4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
С., 06.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 906/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. И. С. от АК [населено място], срещу определение № 528 от 06.07.2011 г. на Пазарджишки окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 511/2011 г. в частта, с която се отменя разпореждане от 21.06.2010 г. на РС [населено място] по гр. д. № 2 356/2010 г., с което е уважено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и се отхвърля изцяло заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. Изложени са доводи за недопустимост на въззивното определение в обжалваната част. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на ОС [населено място] и Върховен касационен съд.
Ответникът по частната жалба – Л. Сотименова К. – Ж. от [населено място] считат, че частната жалба е недопустима и следва остане без разглеждане. Изложени са доводи и за неоснователността на същата.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление от [фирма] [населено място] за издаване за заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Л. Сотименова К. – Ж. от [населено място] за заплащане на следните суми: 88 000 лв. – главница, дължима по договор за кредитна линия „Бизнес енергия” от 23.05.2007 г., сключен между [фирма] [населено място] и [фирма]; 403,15 лв. – до 16.06.2010 г.; наказателна лихва – 143,14 лв. до 16.06.2010 г., ведно със законната лихва до изплащане на вземането.
С разпореждане от 21.06.2010 г. РС [населено място] е уважил молбата на заявителя и е издал заповед за незабавно изпълнение № 1 359 и въз основа на нея изпълнителен лист. Длъжникът са подал възражение срещу издадената заповед. Освен това, същият е депозирал и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, въз основа на която с определение № 528 от 06.07.2011 г. по в. ч. гр. д. № 511/2011 г. на Пазарджишкият окръжен съд отменя изцяло разпореждане от 21.06.2010 г. на РС [населено място] и отхвърля подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
По отношение на обжалваното определение в частта, с която е отменено разпореждането за незабавно изпълнение:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, каквото не е въззивното определение в тази му част.
Въззивното определение в частта, с която е отменено разпореждането за незабавно изпълнение не е и от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това, с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, с оглед на което не може да се приеме, че същото попада в хипотеза на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В тази връзка съгласно действащата понастоящем практика на ВКС, определенията по чл. 419 са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационен контрол. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 148/2010 г.; определение № 512 от 24.06.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 284/2010 г., определение № 404 от 08.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 444/2010 г., определение № 300 от 26.04.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 254/2010 г., определение № 422 от 18.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 406/2010 г. и определение № 204 от 11.03.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 19/2010 г.
Предвид гореизложеното, частната касационна жалба в частта, с която се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК е процесуално недопустима и следва да остане без разглеждане.
По отношение на въззивното определение в частта, с която е отменил разпореждането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист:
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. В конкретния случай, ПзРС е уважил изцяло молбата на заявителя за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. В чл. 419 ГПК законодателят е предвид възможност за защита на длъжника, като му се дава право да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение. Въззивният съд е сезиран с частна жалба от длъжника (ответник в настоящото производство) срещу разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в издадената заповед. Постановеното от него определение в частта, с която отхвърля заявлението на кредитора е недопустимо, тъй като пред него се атакува само незабавното изпълнение, а той се е произнесъл по основателността на подаденото заявление. Това налага в тази му част определението да бъде обезсилено като недопустимо.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 528 от 06.07.2011 г. на Пазарджишки окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 511/2011 г. в частта, с която е отменено разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и е отхвърлено заявлението на кредитора.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] [населено място], срещу определение № 528 от 06.07.2011 г. на Пазарджишки окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 511/2011 г., в частта, с което е отменено разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: