3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№733
С., 04.08. 2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3035 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на малолетната Е. Г. Д., действаща чрез своята майка и законна представителка Г. Д. Д. срещу тази част от решение № 1195 от 08.06.2015 год. по гр.д.№ 1269/2015 год. на Софийски апелативен съд с която е приета за основателна въззивната жалба на ЗД [фирма] срещу Решение № 18032 от 05.11.2014 год. по гр.д.№ 16327/2012 год. на Софийски градски съд. С тази част въззивният съд е приел за основателно направеното възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД за допринасяне с ? за вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищцата и е редуцирал присъденото от СГС обезщетение за неимуществени вреди от 120000 лв. до 90000 лв.
В частта с която искът е бил уважен за сумата до 90000 лв., като необжалвано от застрахователя, въззивното решение е влязло в сила.
ЗД [фирма] е представил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор в който изразява становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, както и доводи по неоснователността на жалбата.
Бащата на ищцата Г. Ц. Д. е починал в резултат на ПТП на 12.02.2012 год. Произшествието се е случило в тъмната част на денонощието в 04.10 ч. на главен път Е 79 в района на Петролна база [населено място] при липса на улично осветление, като пострадалият е бил пешеходец. Позовавайки се на това, че увреждащият автомобил „Фолксваген” мод.”Голф” с ДК [рег.номер на МПС] е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД [фирма], неговата наследница Е. Д. е предявила срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120000 лв.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че като пешеходец Г. Д. е вървял по пътното платно, а не по банкета с гръб към движението.
Първоинстанционният съд е уважил иска изцяло, приемайки липса на съпричиняване. Сезиран с жалбата на ЗД [фирма], въззивният съд е приел, че движейки се по пътното платно с гръб към движението, пострадалият е допринесъл с ? за настъпване на вредоносния резултат. Поради това е редуцирал обезщетението от 120000 лв. съобразно степента на съпричиняване.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Конкретни правни въпроси, съобразени със селективните критерии по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не са формулирани. Посочването е общо: „Въпросът за приложението на принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и въпросът за намаляване на обезщетението за понесени вреди, но само в случаите, когато увреденото лице е допринесло за настъпване на вредите, съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя”. Същината на изложението е, че неправилно въззивният съд е определил степента на съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като движението на пешеходеца по пътното платно се дължи на обстоятелството, че пътният банкет е бил заснежен, а това, че се е предвижвал с гръб към посоката на движение – незначително нарушение.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 ГПК, преди всичко поради това, че няма формулирани правни въпроси, съобразени с критериите, посочени по-горе и на второ място поради това, че критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението, са специфични за всеки отделен случай, и не е и възможно формирането на единен критерий за размер, валиден при всички разглеждани от съдилищата спорове. Същото касае и степента на допринасяне за настъпване на вредоносния резултат. Тя се преценява за всеки отделен случай. С рисковото си поведение пострадалият може да допринесе за резултата, дори това поведение да не съставлява нарушение по смисъла на ЗДвП (напр. т.7 на ТР № 1/2014 год. на ОСТК на ВКС).
Ще следва да се отбележи и това, че в случая съдът е приел за справедлив именно размерът на обезщетението, претендирано от ищцата. Присъждането на по-малка сума се дължи на редукцията по чл.51 ал.2 ЗЗД.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1195 от 08.06.2015 год. по гр.д.№ 1269/2015 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.