О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
София, 12.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3516 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Д. С. срещу решение № 1458/08.07.2014 г. /посочено погрешно в касационната жалба от дата 10.07.2014 г./ на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, трети състав по т.д. № 383/2014 г., с което след отмяна на уважително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск на настоящия касатор срещу Н. по чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 138870 лв., представляваща стойността на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки и вложени консумативи за периода от 01.01.2011 г. до 30.01.2011 г., съобразно договор № 040499 от 25.02.2011 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва за забава, считано от 09.01.2012 г. до окончателното изплащане на главницата и иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата 11026, 86 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.04.2011 г. до 04.01.2012 г., е постановено друго решение, отхвърлящо исковете по чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за отменените размери, отхвърлен е и иск за същата главница на основание чл.59 ЗЗД. Присъдени са и съответните разноски.
Като материалноправни и процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК касаторът сочи: „1. Длъжен ли е съдът, сезиран с гражданскоправен спор, да зачете при постановяване на крайния съдебен акт вече влязло в сила съдебно решение на административен съд, с което последният е отменил изцяло административен акт от съществено значение за гражданското дело? 2. Когато влязло в сила решение на административния съд отменя изцяло административен акт, който е регулирал граждански правоотношения между лица, страни по гражданскоправен спор, следва ли гражданският съд да зачете и мотивите на решението на административния съд, когато срещупоставените страни по делото, са идентични и когато в мотивите са посочени факти и правни изводи, които имат съществено значение за изхода на гражданското дело? 3. Длъжен ли е въззивният съд при приета неправилна квалификация от първоинстанционния съд да постанови решение, като определи нова правна квалификация, по която да подведе и обсъди релевантните за спора факти и обстоятелства? 4. Представлява ли изменение на иска по смисъла на чл.214 от ГПК последващо предложена от ищеца допълнителна правна квалификация на представените в исковата молба факти и обстоятелства, без ищецът да променя вида на търсената защита /петитума на иска/ и без въвеждане нови фактически данни и обстоятелства /основание на иска/? 5. Задължен ли е съдът да обсъжда релевантните по делото доказателства и факти и необсъждането им представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила? 6. Следва ли съдът да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право по смисъла на 235 ал.3 от ГПК? 7. Длъжен ли е гражданският съд да осъществява косвен съдебен контрол за валидността и материалната законосъобразност на административен акт издаден от ответника по делото, когато ищецът се позовава на последиците от този акт и твърди, че същият има характер на индивидуален административен акт, съгласно чл.17, ал.1 и ал.2 от ГПК?”
Ответникът по касационната жалба – Н. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:
За да отхвърли предявените искове срещу Н., САС е приел, че отношенията между страните са по сключен договор № 040499/25.02.2011 г. С оглед твърденията за изпълнение на така възложените му по договора задължения, ищецът / [фирма]/ претендира следващото се задължение на ответната страна, да заплати дължимата цена за оказаната от него болнична помощ по клинични пътеки и вложени консумативи за периода от 01.01.2011 г. до 31.01.2011 г. Безспорен по делото факт е обстоятелството, че заявената с иска сума е над определения с договора лимит за първото тримесечие, а това представлява абсолютна предпоставка за отказ на Н. да извърши плащанията, съобразно дадените в чл. 19 т. 6 и чл. 36 от договора, както и в чл. 7 от приложение № 14 на Постановление № 304/17.12.2010 г. на МС, хипотези при които НЗОК е задължена да откаже заплащане на фактурираните от изпълнителя суми. Изводите са направени след обсъждане и подробно изложени съображения във връзка със сключения договор между страните, възпроизвеждащ разписаната в чл.5 от ЗБНЗОК идея на законодателя, за т. нар. делегирани бюджети, при които водещо за разплащанията на НЗОК с изпълнителите е те да съобразят дължимите им разходи в рамките на прогнозните стойности по месеци. По тези съображения искът на основание чл.79 ал.1 ЗЗД е отхвърлен, както и акцесорния спрямо него иск по чл.86 ЗЗД при изложени съображения за липса на основание за приложение на хипотезата на чл.237 ГПК, доколкото не съответства на необходимото за целта условие, а именно засвидетелстваната с представеното пред САС решение № РД-НС-04-109/28.08.2013 г. на Надзорния съвет на Н. воля за сключване на съдебна спогодба, да е отправена към съда, пред който делото е висящо. С решението се делегират правомощия на управителя на Н., да предприеме действия по организирането и провеждането на преговори с Българския кардиологичен институт по сключването на извънсъдебна спогодба с ищеца, целяща прекратяване на съдебното производство по реда на чл. 233 ГПК, но не се съдържа еднозначно изявление, насочено към съда, с което се признават дължимостта на спорната сума по размер и основание, така както се претендира с иска. САС е приел, че и евентуално предявеният иск за същата главница на основание чл.59 ЗЗД е неоснователен. Посочено е, че страните са обвързани с валидна договорна връзка. Изложени са съображения за възможност в договора за корекция на прогнозните стойности за дейностите за БМП /чл.36 ал.2 от договора вр. чл.3 ал.2 ЗБНЗОК/, но по делото липсват данни ищецът да е получил отказ по предприети от него постъпки за получаване на средствата. Според САС не са налице данни, ищецът да е изчерпал възможностите за реализиране на правата си по договорен път, а това изключва възможността, сумата да се претендира по общите правила на неоснователното обогатяване. Изложени са още съображения, че НЗОК заплаща следващата се на лицето медицинска дейност, но чрез средствата, отпускани на лечебните заведения чрез делегираните им бюджети, а не пряко по конкретна сметка, на конкретното лице. Ето защо извършените от [фирма] разходи за медицинска дейност и консумативи на сочените от него физически лица не могат да бъдат квалифицирани като спестени на Н. разходи, а от тук и не могат да бъдат подведени под хипотеза на чл.59 ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Решението на ВАС, предмет на формулираните от касатора въпроси, не е приложено по делото като доказателство /а само за сведение на съда/, не е включено в предмета на спора и не е обусловило правните изводи на съда. Доколкото основанията за отхвърляне на исковата претенция по чл.79 ал.1 ЗЗД на САС, са свързани изцяло със съществуващата между страните облигационна връзка – сключен договор за оказване на болнична медицинска помощ, без да са обсъждани изложените доводи в 1 и 2 въпрос на касатора относно решение на ВАС, с което е отменено решение на надзорния съвет на НЗОК РД-НС 04-15/21.02.2011 г. за утвърждаване на прогнозни стойности за дейностите на болнична медицинска помощ от 2011 г., при обсъждане на предходни и последващи по време решения на НС на НЗОК и писма във връзка с тях, така формулираните 1 и 2 въпрос в изложението на касатора са необуславящи изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Същото се отнася и за въпрос 5, 6 и 7 от изложението, свързани отново със същото решение на ВАС. Въпрос 3 също е необуславящ изхода на спора, доколкото никъде в мотивите си САС не е приел неправилност на дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на исковете, за да е длъжен да определи правилната правна квалификация. Напротив, видно от изложените мотиви в обжалваното решение, САС е възприел правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд, а несъгласието на касатора с дадената от съда квалификация не е основание за допускане на касационно обжалване. Въпрос 4 е също необуславящ изхода на спора, тъй като никъде в мотивите си САС не е обсъждал молбата на ищеца от 16.11.2012 г. с поискано изменение на предявения иск, върната на ищеца от първоинстанционния съд в о.з. от 20.11.2012 г., поради липса на основание по чл.214 ал.1 ГПК за изменение на иска, „а предявяване на нов евентуален иск, който не е заявен своевременно с първоначалната искова молба и не може да бъде приет за съвместно разглеждане по делото” и това определение не е обжалване от ищеца, настоящ касатор.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер 3750 лв. адвокатски хонорар /договор за правна защита и съдействие/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1458/08.07.2014 г. /посочено погрешно в касационната жалба от дата 10.07.2014 г./ на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав по т.д. № 383/2014 г.
ОСЪЖДА [фирма] със съдебен адрес [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на Н. з., [населено място], [улица] сумата 3750 лв. / три хиляди седемстотин и петдесет лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.