4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
С., 21.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 587/2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр.С. против постановеното от Софийски градски съд определение № 4548 от 25.03.2010 год., по в.ч.гр.д.№ 2348/2010 год., с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу определение на Софийски районен съд от 10.11.2009 год., по гр.д.№ 41740/2009 год..
Със съдебния акт на първостепенния съд е прекратено производството по делото по предявения от частния касатор срещу В. К. В. установителен иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, поради оттегляне на направеното от длъжника възражение срещу издадената по реда на чл.410, ал.1 т.1 ГПК заповед за изпълнение и обусловено от него отсъствие на спор за дължимост на сумата присъдена в заповедното производство.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените процесуални правила, поради което иска отмяната му.
Частният жалбоподател поддържа, че доколкото не му е заплатена сумата, за която е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника В., ответник в исковото производство и е направил допълнителни деловодни разноски във вр. с предявяване на установителния иск, които не са му присъдени, то за него е налице правен интерес от търсената по реда на чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК защита и отсъства основание за прекратяване на исковото производство.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, при съобразяване изложените основания за допускане на касационно обжалване, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на касационен контрол, по критерия на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, определение на въззивния съд, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
По силата на изричното препращане от чл.274, ал.3 ГПК частната касационна жалба подлежи на разглеждане по същество само при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, а съгласно дадените с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, задължителни за съдилищата в страната разяснения, в тежест на жалбопадателя е вменено да обоснове приложното поле на касационното обжалване, като посочи значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното или процесуално право, по който въззивният съд се е произнесъл при съществуване на някое от алтернативните основания по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Следователно, касационната инстанция, при действащата процесуална уредба на касационното производство, като факултативно, не е оправомощена, вкл. по съображения черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в граждански процес, сама да формулира и изведе този специфичен и значим за изхода на конкретното дело правен въпрос, от сочените от касатора факти и обстоятелства в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към нея, освен, когато се налага само да го уточни или преформулира, поради което само по себе си непосочването на този правен въпрос, е достатъчно, за да бъде отказан достъп до касационен контрол.
В случая в изложеното на настоящия частен жалбоподател наречено „молба – приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК” не само не е формулиран конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, но не са аргументирани и визираните критерии за селекция по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1ГПК, според възприетото в т.3 и т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС за вложеното от законодателя съдържание в същите, което не се изчерпва с бланкетното възпроизвеждане на законовия им текст.
Поради това въведените от частния жалбоподател оплаквания, дори и да бяха евентуално основателни, като относими към процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт, не могат да бъдат определени като твърдение за разрешен от въззивния съд конкретен правен въпрос, свързан с приложимата правна норма, съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС и като ирелевантни за допускане на касационното обжалване не подлежат на обсъждане, при отсъствие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Отделен в тази вр. е въпросът, че те в случая сочат на едно лишено от основание в процесуалния закон отъждествяване на касационните основания с предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Само за пълнота на настоящето изложение следва да се отбележи, че макар и специален искът по чл.422 ГПК, то допустимостта му, както при всеки установителен иск е обусловена от наличие на правен интерес от търсената с него защита, абсолютна процесуална предпоставка, характеризираща същия, за която съдът следи служебно.
Не съществува съмнение в практиката на ВКС, нито в правната доктрина, че такъв правен интерес отсъства, тогава когато поведението на противната страна не създава правна несигурност в правното положение на ищеца.
В този см., когато възражението на длъжника срещу издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е оттеглено, то липсва и правен интерес от съдебно установяване безспорното наличие на вземането, присъдено в заповедното производство, каквато всъщност е целта на производството по чл.422 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение влиза в сила и е налице основание за издаване на изпълнителен лист.
Що се касае до отговорността за деловодните разноски, то при създаденото с ГПК законодателно разрешение за тяхното присъждане, вкл. при прекратено исково производство, непроизнасянето на решаващия съд по същите не обуславя самостоятелен правен интерес, като предпоставка за допустимост на установителния иск.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд № 4548 от 25.03.2010 год., постановено по ч. гр. д. № 2348/2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: