ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 733
София, 25.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 720/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация” Окръжен с. на ТПК” – гр. С. срещу Решение № 108 от 14.ІV.2009 г. по т.д. № 365/ 2008 г. на Старозагорски о. съд, с което е оставено в сила Решение № 81”б” от 29.ІV.2008 г. по гр.д. № 741/ 2006 г. на Казанлъшки районен съд, с което са отхвърлени предявените от К. “О” – гр. С. срещу С. “В” – гр. К. иск за признаване за установено, че К. “О” – гр. С., регистрирана с Решение №41/24.ІІІ.1993 г. по ф.д. №247/1993 г. на Старозагорски о. съд, е правоприемник на ОС на ТПК – гр. С., преустановил дейност през 1970 г. и иск по чл. 108 ЗС за офис №9, находящ се в гр. К., ул.”П” № 3* ет., с оплакване за неправилност на решението, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и за необоснованост.
В Изложение на основанията за касационно обжалване жалбоподателят сочи, че по предявения инцидентен установителен иск за правоприемство, същественият материалноправен въпрос е дали ищецът е с права на възстановена кооперация по смисъла на §27 от ПЗР на ЗИД ЗК (Д.в. бр.41/2007 г.), съответно с права на възстановена кооперация по смисъла на §1 от ДР на ЗК (отм.), който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по тълкуването на §27 от ПЗР на ЗК липсва съдебна практика. Жалбоподателят излага, че по втория иск същественият материалноправен въпрос е за правото му на собственост, изведено от чл. 2 ал. 3 ЗОбС (отм.), вр. с § 1 ал. 1 ЗК(отм.) и процесуалният въпрос е за фактическите предпоставки, от които се извежда това право, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Жалбоподателят сочи, че по изложения въпрос по втория иск съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – Р. № 1209/ 27.ІХ.2001 г. по гр.д. № 2353/ 2000 г. на ВКС. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба С. “В” – гр. К. и “С” Е. – гр. Г. не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са отхвърлени установителен иск за правоприемство и иск по чл. 108 ЗС, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли инцидентния установителен иск за признаване за установено, че ищецът К. ”О” – гр. С., регистрирана с Решение №41/24.ІІІ.1993 г. по ф.д. №247/1993 г. на СзОС, е правоприемник на ОС на ТПК – гр. С., преустановил дейност през 1970 г., въззивният съд е приел, че ищецът е новосъздадена кооперация, учредена от физически лица, а не кооперативен с. , учреден от кооперации, като е налице сходство само в наименованието. Изложил е съображения, че след преустановяване въз основа на ПМС № 16/ 3.VІІ.1970 г. на дейността на ОС на ТПК – гр. С., при учредяването на К. ”О” – гр. С., действащият ЗК (Д.в. бр. 63/3.VІІІ.1991 г., отм.) е предвиждал в чл. 3 ал. 1, че кооперация могат да учредят най-малко 7 дееспособни физически лица, не е предвиждал възможност за учредяване на кооперация от юридически лица, в чл. 60 ал. 1 ЗК(отм.) е уреждал обединяването на кооперации в кооперативни с. , без да урежда статута на КС, нито да съдържа изискване за вписване, каквото изискване има за кооперациите. Не е уважил довода на ищеца К. ”О”- гр. Ст. Загора, че кооперацията е учредена през 1993 г. от 5 кооперации, членуващи преди това в ОС на ТПК, преустановил дейността си през 1970 г. и е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на § 1 ал. 2 от ДР на ЗК (отм.), тъй като не се отнася за кооперативните с. към 1993 г. На основание §27 ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗК (Д.в. бр.41/ 22.V.2007 г.) съдът е посочил условията, които трябва да са налице, за да се признаят права на възстановена кооперация по смисъла на §1 от ДР и на §1 от отменения ЗК, като е счел, че съгласно ал. 2 правото на възстановяване се прилага и за кооперативен с. , възстановен от най-малко две кооперации, членували в него към датата на изземване, одържавяване или преразпределение на имуществото на съюза, но към този момент вече кооперативният с. е със статут на юридическо лице, съгласно чл. 54 ал. 3 ЗК, а по делото няма данни ОС на ТПК – гр. С. да е вписан в регистъра. Като е обсъдил доводите на страните и събраните доказателства, съдът е отхвърлил иска по чл. 108 ЗС, по съображения, че завършеният през 1965 г. Комбинат за битови услуги – гр. К., в която сграда е офисът, предмет на иска, е собственост на ТПК “Е” – гр. К., тази кооперация владее сградата от началото на седемдесетте години, водила и отчитала е същата по баланса и инвентарните книги като основно средство и дълготраен актив, изготвяла е амортизационни отчети и преоценки, и е извършвала разходи за ремонти, а ищецът не е доказал, че е извършил строителството и че е собственик на имота.
От изложените от жалбоподателя правни въпроси, с оглед данните по делото, може да се изведе релевантният за делото материалноправен въпрос и той е: правоприемник ли е ищецът К. ”ТПК” – гр. С. на съществувалия до 1970 г. Окръжен с. на ТПК – гр. С., за да има права върху имота, предмет на спора, като възстановена кооперация на основание §1 от ДР на ЗК (отм.), респ. §27 от ПЗР на ЗИД на ЗК (Д.в. бр.41/2007 г.). Останалите въпроси, изложени от жалбоподателя, може да са важни, но без да се реши в положителен за ищеца смисъл въпросът за твърдяното правоприемство, отговорите им не са релевантни за делото. Жалбоподателят основава правото си на собственост върху имота на правоприемство, каквото не е установил по делото, а без да докаже качеството на правоприемник на ОС на ТПК – гр. С., трябва да установи оригинерен начин на придобиване на правото на собственост върху имота, каквото не е доказал.
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че изложеният релевантен за изхода на делото въпрос – за правото му на възстановяване на собствеността, като правоприемник на ОС на ТПК – гр. С., е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпросът налице ли е правоприемство между ищеца – новосъздадена през 1993 г. кооперация и прекратилия през 1970 г. дейност ОС на ТПК – гр. С. е конкретен и се решава в зависимост от твърденията на страната, събраните доказателства и действащия правен режим към момента на учредяване на новосъздадената кооперация. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, трябва разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 108 от 14.ІV.2009 г. по гр.д. № 365/ 2008 г. на Старозагорски о. съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: