7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
гр. София, 04.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1099 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Ц. Г. М. – заличен едноличен търговец с наименование „Й. – 90 – Ц. М.“ чрез процесуален представител адв. С. К. И. срещу решение № 68 от 18.09.2012г. по в. т. дело № 190/2012г. на Апелативен съд Б., търговски състав, с което е потвърдено решение № 44 от 30.03.2012г. по т. дело № 728/2010г. на Бургаски окръжен съд, граждански състав, с което Ц. Г. М. като едноличен търговец с наименование „Й. – 90 – Ц. М.“, [населено място] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сума в размер 73 101 лв. – частично неизпълнено задължение за заплащане на договорено възнаграждение за извършени от праводателя на ищеца по възлагане на ответника и приети от последния строително-монтажни работи по договор от 21.04.2004г., сума в размер 25 000 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2004г. до датата на подаване на исковата молба, обезщетение за забава от завеждане на иска – 18.05.2009г. до окончателното плащане и сума в размер 7 154 лв. – направени разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни за спора процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ „Допустимо ли е съдът да основава решението си на съдебна експертиза, приета в рамките на друг процес, без участието на една от страните, която е била лишена от възможност за участие и изразяване на становище по приемането на експертизата” – чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК;
2/ „Когато призоваването на ответник по делото в първоинстанционното производство е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, поради което той е бил лишен от възможност да участва в делото, кое се счита за опорочено действие, и ако има такива, кои процесуални действия на съда следва да се считат санирани и могат ли да бъдат приобщени към доказателствения материал при повторното разглеждане на делото” – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;
3/ „Длъжен ли е съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна при направени доказателствени искания и като не е сторил това нарушил ли е служебното начало в процеса; длъжен ли е съдът да уважи искането на една от страните да задължи другата страна по търговска сделка да представи водените от търговеца книги и записвания по тях и каква е доказателствената стойност на горните за установяване на наличието на търговската сделка” – чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК;
4/ „Липсата на основни реквизити в актове за приемане на строително-монтажни работи води ли до недействителност на тези актове; може ли съдът да постанови решение, позовавайки се на оспорени актове образец 19 в представени копия, а не в оригинал и не следва ли същите само на това основание да бъдат изключени от доказателствения материал, независимо от заключението на съдебно-графическата експертиза” – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и обсъди доводите на страните за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията по чл. 283 и чл. 284 ГПК – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1 ГПК и касационните основания по чл. 281 ГПК.
Въззивният съд е приел, че между праводателя на ищеца и ответника е възникнало правоотношение по договор за изработка от 21.04.2004г., с който ответникът по иска е възложил на [фирма] – праводател на ищеца изпълнение на строително-монтажни работи по площадково ВиК и водопровод на хотел на обект „Ваканционно селище Арапя“. Изложил е съображения относно действителността на клауза за определяне на стойността на възложените работи в хода на изпълнението с оглед количествените стойности на извършените работи. Твърдението за платен аванс е прието като факт от дейността на ищцовото дружество – правоприемник на изпълнителя, който се признава, като доказването му не е необходимо и поради това, че платената авансово сума не се претендира.
Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че плащането на извършените СМР не е обвързано от издаване на фактури, а единствено от съставянето и подписването на актове обрзец 19 за изпълнение на възложената работа, и въз основа на доказателствата и съдебно-техническата експертиза е констатирал, че такива актове са съставени, материалите са доставени, количествата работа са остойностени, цялостната документация в [община] е редовна, като е изготвен и протокол за изпитване, подписан без възражения от двете страни.
Във връзка с оспорването на подписите върху отчетните документи въз основа на заключенията на двете графологически експертизи във въззивното решение е направен извод, че същите са действителни.
Според въззивната инстанция липсата на разплащателни документи към момента на разглеждане на спора след изтичане на период от приключване на отношенията между страните не обуславя извод за неоснователност на предявения иск. В тази насока са изложени съображения, че в правото на ответника е да поиска икономическа експертиза и установяване на счетоводни записвания в двете дружества, което не е направено своевременно, поради което такова оплакване във въззивната жалба не може да бъде прието за основателно.
Относно размера на дължимата сума решаващият съдебен състав се е съобразил със заключението на съдебно-техническата експертиза при първото разглеждане на делото пред Бургаски окръжен съд при установена обща цена на извършените СМР 113 101,91 лв. с оглед конкретните уговорки между страните по процесния договор относно показателите. Изводът за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба за позоваване в решението на експертиза от друго дело е аргументиран с обстоятелството, че заключението на експертизата е прието при първото разглеждане на делото пред Бургаски окръжен съд и същото е приобщено към целия доказателствен материал, поради което се цени заедно с всички доказателства при постановяване на решението.
Обезщетението за забава върху неиздълженото възнаграждение е присъдено за периода от момента на приемане на процесните СМР – 28.06.2004г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият, формулиран от касатора процесуалноправен въпрос „допустимо ли е съдът да основава решението си на съдебна експертиза, приета в рамките на друг процес, без участието на една от страните, която е била лишена от възможност за участие и изразяване на становище по приемането на експертизата” не е релевантен за спора, тъй като в настоящия случай въззивният съд е установил фактическата обстановка не само въз основа на заключението на съдебно – техническата експертиза, приета при първото разглеждане на делото в първоинстанционното производство, но и въз основа на събраните писмени доказателства, чиято автентичност е установена и от заключението на съдебно – криминалистическата /почеркова/ експертиза, прието в първоинстанционното производство при новото разглеждане на делото, което е съобразено от въззивната инстанция. Въззивният съд е обсъдил и заключението на съдебно – техническата експертиза, прието при повторното разглеждане на делото в Бургаски окръжен съд и въз основа на него е приел, че строително-монтажните работи, за които са подписани от страните актове образец 19, са извършени. По отношение на доказаността на извършените СМР и тяхното оценяване решаващият съдебен състав е възприел изцяло и мотивите в решението на Бургаски окръжен съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Позоваването на заключението на съдебно – техническата експертиза, прието по гр. дело № 352/2009г. на Бургаски окръжен съд, е с оглед остойностяването на изпълнените СМР в размер общо 113 101,91 лв., която сума съвпада със стойността на извършените СМР съгласно двустранно подписаните между страните протоколи образец 19.
По отношение на втория процесуалноправен въпрос не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Вторият процесуалноправен въпрос е във връзка с правомощията на първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 307, ал. 3 и чл. 308 ГПК след отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК поради нарушение на чл. 50, ал. 2 ГПК при призоваването на ответника и лишаването му от участие в делото. Формулираният от касатора въпрос не представлява точно и мотивирано посочване съгласно изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 4 ГПК на значимия за изхода на конкретното дело процесуалноправен въпрос. От една страна, въпросът е поставен общо, а от друга страна е налице трайноустановена съдебна практика по приложението на чл. 307, ал. 3 и чл. 308 ГПК. В съдебната практика, включително в практиката на ВКС никога не е имало съмнение, че при новото разглеждане на делото, както по реда на чл. 235 ГПК /отм./, така и по реда на чл. 308 ГПК от 2007г., когато решението е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК /преди чл. 231, ал. 1, б. „е” отм. ГПК/, е допустимо неучаствалата в първоначалното производство страна поради нарушение на правилата за призоваване да изложи становището си по иска и по представените от другата страна доказателства, да релевира възражения и да направи доказателствени искания. Осигуряването на тази процесуална възможност следва от принципа за равенство на страните в гражданското съдопроизводство и от разпоредбата на чл. 308 във връзка с чл. 307, ал. 3 ГПК. Доколко посочените разпоредби са спазени и доколко преценката на въззивната инстанция в определение № 218/09.07.2012г. при отказа да се допуснат исканите във въззивната жалба доказателства е правилно, са въпроси, относими към правилността на решението, които не могат да се обсъждат във фазата по преценка на основанията за допускане на касационно обжалване.
По въпроса „длъжен ли е съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна при направени доказателствени искания и като не е сторил това нарушил ли е служебното начало в процеса” не са налице твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формирана е постоянна практика на ВКС, съгласно която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, като прилага служебно императивните правни норми. Задължението за съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна се осъществява чрез доклада по делото със съдържанието по чл. 146 ГПК, който се прави в първоинстанционното производство. Във въззивната жалба въззивникът не е направил оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради липса на доклад или липсващи съществени реквизити на доклада, поради което като не е дал указания на въззивника във връзка с доказателствената тежест и установяване на определени обстоятелства, решаващият съдебен състав не е процедирал в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Въпросът „длъжен ли е съдът да уважи искането на една от страните да задължи другата страна по търговска сделка да представи водените от търговеца книги и записвания по тях и каква е доказателствената стойност на горните за установяване на наличието на търговската сделка” не е от значение за изхода на спора, тъй като въззивният съд не е установил фактическата обстановка въз основа на водените от търговеца книги и направените в тях записвания, а след обсъждане на представените по делото писмени доказателства и заключения на съдебно – техническа и съдебно – криминалистическа /почеркова/ експертиза е направил своите констатации. Този въпрос би бил релевантен, ако въззивната инстанция се беше позовала на вписвания в счетоводните книги при ищеца съгласно чл. 55 ТЗ и чл. 182 ГПК, което не е направено.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените в т. 4 от изложението към касационната жалба въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Цитираните и представени от касатора решения на различни съдилища не доказват противоречива съдебна практика. По отношение на решение № 327/24.02.2010г. по гр. в. дело № 1011/2009г. на Апелативен съд П., решение № 776/09.05.2011г. по гр. дело № 117/2010г. на Софийски апелативен съд, решение от 29.03.2010г. по т. дело № 44/2009г. на Кюстендилски окръжен съд, решение от 23.05.2012г. по в. т. дело № 748/2011г. на Старозагорски окръжен съд и решение № 56/08.07.2009г. по т. дело № 122/2009г. на Апелативен съд Б. не са представени доказателства за влизането им в сила, а в решение от 20.12.2011г. по в. т. дело № 1345/2011г. на Варненски окръжен съд различният изход на спора се дължи на конкретните доказателства.
Предвид изложените съображения се налага изводът, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Б.. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за настоящото производство и не са поискани.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68 от 18.09.2012г. по в. т. дело № 190/2012г. на Апелативен съд Б., търговски състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.