О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
София, 04.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2831/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на постоянни синдици на [фирма] – в несъстоятелност ( [фирма] /н./) срещу определение №2437 от 25.07.2017г., постановено по ч.гр.д.№3616/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, 4с-в. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] /н./ срещу протоколното определение от 02.06.2017г. по т.д. №8047/2017г. на Софийски градски съд, VІ-12 с-в, с което е прекратено производството пред този съд и делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд -Благоевград.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на Софийски градски съд за разглеждане на предявения иск. Навеждат се оплаквания, че при постановяване на определението въззивният съд не е съобразил специалната подсъдност на исковете по чл.135 ЗЗД, предвидена в разпоредбата на чл.62 от Закона за банковата несъстоятелност /З./, и е достигнал до незаконосъобразен и необоснован извод, че специалната подсъдност по чл.62 ал.2 З. е приложима само за искове по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на сделки и действия, по които страна е банката в несъстоятелност.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на следните въпроси, определени като относими за изхода на делото и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:
1. „Кой е местнокомпетентният съд да разгледа иск, предявен от синдиците на банка в несъстоятелност по чл.135 от ЗЗД във вр. с чл.62 от З. – съдът по несъстоятелността или съдът по местонахождение на недвижимите имоти, предмет на сделката, чиято относителна недействителност се претендира?”;
2.„Може ли банката в несъстоятелност да е ответник по иск по чл.135 от ЗЗД, когато се претендира относителна недействителност на сделка, в която тя не е участвала?” и
3. „Влизат ли в приложното поле на чл.62 от З. искове по чл.135 от ЗЗД, предявени от синдика на банка в несъстоятелност против длъжник на банката и трето лице?”.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма], в който се поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на частната касационна жалба по съществото на процесуалния спор за подсъдност. Не е представен писмен отговор на частната касационна жалба от ответника „В&В. оранжерии П.” Е..
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по т.д.№8047/2015г. по описа на Софийски градски съд е образувано по предявен пред СГС от синдиците на [фирма] /н./ против „В&В. оранжерии П.” Е. и [фирма] иск за обявяване за относително недействителен по отношение на [фирма] /н./ на сключен на 10.09.2015г. между ответните дружества договор, (обективиран в нотариален акт №073, том І рег.№7784, дело №235/2015г. на нотариус Ф. Ш.), за продажба на 19 недвижими имота, находящи се в [населено място]. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът „В&В. оранжерии П.” Е. е длъжник на [фирма] /н./ с непогасени задължения по договори за банков кредит и че процесната продажба на недвижимия имот на втория ответник [фирма], който е знаел за задълженията по кредита, представлява разпоредителна сделка с имущество на длъжника, която уврежда банката – кредитор и поражда правен интерес за предявяване на иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на договора за недействителен по отношение на банката.
С протоколното определение от 02.06.2017г. Софийски градски съд е прекратил образуваното пред него т.д. №8047/2017г. и е изпратил делото по компетентност на Окръжен съд – Благоевград, след като е приел, че според правилото на чл.109 ГПК, искът е местно подсъден на съда в [населено място], в чийто район (гр.П.) се намират имотите, предмет на договора.
Сезиран с частна въззивна жалба от синдиците на [фирма] /н./, Софийски апелативен съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е потвърдил определението на Софийски градски съд. Въззивният състав е посочил, че по отношение на предявения иск не е налице специалната подсъдност на визираните в нормата на чл. 62, ал. 2 З. искове по чл. 135 ЗЗД, тъй като посочената регламентация е относима към предявяването на отменителните искове, чиято цел е попълването на масата на несъстоятелността на банка, спрямо която е открито производство по несъстоятелност. Според въззивния състав с исковете по чл.60 З. се цели обявяването на относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на сделки или действия, извършени от самата банка, поради което могат да бъдат предявени освен от лицата по чл. 60 ал.3 З. (синдикът; фондът при бездействие на синдика), така и от и от всеки кредитор на банката. Съдът е посочил, че в разглеждания случай предмет на предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е обявяването на относителна недействителност по отношение на обявената в несъстоятелност банка на сделка, извършена от длъжник на банката и трето лице. С оглед обстоятелството, че предмет на атакуваната по реда на чл. 135 ЗЗД сделка са вещни права върху недвижими имоти, съдът е приел, че при разглеждането на иска следва да се приложи предвидената в чл. 109 ГПК местна подсъдност, съгласно която връзката на делото с предмет сделки с вещни права върху недвижими имоти с района на действие на съда се определя от местонахождението на недвижимия имот.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Според разясненията и задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска, когато с въззивния съдебен акт е разрешен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1 т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки.
Първите два въпроса, с които частният жалбоподател е аргументирал общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, не отговарят на изискването същите да са от значение за изхода на делото. В мотивите към обжалваното определение въззивният съд е посочил, че предявеният от синдиците на [фирма] /н./ иск не се обхваща от хипотезата на чл.62, ал.2 З., т. е. не представлява „иск по чл.135 от ЗЗД във вр. с чл.62 З.”, в какъвто смисъл е зададен първият въпрос, и в зависимост от тази преценка е формирал извода си за неприложимост към иска на уредената в чл.62 ал.2 З. специална подсъдност. Правилността на извода, че в конкретния случай не е предявен иск по чл.135 от ЗЗД, попадащ в приложното поле на разпоредбата на чл.62 З., не може да бъде проверявана в стадия за селекция на касационните жалби и в тази връзка въпрос №1 не може да послужи като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Обявената в несъстоятелност банка не е конституирана като ответник по делото с предявения от синдиците иск и въззивният съд не е изразявал становище дали може или не може тя да е ответник по иска, след като не е страна в оспорваната сделка. Липсата на произнасяне от съда по поставения втори въпрос изключва обуславящото му значение за спора, а несъответствието на двата въпроса с общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК прави безпредметно обсъждането на поддържаната във връзка с тях допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
От значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е третият въпрос – „Дали в приложното поле на чл.62 З. влизат искове по чл.135 ЗЗД, предявени от синдика на банка в несъстоятелност против длъжник на банката и трето лице?”, но по отношение на него не е осъществена специфичната за основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК допълнителна предпоставка – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В т.4 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че разрешеният с обжалваното решение/определение правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Разпоредбата на чл.62 З., озаглавена „Предявяване на отменителен иск”, е ясна, точна и пълна и не създава условия за противоречивото й прилагане от съдилищата. В ал.1 са посочени отменителните искове, които попадат в приложното поле на чл.62 З. и до които се отнася уредената в ал.2 специална подсъдност на съда по несъстоятелност. Предмет на изброените в чл.62, ал.1 З. отменителни искове са правни действия и сделки, които са извършени от или са сключени с участие на банката в несъстоятелност и имат за последица намаляване или обременяване на масата на несъстоятелността. Участието на банката в действието или сделката, засягаща масата на несъстоятелността, е причината законодателят да предвиди специална подсъдност за исковете по ал.1 на чл.62 З. и да възложи разглеждането им на съда по несъстоятелност. Специалната подсъдност по 62 ал.2 З. се прилага и за иска по чл.135 ЗЗД, посочен изрично в ал.1 на чл.62 З., когато той е предявен под формата на отменителен иск, т. е. като иск за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделки или действия с участие на банката в несъстоятелност, чрез които е намалена или обременена масата на несъстоятелността и по този начин е застрашено удовлетворяването на кредиторите. Извън посочената хипотеза предявяването на иск по чл.135 ЗЗД от синдиците, в изпълнение на правомощията им по чл.31 З., с цел попълване на масата на несъстоятелността чрез оспорване на разпоредителни сделки, сключени от длъжници на банката в несъстоятелност, е подчинено на общите правила за подсъдност по чл.105 и сл. ГПК и за тях не се прилага чл.62 ал.2 З.. Като се има предвид съдържанието на разпоредбата на чл.62 З., касационното разглеждане на поставения от частните жалбоподатели въпрос №3 няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2437 от 25.07.2017г., постановено по ч.гр.д.№3616/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, 4с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :