4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
С. 13.06. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 71/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Т., действаща като [фирма], [населено място] подадена от пълномощника- адв. Ал. П. срещу въззивно решение № 437 от 12.10.2010 г. по гр. дело № 729/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решението от 26.07.2010 г. по гр.д. № 690/2010 г. на Пазарджишкия районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от К. С. С. срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, вместо което в тази част е постановено ново, с което е признато за незаконно и отменено уволнението, постановено със заповед № 24/4.01.2010 г., издадена от жалбоподателя, с която е прекратено трудовото правоотношение с К. С. С. на основание чл.325, ал.1,т.1 КТ и работодателят е осъден да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 960 лв., на основание чл.225, ал.1 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване поставените въпроси касаят приложението на чл.325, ал.1, т.1 КТ. Сочи се, че неправилно въззивният съд приел, че не е налице волеизявление от страна на С. за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, както и, че работодателят не я уведомил в срока по чл.325, ал.1, т.1 КТ, че приема предложението за прекратяване на трудовото правоотношение. Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Приложени са решение по гр.д. № 977/2010 г. на Ловешкия районен съд и решение № 1865 от 8.02.2006 г. по гр.д. № 1374/2003 г.на ВКС, ІІІ г.о.
Ответницата по касационната жалба К. С. С. в писмения отговор на касационната жалба, подаден чрез адв. Б. Т. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивнен съд и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е спазена процедурата, предвидена в член 325, т. 1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, която изисква съгласието да е изразено писмено от двете страни, като страната към която е отправено предложението е длъжна в седмодневен срок да уведоми другата страна дали го приема, в противен случай предложението се счита неприето. Приел е, че липсва отправено от ищцата писмено волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, както и такова от страна на работодателя, поради което е стигнал до извода, че фактическия състав на чл. 325, ал.1, т. 1КТ не е изпълнен. Приел е, че заповедта, с която е прекратен трудовия договор с ищцата е незаконосъобразна, тъй като не е налице приложеното основание за уволнение.
В разглеждания случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата. Противоречива съдебна практика е налице, когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното решение и в друго влязло в сила съдебно решение. В случая жалбоподателят не е обосновал кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, разрешен в обжалваното решение в противоречие със съдебната практика, в това число и с приложените съдебни решения, за едното от които няма данни да е влязло в сила, а с другото е прието, че съвпадението на насрещните волеизявления трябва да е налице не само по отношение на намерението на страните за прекратят трудовоправната връзка, но и по отношение на всички други елементи, които са съставна част на предложението.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, при която се налага ново тълкуване на съществуващата правна норма, което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в противоречие с точното приложение на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика по приложението на чл.325, ал.1, т.1 КТ, включително и задължителна по чл.290 ГПК- Решение № 400 от 13.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1109/2009 г., IV г. о., в което е прието, че фактическия състав на чл.325, ал.1,т.1 КТ изисква всяка от страните по трудовоправната връзка да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Насрещната страна, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. Приетото от въззивния съд, че не е изпълнен фактическия състав на чл.325, ал.1,т.1 КТ е в съответствие със даденото в задължителната практика на ВКС разрешение.
Останалите оплаквания касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата, което може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда и до необоснованост на решението. Развитите доводи биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК при вече допускано касационно обжалване, но не са основания за допускане по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 437 от 12.10.2010 г. по гр. дело № 729/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: