3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
[населено място] ,13,11,2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на пети ноември , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 826 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] против решение № 145 / 10.01.2011 год. по гр.д.№ 707 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 7 състав, с което е потвърдено решение от 26.05.2010 год. по гр.д.№ 6784 / 2009 год. на Софийски градски съд, ГК, І отд. – 4 състав . С потвърденото решение са уважени предявените от Й. Б. Ф. и А. С. С. , обективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , за осъждане ЗК [фирма] да заплати на всеки от двамата обезщетение в размер на 35 000 лева , за претърпени неимуществени вреди от смъртта на малолетния им син Д. А. С. , причинена при пътно-транспортно произшествие , по вина на С. Х. – водач на лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по риска „ Гражданска отговорност „ при дружеството ответник . Касаторът оспорва въззивното решение като недопустимо , предвид преклудиране правото за предявяване на прекия иск по чл.226 ал.1 от КЗ срещу застрахователя , предвид уважен граждански иск на всеки от ищците в наказателното производство срещу деликвента . Позовава се на недопустимост на исковете и предвид подписано между страните споразумение, с характер на спогодба , по силата на което ищците са приели да получат и са получили обезщетение в размер от 15 000 лева всеки / при присъдено по уважените граждански искове в наказателното производство – по 50 000 лева за всеки , като именно разликата в размер от 35 000 лева е предмет на исковете в настоящото производство / , с което спорът е извънсъдебно и окончателно уреден.Последното счита , че изключва правният интерес на ищците от предявяването на исковете . В евентуалност е оспорена и правилността на решението , като постановено в противоречие с материалния закон , при прилагане критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД , доколкото размерът не е обоснован с действително установените отношения на близост и привързаност между починалия и родителите му .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът формулира хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за допустимостта на прекия иск по чл.226 ал.1 от КЗ срещу застрахователя , при уважен предходно иск за обезщетяване на вреди срещу делинквента и издаден въз основа на осъдителното решение изпълнителен лист . Въззивното решение се сочи постановено в противоречие с реш.№ 82 / / 07.07.2009 год. по т.д.№ 28 / 2009 год. на ВКС, І т.о. , постановено по реда на чл.290 от ГПК .
Ответните страни – Й. Ф. и А. С. – оспорват касационната жалба , по съображения изведени от ППВС № 7 / 04.10.1978 год. . Цитират казуална съдебна практика в подкрепа на приетото от въззивния съд разрешение за допустимост на предявените преки искове срещу застрахователя , независимо от предходно уважени искове на ищците срещу делинквента .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира , че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
Формулираният въпрос – относно допустимостта на прекия иск по чл.407 ал.1 / отм./ ТЗ, респ. аналогичния чл.226 ал.1 от КЗ , на увредения срещу застрахователя по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ , при уважен срещу делинквента граждански иск за обезщетяване на същите вреди – покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – включен е в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда при преценката му за допустимостта на предявените искове. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК . На въпроса е даден отговор с ТР № 2 / 06.06.2012 год. по тълк.дело № 1 / 2010 год. на ОСТК на ВКС , до постановяване на което е спряно производството по настоящото производство , с определение от № 277 / 01.12.2011 год. по т.д.№ 590 / 2011 год. на ВКС , второ търговско отделение , преобразувано в настоящото . С ТР № 2 / 2012 год. на ОСТК е преодоляна противоречивата съдебна практика , като е възприета допустимостта на преките искове срещу застрахователя – с упражняване деликтното право на увредения не се погасява прякото му право срещу застрахователя ,тъй като двете не съществуват в условия на кумулативност, евентуалност или солидарност, а успоредно , конкурирайки се , без да се изключват взаимно . Плащането на сумите, присъдени на увреденото лице на основание чл.45 от ЗЗД , няма значение за допустимостта на прекия иск на увреденото лице, а е евентуално от значение за неговата основателност . Така постановеното въззивно решение е в унисон с възприетото в ТР № 2 / 2012 год. по тълк. дело № 1 / 2011 год. на ОСТК на ВКС .
Не е налице вероятна недопустимост на въззивното решение , за която касационна инстанция следи служебно и независимо от обоснована допустимост на касационното обжалване , с оглед противопоставеното от касатора споразумение № 171 / 21.05.2009 год. с ищците , с твърдян характер на спогодба, уреждаща изцяло и окончателно спора – предмет на настоящото производство . Дори да би имало характер на спогодба , какъвто настоящата инстанция не споделя , с оглед съдържанието му , представеното споразумение не изключва правният интерес от предявяване на исковете . Възражението на касатора, основано на това обстоятелство , е от значение за основателността, не за допустимостта им .
Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145 / 10.01.2011 год. по гр.д.№ 707 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 7 състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :