О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
София, 12.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3563 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество [фирма] чрез юрисконсулт Д. Д. срещу решение № 388/25.06.2014 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, гражданска колегия, ІІІ граждански състав по в.т.д. № 126/2014 г. Решението на ПАС потвърждава решение на Смолянски окръжен съд /СмОС/, с което настоящият касатор е осъден да заплати на Р. Василева С. по иск по чл.226 ал.1 КЗ сумата от 100000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане при ПТП, настъпило на 06.11.2010 г. със законни лихви и разноски. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, а като основание за допускане – чл.280 ал.1 т.1,.2 и 3 ГПК. Като материалноправни и процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК касаторът сочи допустимостта на определяне на претърпени неимуществени вреди за болки и страдания от отделните човешки органи, определяне размера на същите и на съпричиняването от страна на пострадалия, отговорността на застрахователя в хипотезата, когато пострадалото лице се е възползвало от правото си по чл.343 ал.2 НК срещу прекия причинител на ПТП в наказателното производство, както и обсъждането на събраните по делото доказателства.
Ответникът по касационната жалба – Р. Василева С. оспорва допускането на жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на СмОС, ПАС е приел, че е настъпило ПТП на 06.11.2010 г., виновно причинено от А. Т. К., управлявал товарен автомобил със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при настоящия касатор. Произшествието е настъпило при пресичане на улица от ищцата, при което управляваният от К. автомобил я блъснал на заден ход и причинил размачкване на дясна подбедрица, наложила ампутация на крака. С експертно решение на ТЕЛК на ищцата е определена 100% намалена работоспособност с чужда помощ. Във връзка с процесното ПТП е образувано наказателно производство срещу водача А. К., което е прекратено по искане на пострадалата на основание чл.343 ал.2 НК. При липса на постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съдът е извършил преценка на събраните в гражданското производство доказателства относно механизма на произшествието и причините за същото – автотехническа експертиза, допълнителна комплексна експертиза, свидетелски показания. Обсъждайки тези доказателства и излагайки изключително подробни съображения за това, ПАС е приел, че произшествието е настъпило по вина на водача К., който в нарушение на чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.40 ал.1 и ал.2 ЗДвП, при движение на заден ход е причинил увреждане на ищцата при последвалото ПТП. К. предприел маневрата без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението. Произшествието е настъпило на улица без изход, естествено продължение на пешеходната зона на града, осигуряваща достъп до пазара. На тази улица не е имало пешеходна пътека или светофар, товарният автомобил е бил спрял при наличие на пътен знак, забраняващ престой и паркиране. Обсъждайки заключението на съдебно-медицинската експертиза за претърпените от ищцата увреждания и проведено лечение, ПАС е приел, че след произшествието ищцата е получила травматичен шок, който в случая означава наличие на животозастрашаващ признак на травмата наложил извършено кръвопреливане и комплекс от реанимационни мероприятия. Извършени са две операции. Изложени са много подробни съображения във връзка с претърпените от ищцата болки и страдания, необходимостта от чужда помощ и до момента, и с оглед принципа на справедливост, установен в чл.52 ЗЗД, съдът е определил размера на обезщетението общо на 100000 лв., а не поотделно за загубата на десния крак и травматичния шок. Относно възражението на застрахователя за съпричиняване от страна на пострадалата, свързано с мястото на пресичане, на което е липсвало пешеходна пътека, ПАС е приел, че то е неоснователно, тъй като е пресичано на улица без изход, която е естествено продължение на пешеходна зона на града, по която улица изобщо не е имало пешеходна пътека.
Няма основание за вероятна недопустимост на постановеното решение от ПАС с оглед определяне на цялостно обезщетение, включващо обезщетението за претърпяна ампутация и травматичен шок, нито произнасяне „плюс петитум”, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на заявения в исковата молба петитум и изложени обстоятелства, на които се основава искането /чл.6 ал.2 вр. чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК/. Всички останали въпроси имат връзка със спора, но са фактологично обусловени като разрешения, а в производството по чл.288 ГПК, ВКС не разполага с правомощия да ревизира правилността на изводите на въззивната инстанция, свързани с установяване на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата. Всички въпроси са и некоректно поставени – без оглед на приетото от ПАС, поради което те не са обуславящи изхода на спора, тъй като не могат да се свържат с изложените изводи на въззивния съд за формиране решаващата му воля по предмета на спора и изложените от него съображения за тези изводи /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Във връзка с приложението на чл.51 и чл.52 ЗЗД следва да се посочи още, че обезщетението за неимуществени вреди е определено при спазване на посочените в ППВС № 4/1968 г. на ВС критерии, за което са изложени съответни съображения, без бланкетно позоваване на определени доказателства и обстоятелства, както се твърди в изложението. Обсъдена е и хипотезата на чл.343 ал.2 НК, с оглед на която съдът се е позовал на събраните в гражданското производство доказателства за механизма на процесното ПТП и е направил изводите си за причините за същото и вината на участниците в него, в какъвто смисъл няма конкретизирани въпроси в изложението на касатора. Въпросът за съпричиняването от страна на пострадалата също не е конкретизиран с оглед установената и приета от ПАС фактическа обстановка, поради което не е обуславящ изхода на спора в този му вид, а представлява довод за неправилност.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер 5000 лв. адвокатски хонорар за отговор на касационната жалба /договор за правна защита и съдействие/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 388/25.06.2014 г. на Пловдивски апелативен съд, гражданска колегия, ІІІ граждански състав по в.т.д. № 126/2014 г.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество [фирма] с адрес [населено място], [улица], ет. 5 да заплати на Р. Василева С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 5000 лв. /пет хиляди лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.