О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
С., 05.11. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2205/2018 год.
Производството е по чл.288.
С въззивно решение № 505 от 22.12.2017г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 442/2017г. е отменено решение № 152 от 02.03.2017г. по гр.д.№ 3669/2014г. на Пазарджишкия районен съд, в частта с която В. И. Г. е осъден да заплати на П. Х. Т. сумата от 3 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразили се в душевни болки и психически страдания, претърпени от ищеца, в резултат на извършено от ответника деяние, представляващо използване от последния в отговор на искова молба вх.№7947 от 30.11.2009г. по гр.д.№3097/2009г., по описа на РС – Пазарджик, на обидни квалификации, сравнения и клеветнически твърдения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2009г. до окончателното й изплащане, вместо което предявеният иск е отхвърлен. С това решение П. Х. Т. е осъден да заплати на В. И. Г. разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 810 лв.
Първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 3000 лв. до претендираните 8000 лв. не е било предмет на въззивна проверка.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от П. Х. Т., приподписана от адв. С. П.. В нея касаторът релевира доводи за явна несправедливост на решението, обусловена от извършеното от съда превратно тълкуване на фактите и писмените доказателства. Сочи, че неправилно съдът не съобразил фактите, че ответникът лично е подписал и депозирал отговора на исковата молба, в който се съдържат обидни квалификации и клеветнически твърдения. В тази връзка излага пространни съображения относно всяко съдържащо се в него съставомерно изявление. В жалбата се сочи, че решението е очевидно неправилно и се иска отмяната му.
В изпълнение на дадени указания от Пазарджишкия окръжен съд с разпореждане № 183/09.02.2018г. по в.гр.д. № 442/2017 г. за излагане на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК с молба от 15.03.2018 г. касаторът е заявил, че поддържа основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност, подробни съображения за което твърди, че е изложил в касационната жалба.
Ответната страна В. И. Г. в писмен отговор, чрез адв. М. В., възразява, че касационната жалба е недопустима, като насочена срещу решение по дело с материален интерес 3000 лв. При условията на евентуалност поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. От касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК са изключени въззивните решения с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. Цената на иска за парични вземания е търсената сума – арг. от чл. 69, ал.1, т.1 ГПК, която в случая е в размер на 8000 лв. Несъответстващо на законовите разпоредби е твърдението на ответника, че достъпът до касационно обжалване се определя от обжалваемия интерес.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че през 2009г. ищецът П. Т. е завел гр.дело №3097/2009г. по описа на РС-Пазарджик против А. А. В., Н. А. Тонов, Линка И. М. и Л. В. Т. с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД с искане да бъде обявен за окончателен сключеният на 10.03.2007г. предварителен договор между него и М. Тонова; че ответниците по посоченото гражданско дело ангажирали ответника в настоящото производство В. Г., в качеството му на адвокат от САК; че като пълномощник на А. А. В. и Н. А. Тонов настоящият ответник изготвил отговор на искова молба вх.№7947 от 30.11.2009г. по гр.дело №3097/2009г. по описа на РС-Пазарджик, в който се съдържат следните твърдения: че „през пролетта на 2007г. съседи са предупредили А. В., че около бабата се е завъртял местният хищник Т.“; че „П. Т. се е обаждал по телефона и е предупреждавал А., че няма как да спечели в П., тъй като всички адвокати, прокурори и съдии са му приятели, те нямат пари да го осъдят“ и че „подписът на баба М., като инициали, е имитиран от П. Т.“, като също така се оспорва истинността и на представеното по делото пълномощно. От правна страна въззивният съд е посочил, че за успешното провеждане на иска за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по безспорен начин следва да се установи наличието на следните предпоставки: деяние, вреда, противоправността на деянието, причинната връзка и вината. Поведението на ответника ще бъде противоправното ако с използването на процесните изрази в изготвения „отговор на искова молба“ се накърнява защитен от закона правен интерес или субективно право или се засяга честта и достойнството на ищеца. Последните са обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму). Въззивният съд е обосновал, че основният елемент, който трябва да бъде изследван при преценката за наличие на обида, е характерът на използваните от дееца думи – дали те са от естество да накърнят достойнството на отделната личност съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и непристойно отношение. Изхождайки от това разбиране е приел, че употребеният в „отговора на исковата молба“ израз „хищник“ отговаря на тези изисквания, но същият бил изведен от контекста на целия отговор на искова молба, където било отразено – „…пролетта на 2007г. съседи са предупредили А. В.,че около бабата се е завъртял местният „хищник“ Т. и това което прави Т. е да сключва договори за доглеждане със самотни хора“. Предвид това заключил, че инкриминираният израз не е лична оценка на ответника и като такава не нарушава правни забрани. Същата не би могла да бъде потвърдена или отхвърлена от последваща проверка на фактите, защото е основана на вътрешни преживявания и лични възприятия на засегнатото лице. Отделно от това посочил, че инкриминираният израз бил написан от ответника в отговор на искова молба с цел защита правата на доверителите му и за поддържане на определена защитна теза, чрез използване на метафорични изрази. На следващо място, въззивният съд е обосновал, че заявеният в отговора на исковата молба израз по отношение на Т., че „всички съдии,прокурори и адвокати са му приятели и те не могат да го осъдят“ не следва да бъде определен като клеветническо твърдение, с което се засяга честта и достойнството на ищеца. Разяснил, че изнесеният факт не е позорно обстоятелство – не е нито неприемливо, нито недостойно, нито предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото. Посочено е, че позорността е обективно качество на твърдението и не зависи от субективното отношение на определено лице към казаното за него, поради което е ирелевантно дали ищецът се е почуствал засегнат. Доколкото изнесеното твърдение няма обективно позорен и злепоставящ характер, то е прието за неотносимо обстоятелството дали този изнесен факт е истина или не. Въззивният съд е приел, че изявленията „Т. е написал сам процесния договор с цел изнудване на наследнците на М. Тонова“ и „подписът на баба М. Тонова е имитиран от Т. в предварителния договор, сключен на 10.03.2007г.“ не изразяват лична оценка на ответника Г., а резултат на мисловните процеси и анализ на факти, които ответникът е направил във връзка с дейността си като адвокат – пълномощник на ответниците по гр.д.№3097/2009г. по описа на РС Пазарджик, в отговор на искова молба с цел защита правата на доверителите му и за поддържане на определена защитна теза с оглед възможността за реализиране на права в определени срокове съгласно чл.131 от ГПК и за обосноваване на направени доказателствени искания. Прието е, че в случая жалбоподателят в качеството си на адвокат е упражнил права, гарантирани му от Закона за адвокатурата – да изрази мнението си в отговор на исковата молба с цел защита правата на доверителите му, с което действие не е осъществил състава на престъплението “клевета“. С оглед на тези съждения за несъставомерност на деянията съдът е достигнал до извод за липса на елементите на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, които да обуславят възникването на правото на обезщетение за причиняване на вреди.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК. В случая поддържаното основание се мотивира от касатора основно с доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд относно съставомерността на поведението на ответника. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на преценка само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато и то след преценка на фактите по делото. Поради изложеното същите не обосновават очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Същевременно при служебно извършената проверка ВКС констатира, че въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
С оглед изхода на делото на касатора разноски не се следват, а на ответника в касационното производство следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., чието заплащане е удостоверено чрез представената по делото разписка от 11.04.2018 г.
По горните съображения върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 505 от 22.12.2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 442/2017 г.
ОСЪЖДА П. Х. Т. да заплати на В. И. Г. сумата от 500 лв. разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: