7
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 732
гр. София, 28 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5545 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 10988/21.11.2016 г. на [фирма] срещу въззивно решение № 382/12.10.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 357/2016 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което като е потвърдено решение № 94/23.03.2016 г. по гр.д. № 28/2016 г. на Районен съд – Горна Оряховица, са уважени предявените от Р. С. К. искове по чл. 344, ал. 1, т.1 за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ със Заповед № 68-ЗЗИ/11.11.2015 г. на изпълнителния директор на дружеството; по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност „специалист, поддръжка“; и по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ за заплащане на сумата 3008, 61 лв. – обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 13.11.2015 г. до 11.03.2016г., заедно със законната лихва, считано от 08.01.2016г. до окончателното изплащане. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за оставането му без работа над присъдения размер от 3008, 61 лв. до пълния предявен размер от 4 612 лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени основанията за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните, обобщени и уточнени от състава на ВКС, въпроси: 1/ за да е налице основанието по чл.328, ал.1, т. 3 КТ, намаляваният обем на работа следва да се отнася за цялостната дейност на предприятието, или за конкретната изпълнявана длъжност; 2/ следва ли работникът или служителят да е осъществявал всички трудови функции съгласно длъжностната му характеристика, за да се приеме, че обемът на работата, с която е ангажиран е бил намален. По първия въпрос се твърди противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика – решение № 29/08.02.2011 г. по гр.д. № 265/2010 г., IV г.о., решение № 236/09.07.2012 г. по гр.д. № 1251/2010 г., IV г.о. и решение 125/18.04.2013 г. по гр.д. № 832/2013 г., IV г.о. на ВКС, а за втория въпрос се поддържа основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответната страна по жалбата – Р. С. К., в писмения си отговор излага доводи за липса на сочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че ищецът е полагал труд по трудово правоотношение на длъжността „специалист, поддръжка“ в Поделение „Завод за захарни изделия“, Техническа дирекция, като трудовият му договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа. Съдът е приел, че по своето естество намаляването на обема на работа представлява намаляване на производствената програма, на количеството произвеждана продукция, спадане на обема на стокооборота и извършваните услуги, което състояние следва да бъде обективно, фактически и трайно съществуващо. Посочил е, че законността на това прекратително основание е обусловена от установяване на факта на действително намаляване обема на работа и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от работника трудови функции. Обсъждайки, събраните по делото доказателства и твърденията на ответника – работодател, съдът е приел, че не се установява да е намалял общият обем на работата в предприятието, нито да е намаляла работата, с която е бил ангажиран работникът преди датата на уволнението му. В тази връзка е посочено, че по делото се установява единствено извършването на значителни реконструкции, подмяна на производствените съоръжения, подобрения на техническото оборудване, изграждане на нова климатична инсталация, абонатна станция и паропреносна мрежа в карамелажния цех, където приоритетно е изпълнявал трудовите си задължения работникът. Счетено е, че инвестирането на значителни финансови средства в предприятието, с цел подобряване дейността и техническото му оборудване, не е довело до намаляване на обема на работа по смисъла на чл.328 ал.1 т.3 КТ. В тази връзка е прието, че освен дейността по отстраняване на аварии и повреди, служителят е имал и редица други трудови функции – контрол за правилната експлоатация на машините и съоръженията и тяхната безопасност при работа, участие при пускането в експлоатация на новодоставените машини, анализиране степента на натовареност на машините, съхраняване на техническата документация и монтажни схеми и пр., което е установено от представената по делото длъжностна характеристика на служителя. Преценяйки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът е направил извод, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил обективния факт на намалелия обем работа и съответно – наличието на връзка между намаленият обем на работата и трудовата функция на уволнения работник, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание е незаконно.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
С решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. – решение № 348/24.11.2015 г. по гр. д. № 2112/2015 г., IV г.о.; решение № 270/02.06.2011 г. по гр. д. № 1661/2010 г., IV г.о.; решение № 29/08.02.2011 г. по гр. д. № 265/2010 г., IV г.о., вкл. и тези, посочени от касатора/, ВКС константно е приемал, че разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 КТ не предвижда нищо друго, освен посочване на основанието за прекратяване на трудовия договор „поради намаляване обема на работата“. По естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите. Това състояние трябва обективно, фактически да съществува. То обаче не следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Поради това, фактическият състав на чл.328, ал.1, т.3 КТ изисква при изследване на елементите му, проследяване на процеса на намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Следва да бъде установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник или служител.
В случая, приетото от въззивната инстанция не е в отклонение с цитираната практика на ВКС, поради което не са налице предпоставки за селектиране на касационната жалба по първия изведен въпрос. Съдът е достигнал до извод за незаконност на оспорената заповед, тъй като по делото не са установени предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.3 КТ – че общият обем на работа в предприятието е бил намален и съответно, че този факт е във връзка с намаления обем на дейността, реализирана чрез трудовата функция на служителя. Посочено е, че в съответното звено, където приоритетно е полагал труд ищецът, действително са били инвестирани значителни материални активи за извършване на реконструкции и закупуване на нова техника за подобряване процеса на производство. По делото обаче, нито се е твърдяло, нито е доказано, че инвестициите са довели до намаляване обема на работа, изразяващо се в намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота и обема на услугите. Съдът е посочил, че подобренията в производствено – техническата база на предприятието дори и да са довели до по-малък брой аварии и необходимост от ремонти на машините, този факт е без значение и не може обоснове уволнителното основание, тъй като трудовите функции на работника, съгласно представената длъжностна характеристика, не са се изчерпвали само с такъв вид задължения.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационен контрол и по втория формулиран от касатора въпрос. Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменение в законодателството и обществените условия; а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, по приложението на чл.328 ал.1 т.3 КТ има създадена задължителна за съобразяване от съдилищата съдебна практика, а в изложението си касаторът по никакъв начин не е обосновал нуждата от нейната промяна или осъвременяване. Както се посочи и по-горе, за законността на уволнението, извършено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, е необходимо намаляването на обема на работата да е довело до отпадане на необходимостта за работодателя от съответния работник или служител, предвид това, че изпълняваната работа като съвкупност от трудови функции, е значително намалена по обем. Когато се твърди, че е намален обема само на част от изпълняваните от работника по длъжностна характеристика трудови функции, но без това да е във връзка с намаления обем на работата, основанието по чл.328 ал.1 т.3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение не е осъществено.
По съединената за разглеждане в настоящото производство частна касационна жалба вх.№ 10045/28.10.2016 г. на [фирма], Върховният касационен съд приема следното:
С решение № 382/12.10.2016 г. по възз.гр.д. № 357/2016 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е отменено определение № 782/ 18.04.2016 г. по гр.д. № 28/2016 г. на Районен съд – Горна Оряховица, в частта му, с която разноските за ищеца са намалени от 840 лв. до размера на сумата 440.60 лв., като вместо това ответникът [фирма] е осъден да заплати на Р. С. К. сумата 840 лв. – дължими за трите иска разноски за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд.
Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното определение, като счита, че неправилно съдът е присъдил на ищеца разноски по делото за исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ в размер на две минимални работни заплати към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. Твърди, че когато в условията на кумулативност е предявен и иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа, трудовият спор е с определен материален интерес и размерът на адвокатското възнаграждение за трите иска следва да се определи еднократно по реда на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/ 09. 07. 2004 г. за М..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса – „как следва да бъде определен минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при кумулативно съединяване на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ“.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С атакуваното въззивно решение, в частта му имаща характер на определение, съдът е приел, че съдебните разноски по трудовия спор, дължими от ответника, възлизат общо на сумата 840 лв., определена както следва: на основание чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за М. за кумулативно съединените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ – в размер на 420 лева – една минимална работна заплата за страната към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие; и в същия размер /420 лв./ и на същото основание по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, съгласно приетото по т.16 от ТР № 6/ 2013г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, налице са предпоставки за допускане на касационния контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения в изложението въпрос, касаещ начина на определяне на съдебните разноски по трудови спорове. По този правен въпрос е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата съдебна практика, обективирана в определение № 821/23.12.2015г. по гр.д. 5438/2015 г., ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.273 ал.3 т.2 ГПК, която се споделя от настоящият състав и с която въззивният съд не се е съобразил. С цитираното определение е прието, че минималното възнаграждение при обективно съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва – на основание чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/2004 г. за М. – общо една минималната месечна заплата за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ съобразно цената му.
Минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове е уредено в чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата, като нормата предвижда, че когато исковете по чл.344, ал.1, т.1 и по чл.344, ал.1, т.2 КТ (за отмяна на уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност) са предявени при условията на обективно съединяване, минималното адвокатско възнаграждение по делото е в размер общо на една минимална работна заплата. Възнаграждението за иска за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 255, ал.1 КТ, който е оценяем, се определя по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата, независимо дали е предявен самостоятелно, или при условията на обективно съединяване с неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Разрешението по т.16 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо след изменението на Наредба № 1/2004г. за М. с ДВ, бр. 28 от 2014 г., в частта й за начина, по който се определят минималните адвокатски възнаграждения по трудови спорове.
При дадения отговор на поставения от касатора правен въпрос, незаконосъобразни са изводите на въззивния съд, че размерът на адвокатското възнаграждение по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ се определя по реда на чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. за М. и е в размер на минималната работна заплата за 2016 г. от 420 лв. При цена на кумулативно съединения иск от 4 612 лв., минималното възнаграждение за тази претенция, съгласно чл.7, ал.2, т.2 вр. с ал.1, т.1, предл. 3-то от Наредбата е 552, 84 лв., или общо дължимото минимално адвокатско възнаграждение за трите иска възлиза на сумата 972, 84 лева /552, 84 + 420 лв. за двата неоценяеми иска/.
Тъй като обаче, производството пред ВКС е образувано само по частната касационна жалба на ответника, в чиято тежест са присъдени разноските от общо 840 лв. по разглеждане на трудовия спор в първата инстанция, въззивното определение следва да се остави в сила, поради забраната за влошаване положението на обжалвалата страна /чл.271, ал.1 ГПК/.
При този изход на делото, искането на ответната страна по касационните жалби Р. К. за присъждане на разноските за касационното производство е основателно и доказано за сумата общо 700 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 382 от 12.10.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 357/2016 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново в частта му, предмет на обжалване с касационна жалба вх. № 10988/21.11.2016 г. подадена от [фирма] – [населено място].
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 382/12.10.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 357/2016 г. по описа на ОС – Велико Търново, в частта му имаща характер на определение по чл.248 ГПК и предмет на обжалване с частна касационна жалба вх.№ 10045/28.10.2016 г. на [фирма]:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 382/12.10.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 357/2016 г. по описа на ОС– Велико Търново, в обжалваната му част, с която след частична отмяна на определение № 782/18.04.2016 г. по гр.д. № 28/2016 г. на Районен съд – Горна Оряховица, [фирма] е осъдено да заплати на Р. С. К. разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата 840 лева.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на Р. С. К. направените за касационното производство разноски в размер на сумата 700 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.