4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
гр. София, 15.11.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 51 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Т. Т. срещу решение № 438 от 16.08.2010г. по гр. дело № 100/2010г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 5 състав, с което е оставено в сила решение от 14.12.2009г. по гр. дело № 1816/2006г. на Софийски градски съд, VІТО, 4 състав, с което е отхвърлен иска на [фирма], [населено място] срещу ДП „Пристанищна инфраструктура”, [населено място] за заплащане на сумата 47 224 щ. д. – заплатена по издадена на 12.08.2005г. по нареждане на [фирма], [населено място] банкова гаранция от ТБ „А. България” в полза на ИА „Пристанищна администрация”, и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ сума в размер 1 833 лв. – направени разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона /чл. 10 от Закона за счетоводството и § 2 Преходните разпоредби на Закона за държавните такси, ред. преди доп. с ДВ бр. 24/2004г. във връзка с чл. 16 Д. /отм.//: 1/ Допустимо ли е един правен субект да анулира издадени от друг субект фактури и вместо тях да издаде нови фактури за същото вземане в своя полза срещу друго лице; 2/ Представлявали ли са към процесния период пристанищните такси публично държавно вземане и по какъв ред е следвало да бъдат събирани.
Ответникът ДП „Пристанищна инфраструктура”, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на касатора относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че са установени задължения на агента на м/к „Х.” за канални, светлинни, корабни и линейни пристанищни такси от 2002г. и 2003г. на обща стойност 33 929 щ. д. и лихви в размер 21 502,95 лв., които са послужили като основание за издаване заповед за задържане на наетия от ищеца м/к „Х.” в пристанище „Л.” по чл. 364, ал. 1 К.. Поради сключен на 19.04.2005г. между ищеца и корабособственика договор за чартиране ищецът е наредил учредяването на банкова гаранция в полза на кредитора ИА „Пристанищна администрация” и след издаването й на 12.08.2005г. ИА „Морска администрация” издава заповед № 285/12.08.2005г. за освобождаване на кораба на основание чл. 364, ал. 2 К.. До изтичане срока за валидност на банковата гаранция сумата по нея в размер 47 224 щ. д. е усвоена от ответника на 13.08.2007г., като на същата дата банката е уведомила управителя на ищцовото дружество за предстоящото плащане, което трансформира банковата гаранция в кредитно задължение, обезпечено с предоставения залог, а на 14.08.2007г. банката е уведомила ищеца за извършеното плащане в горепосочения размер по процесната банкова гаранция.
При тези фактически констатации и като е съобразил същността на банковата гаранция като сделка, обезпечаваща изпълнението на чужд дълг – задължение на трето лице спрямо неговия кредитор, решаващият съдебен състав е направил извод за неоснователност на предявения иск. Изложил е съображения, че при даването на обезпечение за чужд дълг не възниква вземане на лицето, дало обезпечението, срещу кредитора, в чиято полза е предоставено, както и че усвояването на банковата гаранция не поражда вземане на ищеца към ответника.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, правната воля на съда, обективирана в решението му. Посочените от касатора материалноправни въпроси относно чл. 10 от Закона за счетоводството и § 2 Преходните разпоредби на Закона за държавните такси, ред. преди доп. с ДВ бр. 24/2004г. във връзка с чл. 16 Д. /отм./ и по конкретно „допустимо ли е един правен субект да анулира издадени от друг субект фактури и вместо тях да издаде нови фактури за същото вземане в своя полза срещу друго лице” и „представлявали ли са към процесния период пристанищните такси публично държавно вземане и по какъв ред е следвало да бъдат събирани” са важни, но не са релевантни за спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, тъй като същите не са формирали решаващата воля на въззивния съд. Решаващият съдебен състав не се е произнесъл по посочените от касатора правни въпроси и не е обсъдил инвокираните в тази насока в първоинстанционното производство и във въззивната жалба доводи. Поради изложените съображения въззивното решение на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не може да допусне касационно обжалване по релевантен правен въпрос, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 438 от 16.08.2010г. по гр. дело № 100/2010г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.