О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
гр.София, 07.10.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. № 618/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №1246 от 30.04.2010г., постановено по ч.гр.дело №1154/2010г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането на Пловдивския районен съд от 22.01.2010г., с което е отказано на “О. К.” АД, София издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Л. Д. Т. за парично вземане по запис на заповед от 12.06.2008г. Жалбоподателят “О. К.” АД иска отмяна на определението като неправилно. В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване частният касатор сочи като съществени за спора следните материалноправни и процесуални въпроси : 1. завереното от адвоката копие на документ, при условията на чл.32 от Закона за адвокатурата, е ли е годен документ за издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и 2. дали съдът е задължен да укаже на заявителя да представи оригинала на записа на заповед, решени в противоречие със представената с изложението съдебна практика и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по частната жалба Л. Д. Т. не взема становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по следните съображения:
За да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.9 и чл.418 ГПК въззивният съд е приел, че със заявлението трябва да бъде представен оригиналът на записа на заповед и този извод е изведен от характеристиката на документа : ценна книга, съществуването на която предопределя съществуване на материалното право, платецът може да поиска отбелязване на извършено от него плащане, задължението на съда по чл.418, ал.2 ГПК да извърши проверка на редовността на ценната книга от външна страна, обстоятелства, които са от значение за удостоверяване съществуването на вземането. Като допълнително съображение за представяне на оригинала на записа на заповед е изтъкната необходимостта от отбелязване върху него издаването на изпълнителен лист. Във връзка с представянето на оригинала на записа на заповед с частната жалба съдът е приел, че това обстоятелство не би могло да се вземе предвид, тъй като преценката за правилност на разпореждането на районния съд се прави въз основа на документите, които са представени със заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, съгласно чл.418, ал.1 ГПК.
Поставеният от частният касатор процесуален въпрос следва ли със заявлението да се представи оригинала на записа на заповед е обусловил решаващия извод на решаващия съд, но не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото съдилищата в представените съдебни актове са изисквали от заявителя да представи оригинала на записа на заповед, като условие за произнасяне по заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Актовете, на които се позовава частният жалбоподател са в подкрепа на становището на Пловдивския окръжен съд, че със заявлението трябва да бъде представен оригинала на записа на заповед, а не заверено от адвоката ксерокопие на менителничния документ. Решение №1515/3.12.2009г., по ф.д. №2066/2009г. е постановено при други факти и правен въпрос, поради което обжалваното въззивно определение не му противоречи по процесуалния въпрос, обусловил решаващия извод на съда. Що се касае до селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК то липсата на аргументация от страна на жалбоподателя в какво се изразява значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото, което не се изчерпва само с бланкетното позоваване на правната норма, изключва допускане на касационното обжалване въз основа на така поставения въпрос и критерий.
По втория поставен въпрос има установена практика на ВКС, ТК, поради което не са налице двете допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. При констатирана евентуална нередовност на заявлението, недопустимо е съдът да дава указания за отстраняването й, защото проверката, която той извършва по чл. 411, ал. 2 ГПК в заповедното производство е различна от тази по чл. 129, ал. 2 ГПК в исковото – в този смисъл, определение № 328 от 8.06.2009 г. по ч. т. д. № 209/2009 г. на ВКС, I т.о.., определение № 467 от 16.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 229/2010 г., I т. о., ТК, определение № 295 от 9.04.2010 г. по ч. т. д. № 116/2010 г. на ВКС, I т.о., определение № 56 от 15.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 19/2010 г., I т. о., ТК. Обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд е съобразено с посочената по-горе практика на ВКС, поради което не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Установената съдебна практика по тълкуването и приложението на посочените процесулни норми изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което съгласно т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС ще е налице в случаите, в които правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1246/30.04.2010г., постановено по ч.гр.дело № 1154/2010г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: