3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
гр.София, 13 ноември 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 5250 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на по чл. 274, ал. 2, предл. второ ГПК.
С определение № 272/14.07.2015 г. по гр. д. № 409/2015 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, е допълнено по реда на чл.248, ал.1, предл.1-во ГПК, постановеното от ВКС определение №142/20.04. 2015 г. в частта за разноските, като П. Н. М. е осъден да заплати на Е. Г. З. сумата от 2 280 лв., представляваща направените от страната деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Срещу определение № 272/14.07.2015 г. на ВКС е постъпила частна жалба от П. Н. М., в която се излагат доводи за прекомерност на присъдените разноски, като се твърди, че същите са определени в противоречие с нормативно установения размер в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът Е. Г. З., в законоустановения срок изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Подадената частна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, предвид следното:
С определение № 142/20.04.2015 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 409/2014 г., съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на П. Н. М. срещу решение от 08.09.2014 г. по възз. гр. д. № 15595/2013 г. на СГС и е прекратил касационното производство. Предвид обстоятелството, че определение № 142/20.04.2015 г. на ВКС е постановено в полза на Е. З., доколкото същият е ответник по оставената без разглеждане касационна жалба, същият съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК има право да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. В случая, страната е сезирала надлежно съда с искане за присъждане на разноски още с отговора си на касационната жалба, като в тази връзка е представила списък по чл.80 ГПК, договор за правни услуги №32/21.09.2011 г., сключен с адвокатско дружество „Г. и партньори”, фактура № [ЕГН]/20.01.2015 г. за извършено плащане и извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество, отразяващо постъпването на сумата. Следователно, представени са доказателства, удостоверяващи извършено реално заплащане на договореното адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 2 280 лв., като при постановяване на съдебния си акт в производството по чл.288 ГПК съставът на III г. о. на ВКС не се е произнесъл по искането на ответника за разноски.
В срока по чл.248, ал.1 ГПК Е. З., чрез процесуалния си представител, е подал молба до ВКС с искане за допълване на определение № 142/20.04.2015г. Препис от подадената молба е връчен на жалбоподателя, който обаче в едноседмичния срок не е взел становище, респ. не е направил възражения относно размера на претендираните разноски. Предвид това му процесуално поведение, съставът на ВКС се е произнесъл с атакуваното определение, в съответствие с правилото на чл.78, ал.5 ГПК, като е присъдил в полза на Е. З. поисканите разноски в пълния им размер от 2 280 лв.
Едва с настоящата частна жалба са изложени доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение и определянето му в противоречие с размерите, установени в Наредба№1/2004г. за М. на ВАС. Жалбата е неоснователна, тъй като възражението по чл.78, ал.5 ГПК е несвоевременно направено. В производството по чл.248, ал.1 ГПК на страната е дадена възможност да изрази становището си по искането за разноски, което тя не е сторила и поради това възражението, основано на нормата на чл.78, ал.5 ГПК, е преклудирано, в какъвто смисъл е и задължителната съдебна практика –напр. Определение №36/26.01.2015г. по ч.гр.д.№5936/2014г. на ВКС, І г.о., която се споделя от настоящия състав. Прието е, че само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него – без открити заседания, или без надлежно осъществена размяна на книжата, тогава тя може да заяви възражението си за прекомерност в срока и по реда на чл.248, ал.1 ГПК. В случая, както се посочи, тези предпоставки не са налице. След като доводите за прикомерност на адвокатското възнаграждение са преклудирани още към датата на постановяване на атакуваното определение, защото на страната е дадена възможност да се запознае с молбата за разноски и да вземе становище по нея, то по аргумент на по-силното основание, не могат да се черпят основания за незаконосъобразност на определението по чл.248, ал.1 ГПК в производството по обжалването му с частна жалба, от преклудирано за разглеждане възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
По изложените съображения атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 272/14.07.2015 г., постановено по гр. д. № 409/2015 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.