1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
София, 05.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридисет и първи юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1220/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв. П.П. – пълномощник на Л. К. Л. и П. К. Л. и адв.З.Г. – М. – процесуален представител на [фирма] и И. Д. И.,срещу решение № 384 от 21.07.2011г. на Окръжен съд Враца, постановено по гр.д.№ 382/2011 год.,с което е потвърдено решение № 205/03.08.2009 г. по гр.д. № 1106/2008г. на Районен съд Бяла Слатина, с което са уважени предявените от Л. К. Л. и П. К. Л.,като наследници на К. П. Л.,починал на 05.06.2004 год., срещу [фирма], И. Д. И. и Държавата,представлявана от министъра на земеделието и храните искове с правно основание чл.124 ГПК по отношение на следния недвижим имот – нива от 126.267 дка,имот № …,находяща се в м.”Р.”,в землището на [населено място],обл.В.;прогласил е за нищожен договора за покупко-продажба,сключен с н.а. № …,т…,рег.№….,н.д.№…/….. год.,по силата на който К. П. Л.,чрез пълномощника си Н. А. К.,упълномощен с пълномощно № ../…. год. е продал на И. Д. И. процесния недвижим имот за сумата 13 000 лв.,изплатена напълно и в брой,на основание чл.26 ал.2 ЗЗД-поради липса на съгласие от страна на К. П.Л.;отхвърлил е предявените от Л. К. Л. и П. К. Л. срещу [фирма], И. Д. И. и Държавата,представлявана от министъра на земеделието и храните искове за обявяване нищожност на 1. договора за покупко-продажба,сключен с н.а. № …,т…,рег.№ …,н.д.№…./…. год.,по силата на който И. И.,чрез пълномощника си Р. Ц. Б. е продал на [фирма],действащо чрез същия пълномощник Р. Ц. Б.,упълномощен с право по чл.38 ЗЗД да договаря сам със себе си,процесния недвижим имот за сумата 13000 лв.,изплатена напълно и в брой и на 2. договора за замяна на недвижим имот №…/…. год.,сключен между Министъра на земеделието и горите и [фирма] по отношение на процесния имот на основание чл.26 ал.2 ЗЗД – поради липса/невъзможен/ на предмет на сделката.
В касационната жалба на Л. К. Л. и П. К. Л. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, преповтарящо касационната жалба, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.3 ГПК по основанията визирани в чл.281 ал.3 ГПК – необоснованост и незаконосъобразност изразяваща се в неправилното приложение на материалния закон.
В касационната жалба на [фирма] и И. Д. И. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, преповтарящо касационната жалба, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.1 ГПК по основанията визирани в чл.281,ал.2 и ал.3 ГПК – недопустимост и незаконосъобразност изразяваща се в неправилното приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Позовава се на определение по чл.288 и две решения на ВКС.
[фирма] и И. Д. И. , чрез адв.З.Г. – М. в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взимат становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците К. Л. е легитимиран като собственик на процесния имот и не би могъл две години след смъртта си да подпише пред кмета на [населено място] нотариално заверено пълномощно на лицето Н. К.,който като негов пълномощник да продаде собствения му недвижим имот – нива от 126.267 дка в землището на [населено място].И тъй като упълномощаването е нищожно,то и последвалата сделка,обективирана в нот.акт № ../… год. е нищожна,поради липса на съгласие на продавача,което не би могло да се санира,поради неговата смърт.За да отхвърли исковете за нищожност поради липса на предмет съдът е приел,че към момента на сключване на договора за покупко-продажба,обективиран в нот.акт №…../.. год.имота предмет на иска е съществувал,не е бил изваден от гражданския оборот и не е бил погинал.И последващия договор за замяна между МЗХ и [фирма] също не е нищожен на основание невъзможен предмет,тъй като имотът и към момента на замяната е бил в гражданското обръщение,т.е. и двете сделки са имали реално определен съществуващ в гражданския оборот предмет,а не невъзможен такъв.
Приложените от жалбоподателите изложения на основанията за допускане на касационно обжалване нямат съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Същите не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложенията представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Изложените от касаторите основания /допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила/са относими към правилността на решението и би следвало да са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК.
Следва да бъде посочено,че делото е за втори път във ВКС и по въпроса за допустимостта на исковете настоящата инстанция се е произнесла с решение по реда на чл.290 ГПК при първото разглеждане на делото.
Аргументацията за наличието на основанието по т.1 и т.3 на чл.280 ГПК за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторите евентуално биха имали предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че по приложението на чл.26 ЗЗД не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, а съществува последователна и многобройна съдебна практика в следния смисъл:Договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен,но не може да направи купувачът собственик,тъй като е недействителен /непротивопоставим/ по отношение на действителния собственик. Купувачът на чужда вещ може да придобие собствеността на оригинерно основание.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 384 от 21.07.2011г. на Окръжен съд Враца, постановено по гр.д.№ 382/2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: