О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
София, 17.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.11.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 736 /14 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Б. Б. от [населено място] против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 109 от 10.10.2013 год., по възз.т.д.№ 230/2013 год., в частта, с която е потвърдено решение № 8 от 09.04.2013 год., по т.д.№ 305/2012 год.на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу ТД [фирма], [населено място], иск по чл.29, ал.1 ЗТР за приемане за несъществуващи обстоятелствата, вписани в Търговския регистър по партидата на ЮЛ, изразяващи се в персонална промяна на управителя на ответното търговско дружество.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение, обосновано с нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в непроизнасяне от страна на въззивния съд по заявени при условията на евентуалност основания на иска по чл.29, ал.1 ЗТР – за установяване нищожност, или недопустимост на вписването. Иска се обезсилването му и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Алтернативно поддържаното оплакване е за неправилност на въззивното решение на Бургаския апелативен съд, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обоснова приложното поле на достъпа до касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за крайния изход на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1.”Редовно ли е ОС и взетите на него решения, при което протоколирането на взетите решения е само техническа дейност, която очевидно е осъществена неясно кога, къде и от кого, като чрез същата се цели формално да се създаде привидна представа за проведеното редовно ОС, но протоколът не се обвързва с доказателствена сила?”2.”Какви са последиците от липсата на точен доклад по чл.146 ГПК, с оглед служебното задължение на въззивния съд да се произнесе по допустимостта на първоинстанционното решение, съобразно разпоредбите на чл.269 и чл.270 ГПК?”; 3.”Въззивният съд допуснал ли е съществено процесуално нарушение, ако при неточен доклад на първоинстанционния съд, не изготви собствен такъв и не се произнесе служебно по допустимостта на първоинстанционното решение?”;4. „При разминаване между фактическите основания, наведени с исковата молба и заявения петитум, длъжен ли е съдът да остави исковата молба без движение и да даде указания на страната за отстраняването им?”; 5.”Длъжен ли е съдът при предявени два обективно съединени иска да докладва всеки един от тях, като изложи твърдяните от страните факти и разпредели доказателствената тежест между тях?”; 6.”Следва ли съдът да указва съдействие на страните по чл.7 ГПК за изясняване на фактическите твърдения и правните им доводи?” и 7.”Чрез какви доказателства и доказателствени средства се установява несъществуването на обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър?”.
По отношение на първия формулиран въпрос твърдението на касатора е, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като по отношение на втория и третия въпроси е въведено селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Като израз на така визираното противоречие със задължителната съдебна практика са цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК, относими към съдържанието на доклада по чл.146 ГПК и задълженията на въззивния съд в хипотезата на чл.272 ГПК.
Въпрос № 4, според изложението на жалбоподателя, се разрешава противоречиво в практиката на съдилищата, а илюстрация на противоречието е различно възприетото разрешение на същия в решение на Пазарджишкия окръжен съд № 107/ 08.03.2013 год., по в. гр. д. № 55/2013 год..
Даденото от Бургаския апелативен съд разрешение на въпрос № 5 е счетено за несъответстващо на задължителните постановки в ТР № 1/09. 12.2013 год. на ОСГТК на ВКС, а на въпрос № 6 и № 7 със задължителната практика на ВКС, обективирана съответно в решение на ВКС № 76 от 26.05.2013 год., по т.д.№ 918/2012 год. на І т.о. и решение на ВКС № 38/ 24.04. 2012 год., по т.д.№ 8/2012 год. на І т.о..
Ответникът по касационната жалба не е заявил становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване , поради вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт. Само по себе си обстоятелството, с което касаторът обосновава касационното основание по чл.281, т.2 ГПК – въззивният съд не е разгледал въведените при евентуалност основания на иска по чл.29, ал.1 ЗТР, а единствено главното основание – за признаване на установено вписване на несъществуващо обстоятелство по партидата на ответното ТД в Търговския регистър, дори и да е основателно не води до извод за недопустимост на постановеното решение, а единствено до необходимост от допълването му, съобразно предвидения в ГПК процесуален ред.
За да потвърди решението на БОС решаващият състав на въззивната инстанция е извършил самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото, относим към разгледаното основание на иска по чл.29, ал.1 ЗТР и след като е обсъдил доводите и възраженията на страните е приел, че при така събраните доказателства ищцата не е установила несъществуване на вписаните обстоятелства, предмет на вписване № 20111204083243 в Търговския регистър и по правилото на чл.272 ГПК е препратила към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Независимо от осъщественото препращане към мотивите на решението на БОС въззивният съд е изложил и подробни съображения във вр. с приетата неоснователност на иска, според които само по себе си неучастието на Б. на проведеното на 24.11.2011 год. ОС, както и предварителната подготовка на съдружниците технически да оформят взетите от тях решения, вкл. чрез конкретно възприет начин на допълване протокола от същото ОС, не се отразява нито на неговата редовност, нито на валидността на взетите решения, имащи за предмет обстоятелства, вписани в последствие в Търговския регистър, съществуването на които ищцата оспорва.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволят да се приеме, че първият от поставените от касатора въпроси не притежава правната характеристика на правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му е обусловено от фактите и обстоятелствата по отделното дело, а не от тълкуването на конкретна правна норма.
Съгласно дадените с т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата разяснения, релевантен по см. на чл. 280, ал.1 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос е само този, който се включва в предмета на конкретния правен спор, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обусловил решаващите правни, а не фактически, изводи на въззивния съд, се явява от значение за крайния изход на делото.
Следователно доколкото анализът на правилността на отделните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, с оглед твърдяни пороци при изграждането им, поради допуснатото нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила е неотносим към основанията за достъп до касационно обжалване, предпоставките за който са строго формални и изчерпателно въведени от законодателя с нормата на чл.280, ал.1 ГПК, то само на това основание – отсъствие на изискуемата се главната предпоставка, касационното обжалване не следва да бъде допуснато по отношение на същия – арг. от т.1 на ТР № 1/ 2010 год.на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до поставените процесуалноправни въпроси, то те, с изключение на последния,отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но недоказани по отношение на тях са въведените селективни основания.
Цитираното от касатора решението на ПОС по в.гр.д.№ 55/2013 год. е без отбелязване да е влязло в сила, поради което по арг. от чл.291 ГПК не е източник на съдебна практика и съгласно постановките в т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС не следва да бъде преценявано. Следователно поддържаното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на въпрос № 4 е въобще неприложимо.
Позоваването на селективния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на останалите процесуалноправни въпроси е неоснователно, с оглед на посочената в касационната жалба съдебна практика.
Обстоятелството, че в мотивите на обжалваното въззивно решение се съдържат изрични съждения, според които при въведените с исковата молба факти и обстоятелства, като основание на предявения иск по чл. 29, ал.1 ЗТР и извършен въз основа на тях доклад по делото от БОС, приет без възражения от страните, първоинстанционният съд не е дължал произнасяне по отношение на евентуално заявените основания на иска и затова решението му не е възприето за недопустимо, означава, че е налице произнасяне по валидността на обжалвания пред Бургаския апелативен съд съдебен акт на първостепенния съд, което процесуално действие е в съгласие със задължителна практика на касационната инстанция, обективирана в приложеното решение № 700/2010 год., по гр.д.№ 304/ 2010 год..
Дали така изградените изводи на въззивния съд са обосновани и процесуално законосъобразни е въпрос относим към правилността, но не и към допустимостта на обжалваното решение.
Останалите осъществени от въззивната инстанция процесуални действия, свързани с приложението на чл.146, ал.1 ГПК, чл.272 ГПК и чл. 7 ГПК са в пълно съгласие с цитираната задължителна практика на ВКС, като за прецизност следва да се посочи, че част от тези въпроси са били предмет на произнасяне и с ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, поради което само при несъответствие на възприетото от въззивния съд тяхно разрешаване именно с последното основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК би се явило приложимо.
Неотносимостта на последния формулиран от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, според настоящия съдебен състав, произтича от факта, че същият не е бил предмет на обсъждане от Бургаския апелативен съд. Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране са приетите за допустими и относими към спора писмени и гласни доказателства, ангажирани от страните и подробно обсъдени в обжалваното въззивно решение. Именно тези процесуални действия на решаващия съд сочат, че въпросът дали установяване несъществуването на обстоятелство, подлежащо на вписване в Търговския регистър съставлява, или не доказване на отрицателен факт и дали следва да се проведе чрез оспорване на материализиращите обстоятелството документи е бил ирелевантен за конкретното дело и обективно не би могъл да обуслови постановеният краен правен резултат по същото.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски, поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на ВКС,ТК не присъжда такива.
Мотивиран от гореизложеното,настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 109 от 10.10.2013 год., по в.т.д.№ 230/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: