О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
София 08.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2265 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] чрез процесуален представител адв.Г. Б. срещу решение от 28.01.15г.по в.гр.дело № 12896/14г.на Софийски градски съд в осъдителната му част.В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК – разрешени от въззивния съд правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба Л. В. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,че ищецът е извършил резервация по телефона за нощувка за двама в „П. М.” – в стая,специално пригодена за хора с двигателни увреждания,за да посрещне Нова година – на 31.12.12г.срещу 1.01.13г.От свидетелските показания било установено,че пространството в стаята е било недостатъчно за маневриране с инвалидна количка,а в банята количката изобщо не могла да влезе.Ищецът бил много разочарован от резервираната в хотела стая,тъй като не съответствала на нуждите на хора с увреждания.След анализ на доказателствения материал по делото,в т.ч.СТЕ,съдът е приел,че ответникът не е изпълнил задълженията си по Наредба № 7/2009г.и поддържа архитектурна среда,която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места – извършен е акт на пряка дискриминация по отношение на ищеца по смисъла на чл.5 ЗЗДискр.,и съответно е уважил установителния иск по чл.71 ал.1 т.1 ЗЗДискр.Приета е за основателна и втората претенция по чл.71 ал.1 т.2 ЗЗДискр. отв.”П. М.”да бъде осъден да преустанови противоправното си поведение спрямо ищеца и да се въздържа в бъдеще от установеното по делото дискриминационно поведение.По размера на обезщетението въззивният съд е счел,че сумата 3500 лв е достатъчна да репарира претърпените от ищеца вреди от неимуществен характер – разочарование,разстройване,яд,невъзможност да изживее приятни емоции на Новогодишното тържество с близък човек,поради което е отменил частично първоинстанционното решение в частта,с която е уважен искът по чл.71 ал.1 т.3 ЗЗДискр.за разликата над сумата 3500 лв до присъдените 10 000 лв.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.
Поставеният от касатора въпрос: обективно състояние ли е отговорността по ЗЗДискр.или е въпрос на умишлено поведение, не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото поради наличието на задължителна практика на ВКС.В решение № 428 от 13.05.10г.по гр.дело № 1207/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК е посочено,че от значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващия недопустим правен резултат при упражняване на дейността,проявен в очертаните от Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране,независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания.Законът за защита от дискриминация цели уеднаквяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците,изброени в разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци,установени в закон или в международен договор,по който Република България е страна.В решение № 1002 от 7.01.10г.по гр.дело № 3800/08г.на ІV г.о.на ВКС,постановено в производство по чл.290 ГПК е прието,че разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр.изисква от ищеца да докаже вероятността да е дискриминиран,поради което в тежест на ответника е да опровергае при условията на пълно и главно доказване тази вероятност.
Въпросите :1.дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди в случаите,когато пострадалият умишлено и с цел да набави облага за себе си се постави в ситуация на неравностойност; 2.налице ли е акт на дискриминация,ако въпреки разминаванията в нормативно определените размери на вратите и подовото пространство инвалидизираното лице може да ползва безпрепятствено банята и хотелската стая,ползвайки инвалидната си количка, не са обусловили въззивното решение.Това е така,тъй като въззивният съд е приел друга фактическа обстановка.Оспорването на доказателствените изводи на съда не е основание за допускане на касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Въпросът:допустимо ли е при наличието на експертиза по делото да се правят изводи на базата на човешките презумпции и опитните правила и по този начин да се приема противоположното на установеното от експерта, не може да бъде преценен като общо основание за допускане на касационно обжалване.Той има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение,което не може да бъде обсъждано в настоящото производство.
Настоящият състав намира,че въпросът дали хотелът е публично място не се нуждае от тълкуване.Място,предназначено за предоставяне на хотелиерски,ресторантьорски,туроператорски и други услуги на неограничен брой лица, не може да бъде изключено от приложното поле на чл.5 ЗЗДискр.и съответно има законовото задължение за изграждане и поддържане на архитектурна среда,която да осигурява достъпа на лица с увреждания.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода на производството в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 28.01.15г.,постановено по гр.дело № 12896/14г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място],р-н ”И.”, [улица] да заплати на Л. Б. В. от [населено място],ЖК”.”бл. вх. ет. ап. сумата 700 лв /седемстотин/съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.