О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
С., 06.08.2012
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 265/2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез управителя на дружеството Росица М., срещу определение № 30 от 09.02.2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по т. д. № 59/2012г., с което се оставя без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение № 109/03.10.2011г. по в. гр. д. № 203/2011г. на Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдено решение № 275/09.05.2011г. по гр. д. № 232/2011г. на Районен съд – Търговище.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил съображения, че състава на съда не е прецизирал точно цената на иска, тъй като не е прибавил всички суми, включително лихвите до момента, при което цената на иска би надминала 10 000 лв. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и ВКС да допусне касационната жалба до разглеждане по същество.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за оставяне без разглеждане на частната жалба по съображения в писмен отговор с вх. № 3624 от 05.04.2012г.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С определение на ВКС, ТК, второ отделение е оставена без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, поради нарушаване на императивната уредба на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Видно от данните по делото предмет на касационната жалба е въззивното решение на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Търговищки районен съд, с което са уважени обективно съединените искове предявени от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата 8 160 лв., представляваща неплатена цена за извършени транспортни услуги по фактура № [ЕГН]/30.04.2009 г., както и за вземане за сумата 1 402.49 лв., представляваща лихва за забава върху първата сума за периода от 01.05.2009 г. до 25.11.2010 г., за законната лихва върху нея, считано от 02.12.2010 г. до окончателното й изплащане, както и вземане за разноски в заповедното производство в размер на 391.25 лв.
При тези фактически данни законосъобразен се явява направеният от състава на ІІ т. о. на ВКС, ТК извод в обжалваното определение № 30 от 09.02.2012 г., постановено по т. д. № 59/2012г., че в случая с оглед забраната предвидена в императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК е недопустимо касационно обжалване на постановеното въззивно решение предвид размера на предявените претенции. Съгласно цитираната разпоредба в редакцията след изменението, обн. в ДВ, бр. 100/21.12.2010 год., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за гражданските дела и до 10 000 лева – за търговските дела. Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, в случая имаме абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2 ТЗ във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 5 ТЗ, касае се за иск за парично вземане, произтичащо от извършване на транспортна услуга /превозна сделка/ и размерът на отделните претенции е под предвидения от закона праг на обжалваемост пред Върховния касационен съд.
Неоснователни са и изложените в частната жалба съображения, че състава на съда не е прецизирал точно цената на иска. В. довод за сумиране цената на главният иск и искът относно лихвите е неоснователен. Въпреки че вземането за лихви е акцесорно на главното вземане, двете претенции имат различни правни основания и преценката за основателността и за размерите им е конкретна във всеки отделен случай. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение.
С оглед изложените съображения, определение № 30 от 09.02.2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по т. д. № 59/2012г., е правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 30 от 09.02.2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по т. д. № 59/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: