4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
С. 13.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 108/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна Прокуратура [населено място], срещу въззивно решение № 814 от 2.11.2010 г. по гр.д. № 490/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 25.03.2010 г. по гр. дело № 5075/2007 г. на Софийски градски съд, с което Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на В. Б. Д. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на сумата 7 500 лв., на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос за критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, претърпяни от пострадало лице с оглед обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ. Приложени са съдебни решения.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответницата В. Б. Дал.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение, Софийски апелативен съд, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд е уважил предявеният от В. Б. Дал срещу Прокуратура на Р. България иск за заплащане на обезщетение в размер на сумата 7500 лв. за претърпени от същата неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда на наказателния съд. Приел е, че тази сума справедливо ще обезщети претърпяните от ищцата неимуществени вреди от обвинението в извършване на престъпления по чл. 211 пр.1 вр. чл.209, ал.1,предл.1 НК, а именно че в периода 22.08.1994 г.- 22.03.1996 г. с цел да набави за себе си имотна облага / банков кредит в размер на 60 000 000 лв./ е възбудила и поддържала заблуждение в служители на [фирма], че ще го използва за закупуване на машини и съоръжения за доизграждане на нова фабрика за шоколадови изделия, ще учреди в полза на дружеството ипотеки върху пет броя къщи с дворни места на обща стойност шестдесет милиона лева и залог на машини и съоръжения с банковия кредит и с това е причинила имотна вреда на дружеството в размер на 282 810 336 лв. Изложил е съображения, че този размер е определен за преживяните от ищцата негативни емоции, психически и физически страдания от продължилото шест години наказателно производство по обвинението в извършване на тежко умишлено престъпление, за което е оправдана. От наложената й във връзка с повдигнатото обвинение административна мярка да не напуска пределите на страната и преживяните във връзка с това страдания от невъзможността да посети свои близки, които живеели в чужбина -сестра си и сина си, както и да види детето му, което се родило през това време.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя материалноправният въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпяните неимуществени вреди от ответницата по касация, по отношение на която е било повдигнато обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, по което е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение, с влязла в сила на 9.11.2006 г. присъда по нох.д.№ 2209/2003 г. на СГС. Поддържа се, че поставения въпрос е относим към задължението на съда да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Посочени са съдебни решения по приложението на чл.2, т.2 ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД.
Поставеният правен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД относим към определения размер на обезщетението за претърпените от В. Дал неимуществени вреди не е решаван противоречиво от съдилищата. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, за което ищецата в случая е оправдана е въпрос на конкретна фактическа обстановка. Различията в размера на присъдените обезщетения по приложените дела не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това е така, защото размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти, поради което не може да съществува един усреднен критерий за размера на присъденото обезщетение. В този смисъл не е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД и определените размери на обезщетенията по представените съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело. Преценката на въззивния съд, че сумата от 7500 лв. справедливо ще обезщети претърпените от В. Дал морални страдания от несправедливото обвинение, е с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящото дело, установена от събраните доказателства, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допуска до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 814 от 2.11.2010 г. по гр.д. № 490/2010 г на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: