги е приел на основание чл.315 ГПК. Тези правни норми не са непълни, неясни, нито противоречиви, а и не се твърди, че не са приети относими, допустими, необходими доказателства или че относими и необходими доказателства са приети в нарушение на закона,
4. материалноправен: допустимо ли е преди налагане на дисциплинарното наказание приемането на обяснения от работника по реда на чл.193 КТ да става чрез проверка от инспектори.
Въпросът не е обуславящ, проверката от инспекторите по отношение на други работници не представлява искане на обяснение от ищеца по чл.193 КТ, такива са искани от нея след установяване на нарушенията.
5. материалноправен: следва ли заповедта за разрешаване на платен отпуск да е била съобщена на работник, за да произведе правно действие и следва ли писменото разрешение да е под формата на заповед или резолюция е достатъчна, за последното разрешение сочи невлезли в сила съдебни решения.
Въпросът не е обуславящ, защото съдът е приел, че не е искано разрешение за отпуск, а е заявен график за отпуск, което е различно.
6. материалноправен: следва ли в заповедта дните, в които работникът не се е явил на работа по чл.187,т.2 КТ (всъщност чл.187,т.1 и чл.190,ал.1,т.2 КТ (дисциплинарно наказание уволнение може да се наложи за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни) да бъдат записани изрично (по числата от месеца) или може с посочване на начална и крайна дата – 25 – 28 май 2010 г. (както е в заповедта), за който твърди, че е от значение за развитие на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Въпросът е обуславящ е, посочено е, че ищецът не се е явила на работа всичките 4 дни, от които тя не оспорва 3 (твърди, че се е била явила на 27 май 2010 г.)
Този въпрос не е от значение за развитие на правото, той е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, която приема, че периодът от четири поредни присъствени дни с начална и крайна дата обозначава ясно всеки един от дните. В. периодът е обозначен по същия начин както в заповедта, подписана от ищеца, с която е упълномощила свой заместник да я замества по време на отсъствието и за същия период от време.
Поради изложеното не е установено основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на направените разноски за адвокатска защита е основателно за сумата 500 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 30.11.2011 г. по въззивно гр.д. № 692 /2011 г. на Хасковския окръжен съд, г.о..
Осъжда В. Г. В. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх., ап., да заплати на
СОУ „П. Б.”, [населено място], [улица] сумата 500 (петстотин) лева за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.