4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 733
гр. София, 28 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 109 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3626/24.11.2016 г. на Н. ч. „П. – 1944“, [населено място] срещу въззивно решение № 157/ 25.10.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 235/2016 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което като е отменено решение № 172/08.08.2016 г. по гр.д. № 806/2015 г. на Районен съд – Дулово, са уважени предявените от С. А. М. кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.325, ал.1, т.5 КТ със Заповед № 9/ 16.11.2015 г. на председателя на Н. ч. „П. – 1944“; по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на служителката на заеманата преди уволнението длъжност „секретар на читалището“ и по чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл. 225, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 1 839, 20 лв. – обезщетение за оставането й без работа за периода от 16.11.2015 г. до 16.03.2016 г. със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2015 г. до окончателното й изплащане.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по въпроса – „приложими ли са изискванията на решение № 80/30.03.2012 г. по гр.д. № 640/2011 г., III г.о., постановено в производството по чл. 290 ГПК, според което макар да няма изрично нормативно изискване, при сключване на трудов договор по чл.68, ал.1, т.3 КТ следва да бъде посочено името на замествания работник или служител, както и обстоятелството, че договорът се сключва до неговото завръщане на работа, когато в конкретната ситуация тези факти са били известни на заместващия“.
Ответната страна по жалбата – С. А. М., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е прието за установено, че ищцата е била назначена на длъжността „секретар на читалище“ при ответника – работодател по силата на трудов договор № 1/18.11.2003 г., сключен за определено време на основание чл.68, ал.1, т.3 КТ – до завръщане на титуляра, който договор е прекратен на основание чл. 325, ал.1, т.5 КТ със завръщане на работа на С. Р. С., заемала преди това същата длъжност. Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като служителката е полагала труд по трудов договор, сключен за неопределено време, доколкото в договора не е било посочено името на замествания служител. Цитирана е практика на ВКС в смисъл, че макар да няма изрично нормативно изискване за посочване името на замествания работник или служител при сключване на договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, последното е от съществено значение за формулиране на клаузата за срочност. Същевременно е прието, че трудовото правоотношение на страните е фактически изменено със сключените във времето 12 допълнителни споразумения след първоначалния договор, в които страните са записали, че срокът на правоотношението е за „неопределено време”. В тази връзка е съдът е счел, че още с първото допълнително споразумение от 30.07.2004 г. страните са постигнали съгласие за изменение на трудовия договор от срочен в такъв за неопределено време, което е останало непроменено и при следващите споразумения, включително и в последното от 03.07.2015 г. При тези данни съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като посоченото в нея уволнително основание по чл.325, ал.1, т.5 КТ не намира приложение при безсрочните трудови правоотношения, каквото е било правоотношението с ищцата към датата на прекратяването му.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, съставът на ВКС, ІV г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.
Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос, който може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване е само този, отговорът на който обуславя въззивното решение. Формулираният от касатора въпрос, дали в настоящия случай са „приложими изискванията на решение № 80/30.03.2012 г. по гр.д. № 640/2011 г., III г.о. на ВКС постановено в производството по чл. 290 ГПК”, е общ и некоректно поставен. Въпреки това, доколкото въпросът касае изискванията към съдържанието на трудов договор, сключен по реда на чл.68 ал.1 т.3 КТ с клауза за срок на трудовото правоотношение – до завръщането на титуляра на длъжността – при формиране на изводите си за незаконност на уволнението, съдът се е позовал на това решение на ВКС. Следва да се отбележи обаче, че в практиката си по подобни спорове, ВКС константно е приемал, че с оглед яснотата на такава срочна клауза и доколкото прекратяването на договора със заместващия служител е свързано със завръщането на работа на точно определен друг служител /титуляра на длъжността/, когато този факт би могъл да бъде установен, с оглед конкретните обстоятелства при сключване на трудовия договор, нееднозначно и без всякакво съмнение /както е и в случая -малко населено място, в което има само едно читалище с една единствена длъжност „секретар на читалище“/, не е необходимо в текста на трудовото споразумение изрично да се посочват имената на замествания служител. В случая, решаващите изводи на съда за незаконността на прекратяването на трудовия договор с ищцата, са свързани и с установеното по делото изменение в срока с допълнително сключените между страните споразумения, в които изрично е записано, че договорът се сключва за „неопределено време”. Предвид изложеното, по поставения в изложението на касатора въпрос, не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноските за тази инстанция, които възлизат на сумата 700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 157 от 25.10.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 235/2016 г. по описа на Окръжен съд – Силистра.
ОСЪЖДА Н. ч. „П.-1944“ – [населено място], [община], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на С. А. М., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес – [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 2 – адв. К. Л., разноски за касационното производство в размер на сумата 700 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.