О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
София, 16.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2861/2019г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на ЕТ „Й. Н. – Перо” – [населено място], срещу определение №3173 от 02.10.2019г. постановено по ч.т.д.№4013/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в, с което е оставена без разглеждане жалбата на едноличния търговец с вх.№78939/17.06.2019г.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като се претендира неговата отмяна. Сочи се, мотиви на определението не са ясни и точни. Оспорва се извода на съда за липсата процесуална легитимация на жалбоподателя като заинтересовано лице да обжалва постановлението за възлагане на процесната бормашина.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от В. П. А. в качеството му на синдик на „Топ Лифт” Е. (н.), в която се излагат съображения за неоснователност на частната жалба по съществото на процесуалния спор и се иска да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно и обосновано. Не е представен писмен отговор на частната жалба от длъжника „Топ Лифт” Е. (н.).
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното пред Върховния касационен съд определение въззивният състав от САС е оставил без разглеждане жалбата на Й. В. Н., действащ като ЕТ „Й. Н. – Перо” срещу: 1) постановление за възлагане № 47/03.04.2019г. по т.д.№ 9443/2012г. на СГС, VІ-20 състав, в частта, с която на „М. Прогрес” Е. е възложена следната движима вещ: Р. бормашина V., фабр.№156190204, инв.№803090, и 2) определение от 27.05.2019г. по същото дело, с което е дадено разрешение на синдика да изплати на жалбоподателя 2 200лв. на осн. чл.717к, ал.2 ТЗ.
В определението на САС е отразено, че с определение от 28.02.2019г. на осн.чл.717, ал.2 ТЗ СГС е разрешил на синдика на длъжника ЕТ „Й. Н. – Перо” (н.) да извърши продажба по реда на чл.717в ТЗ на движимите вещи, посочени в молба с вх.№ 26957/26.02.2019г. при начална цена не по-ниска от определената в изготвената експертна оценка. На 25.03.2019г. синдикът е провел продажбата на съвкупността от движими вещи. За купувач е бил обявен „М. Прогрес” Е. като измежду продадените 32бр. вещи фигурира и Р. бормашина V., продадена за цена от 2 200 лв.
Апелативния състав е посочил, че въз основа на молба на синдика от 01.04.2019г., с постановление №47/03.04.2019г. съдът по несъстоятелността е възложил процесните вещи на купувача „М. Прогрес” Е.. С молба, изпратена по пощата на 12.04.2019г., Й. Н., действащ като ЕТ „Й. Н. – Перо”, е заявил, че е собственик на процесната бормашина въз основа на постановление за възлагане от 24.03.2011г. по изп.дело №300/2010г. по описа на СИС при РС – [населено място], която бил закупил на търг за сумата 10 410лв. с ДДС. Тъй като синдикът отказал да върне вещта, която се намирала при дружеството в несъстоятелност, на осн. чл.717к, ал. 2 ТЗ е поискано от съда да разпореди на молителя да бъде изплатена цената, за която е продадена процесната вещ. С определение от 27.05.2019г. съдът е разрешил на синдика да изплати на ЕТ „Й. Н. – Перо” сумата от 2 200лв., представляваща платената цена от купувача за процесната бормашина, включена в постановлението за възлагане № 27/3.04.2019г. по т.д.№ 9443/2012г. на СГС.
Въззивният състав е посочил, че в жалбата, с която е сезиран, са заявени две искания до въззивния съд – да се обезсили постановлението за възлагане от 03.04.2019г. и процесната вещ да бъде предадена на жалбоподателя или евентуално да му бъде изплатена вместо 2 200 лв., сумата 10 410лв. с ДДС, която той бил реално заплатил за вещта. С оглед този петитум въззивният съд е приел, че жалбата е насочена при условията на евентуалност срещу два съдебни акта – постановлението за възлагане от 03.04.2019г. в частта относно процесната вещ и определението от 27.05.2019г., постановено на осн. чл.717к, ал. 2 ТЗ.
Според апелативния състав жалбата по отношение на постановлението за възлагане от 03.04.2019г. е процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл.717з, ал.3 ТЗ, съгласно която постановлението за възлагане, издадено от съда, може да се обжалва пред апелативния съд само от участвалите в търга и от длъжника. Съдът е обосновал извода, че в случая жалбоподателят не е легитимиран да обжалва постановлението, независимо от твърдяното право на собственост, тъй като той не е участник в процесната публична продан, нито е длъжник в производството по несъстоятелност. Отделно въззивният състав е приел, че жалбата срещу постановлението за възлагане от 03.04.2019г. е просрочена доколкото жалбоподателят е узнал за процесното постановление за възлагане най-късно на датата, на която е изпратил по пощата на 12.04.2019г. молбата си, а въззивната частна жалба е подадена на 17.06.2019г., т.е. след изтичането на едноседмичния срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК.
Апелативният състав е приел, че жалбата, с която е сезиран, е недопустима и в частта й, с която се атакува определението от 27.05.2019г., с което е дадено от съда по несъстоятелността разрешение на синдика да изплати на жалбоподателя сумата 2 200лв. на осн. чл.717к, ал.2 ТЗ. Посочил е, че определението по чл. 717к, ал.2 ТЗ не попада сред подлежащите на обжалване актове, изброени в чл.613а ТЗ ал.1 и ал.2, нито попада в хипотезата на чл.613а ал.3, при която обжалваемостта на акта е в зависимост от наличието на общите предпоставки по чл. 274, ал.1 ГПК. Съдът е обосновал извода, че атакуваното определение не подлежи на обжалване, тъй като нито прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, нито е обявено изрично за обжалваемо от закона по смисъла на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Настоящият състав от ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед разпоредбата на чл.717з, ал.3 ГПК, ограничаваща кръга на лицата, легитимирани да обжалват постановлението за възлагане по чл.717з, ал.1 ТЗ, носителят на правото на собственост на продадената вещ, който не е участвал в търга и не е длъжник, не е оправомощен да атакува постановлението по реда на инстанционния контрол – в същия смисъл, освен посочената от състава на САС практика на ВКС, и определение №293/06.07.2016г. по ч.т.д. №1472/2016г. на ВКС, І т.о. Отделно настоящият състав споделя извода, че жалбата срещу постановлението от 03.04.2019г. е просрочена по изложените в обжалваното въззивно определение съображения.
Въззивният състав правилно е приел, че определението на съда по несъстоятелността по чл.717к, ал.2 ТЗ не подлежи на обжалване с частна жалба. Съгласно разясненията, дадени в т.6 и т.8 от ТР №1/13.12.2018г. по тълк.д. №1/2017г. на ОСТК на ВКС, извън случаите на актове, визирани в чл.613а, ал.1 и ал.2 ТЗ (каквото не е определението по чл.717к, ал.2 ТЗ), могат да бъдат обжалвани пред апелативния съд определения и разпореждания, които подлежат на обжалване при предпоставките на чл.274, ал.1 ГПК. Недопустимостта на частната жалба е обусловена от липсата на посочените предпоставки доколкото определението по чл.717к, ал.2 ТЗ не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е обявено изрично за обжалваемо от закона.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3173 от 02.10.2019г. постановено по ч.т.д.№4013/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в, с което е оставена без разглеждане жалбата вх. №78939/17.06.2019г. на ЕТ „Й. Н. – Перо”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: