4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
С., 26,11,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 570 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 65745 от 18.VІ.2012 г. на Я. К. Й. и И. Х. Г. – двамата от С., подадена против въззивното определение № 8530 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 22.V.2012 г., постановено по ч. т. дело № 6225/2012 г., с което е била оставена без уважение тяхна частна жалба срещу първоинстанционно разпореждане за издаване на заповед по реда на чл. 417 ГПК в полза на заявителя [фирма]-С. за изпълнение на парично задължение по договор за кредит с главница от 24 410.62 евро.
Оплакванията на двамата частни касатори са за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение както на материалния закон, тока и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като диспозитива на същия съдебен акт бил в противоречие с изложеното в мотивите му. С оглед това Й. и Г. претендират касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за обезсилване на издадените срещу тях в полза на [фирма] заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и на изп. лист или, алтернативно, делото да бъдело върнато за ново разглеждане на частната им въззивна жалба от друг състав на СГС.
Ответната по касация [фирма] – С. не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на Й. и Г. оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение на СГС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, настоящата съвместна частна касационна жалба на Я. К. Й. и И. Хр. Г. от С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане с следните:
Във финалната част от мотивите към атакуваното въззивно определение, потвърждаващо първоинстанционното разпореждане за издаване в полза на [фирма] – С. за заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист, се съдържа констатацията на състава на СГС за „съвпадение в изводите на двете инстанции”, а ред по-нагоре: че „са налице предпоставките на чл. 417, т. 2 във вр. чл. 418, ал. 2 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист”. Ето защо следва да се счита за техническа грешка употребата на прилагателното „основателна” за съвместната въззивна жалба на Й. и Г., която е била предмет на разглеждане от СГС.
Атакуваното въззивно определение е било постановено от СГС в пр-во по чл. 419 ГПК, която разпоредба е озаглавена „Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение”. Ноторно е обаче, че тази категория въззивни определения не подлежат на инстанционен контрол пред ВКС, тъй като с тях нито се прегражда развитието на заповедното пр-во, нито се дава разрешение по същество на това пр-во. Както нееднократно е посочвал ВКС в практиката си, определението по допускане/недопускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. В процесния случай доводите на двамата частни касатори /относно това, че тегленият от тях банков кредит неправилно бил обявен за предсрочно изискуем и затова определението на СГС било незаконосъобразно/ са основани върху неразбиране на закона. Предмет на обжалване по реда на чл. 419 ГПК не е издаването на самата заповед за парично задължение, а само разпореждането в частта, с която постановено незабавното й изпълнение. В заключение, налице е влязъл в сила /като необжалваем/ съдебен акт на въззивната инстанция, считано от датата на обявяването му. Докато погрешното посочване във финалната част от неговия диспозитив, че подлежи на обжалване пред ВКС, е ирелевантно и обективно не е било годно да създаде висящност на касационното производство.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ съвместната частна касационна жалба на Я. К. Й. и И. Х. Г. – двамата от [населено място], подадена против въззивното определение № 8530 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 22 май 2012 г., постановено по ч. гр. дело № 6225/2012 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2