О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
гр. София, 15.09.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 2175 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
З. Д. Д. обжалва решение № 6 от 11.02.2015 г. по гр.д. 346/14 г. на Апелативен съд – [населено място], с което е потвърдено решение № 325 от 14.10.2014 г. , постановено по гр.д. 1454/13 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на З. Д. Д. срещу Окръжен съд – Сливен да й заплати сумата от 274 000 лв, представляваща обезщетение за вреди поради допуснато нарушение по администрирането на производството по гр.д. 107/2006 г. на същия съд.
З. Д. счита, че са налице основания за касационно обжалване на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че вписването на исковата молба е част от изискванията й за редовност и изводът на съда, че към момента на образуване на гр.д. 107/2006 г. по описа на С. Окръжен съд и разглеждането му от С. в ГПК не е съществувала разпоредба, аналогична на чл. 7 от ГПК. Този извод бил неправилен, защото съгласно чл. 114 от ЗС на молбите не се дава ход докато не се впишат. Изводът на съда, че съгласно чл. 114 от ЗС се вписват исковите молби, които са изброени в чл. 112 ЗС, а сред тях не е исковата молба на основание чл. 346, ал. 2 от ГПК (отм.) и към този момент не е съществувало изискване за вписване на исковата молба.
Излага подробни съображения за незаконосъобразност на извода. Моли да се отмени решението.
Ответникът Окръжен съд – [населено място] оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, така както са формулирани по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК от жалбоподателката. Налице била постоянна и задължителна практика на Върховния касационен съд, изразена в Тълкувателно решение 3/2009 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на това тълкувателно решение, било ясно, че вписването на исковата молба има за цел да даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот.
Върховният касационен съд , Търговска колегия, състав на Второ отделение след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал.1 от ГПК намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана да обжалва въззивното решение страна.
С решение от 14.01.2015 г. по гр.д. 346/14 г. Апелативен съд – [населено място] е потвърдил решение № 325 от 14.10.2014 г. по гр.д. 1454 /2013 г. по описа на Бургаски окръжен съд. За да потвърди така обжалваното съдебно решение, съдът е приел, че при предявен иск на основание чл. 346, ал. 2 от ГПК (отм.) може да се направи извод, че предвидената недействителност на разпореждания, извършени от длъжника с недвижим имот, се отнася само за извършените след вписване на възбраната върху този имот разпореждания, а не от вписване на исковата молба. В исковата молба по гр.д. 107/2006 г. изрично е посочено, че по повод на вземането на ищцата по изпълнителен лист от 19.07.2000 г. е било образувано изп.д. 2153/2000 г. по описа на Държавен съдия изпълнител при РС Ямбол, по което с постановление на ДСИ е наложена възбрана върху имот, предмет на атакуваната разпоредителна сделка. Видно от приложеното гр.д. 107/2006 г. по описа на Сл ОС, в хода на производството по делото, въззивницата ищца е поискала допускане на обезпечение с молба от 28.07.2006 г. След възобновяване на спряното производство е отказано обезпечение. Прието е, че ищцата е имала възможност да впише исковата молба и без указания на съда. А освен това е имала възможност след влизане в сила на решението по гр.д. 107/2006 г. и постановяване на решение № 461 от 08.07.2008 г. по т.д. 794/07 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО да впише същото на основание чл. 114 от ЗС. Такава възможност е предвидена с чл. 115, ал. 4 ЗС. Последващата разпоредителна сделка е от 4.08.2008 г. и това е дало основание на Апелативен съд – [населено място] да приеме, че решението е можело да бъде вписано въпреки поправката на явна фактическа грешка в него. По изложените съображения съдът е заключил, че не е налице противоправно поведение на съда в случая и работодателят Сливенски окръжен съд не следва да отговоря, както поради липсата на противоправност, така и поради липса на причинна връзка между виновното поведение на съдията-докладчик по гр.д. 107/2006 г. и настъпването на вредите за ищцата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са посочени следните въпроси:
1. Длъжен ли е съдът преди даване ход на делото да следи за това исковата молба да бъде вписана, ако същата подлежи на вписване или това е процесуално действие, за което следва да следят страните?
2. Исковата молба за обявяване на относителна недействителност на сделка следва ли да бъде вписана?
Допускането на касационно обжалване е обусловено от изискванията на закона, изразяващи се в посочване от касатора на разрешен от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил извода на съда като общо основание за допускане на касационно обжалване. Кумулативно се изисква наличието на някоя от допълнителните предпоставки, визирани в чл. 280, ал. 1 т. 1, т. 2, т. 3 от ГПК. Разрешеният от въззивния съд въпрос да е разрешен противоречиво с оглед практиката на съда, както и да е налице противоречива практика на съдилищата или да е разрешен въпрос, чието тълкуване е необходимо за точно прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая касаторката е посочила основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, без да сочи кои норми са непълни, неясни или противоречиви и се нуждаят от тълкуване с оглед осъвременяване на вече извършено тълкуване или кои са погрешните правни разрешения в практиката, които трябва да бъдат преодолени.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е разрешил въпросите, посочени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от касатора. Въззивният съд, за да прецени дали искът, предявен от ищцата З. Д. срещу ОС – [населено място], за заплащане на обезщетение в размер на 274 000 лв поради неправомерно поведение на съдията-докладчик по гр.д. 107/2006 г . по описа на ОС – [населено място], тъй като при предявен от нея иск срещу [фирма] и „Кооперативен съюз“ Я. с правно основание чл. 346, ал. 2 от ГПК (отм.) за установяване извършено разпореждане с 12 100/21 000 идеални части то недвижим имот, [населено място] е относително недействително апортирането му по реда на чл. 72-73 от ТЗ по отношение на нея, е основателен. Въззивният съд е приел фактите, че тази искова молба не била вписана, било й отказано обезпечение на предявения иск чрез възбрана на притежаваната от нея идеална част, както и обстоятелството, че по иска на З. Д. след касиране на съдебно решение на 08.07.2008 г. ВКС прогласил относителната недействителност на сделката, а на 04.08.2008 г. имотите, предмет на делото за обявяване на относителна недействителност били прехвърлени с нова разпоредителна сделка. Това не й е позволило да се удовлетвори от стойността на имота, тъй като исковата й молба не била вписана. Въззивният съд е приел също така за доказан факта, че съдията-докладчик по делото не й е указал да се отстрани тази нередовност. Въззивният съд е приел, че твърдението на касаторката в настоящето производство за претърпени вреди в посочения размер от 247 000 лв, колкото е цената по сделката, сключена между [фирма] на 04.08.2008 г. е неоснователно. В мотивите си съдът е приел, че няма основание да се реализира отговорността, защото липсва протовиправно деяние, извършено от съдия в ОС – [населено място]. Фактът, че не са дадени изрични указания не е противоправен според съда, защото тези указания не са единственият начин за реализиране на оповестителното действие на исковата молба. Въззивният съд е приел, че самата ищца би могла да впише исковата молба, както и че е възможно да впише съдебното решение, с което искът й е уважен, веднага след постановяването му, с което да даде оповестително действие на спора й по чл. 346, ал. 2 от ГПК (отм.) спрямо трети лица. Въззивният съд в настоящия случай, определяйки налице ли е противоправно поведение на съдията-докладчик по делото, което да е увредило интересите е приел, че защитата на ищцата, основаващо се на оповестителното действие на исковата молба, е могла да се извърши по различен начин, единият сама, без указания на съда да впише исковата молба, а другият – да отбележи влязлото в сила решение, с което искът й е уважен и това вписване да има оповестително действие и да е противопоставимо на последващия приобритател на недвижимия имот. В този смисъл въззивният съд в решаващите си мотиви относно противоправност на деянието на съдията-докладчик е приел, че липсва такова. Оповестителното действие на исковата молба към 03.02.2006 г. – момента на нейното подаване и липсата на такова е увреждащият ищцата факт. Но той не се дължи изцяло на неправомерното поведение на съдията-докладчик и е налице и фактът на невписване на съдебното решение, постановено по спора, образуван по исковата молба на Д. срещу Кооперативен съюз – Я.. А при липса на такава противоправност, не може да се ангажира и отговорността на Окръжен съд – [населено място]. Този извод е направил въззивния съд и изводите му са обусловили решението по делото. Въззивният съд е изложил съображения относно действието на вписването на съдебното решение и обуславящия решението извод е за възможността решението по постановената искова молба, да бъде вписано и по този начин да се предпази от вреди касаторката. А това обуславя и извода, че липсва противоправност в поведението на съдията-докладчик, тъй като даване ход на исковата молба въпреки невписването й не е противоправно действие. Следва да се има предвид, че изводът на въззивния съд е, че вреди за касаторката са могли да възникнат главно поради неотбелязване на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 115, ал. 4 от ЗС. Посоченият като първи въпрос от касатора не съставлява общо основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като въпросите не са обуславящи решението по делото. Допускането до касационно обжалване съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се извърши само, ако касаторът е посочил разрешеният от въззивния съд правен въпрос, а това е този въпрос, който е включен в предмета на спора и обусловил волята на съда за постановяване на обжалваното въззивно решение. В случая липсва разрешаването на посочения в т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпрос в смисъла, посочен от касатора Д.. Въпросът, който е разрешен е подробно разяснен от настоящия състав и поради това липсва общо основание за допускане на решението до касационно обжалване.
По отношение на втория поставен въпрос съдът намира, че въпросът е поставен хипотетично. Не е посочено в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК какво е значението на въпроса за разрешения спор по делото и конкретно за разрешения въпрос, свързан с противоправно деяние на съдията, разглеждащ гр.д. 107/2006 г. на ОС – [населено място]. Въпросът, който следва да е формулиран от касатора следва да е този, включен в предмета на спора и обуславящ волята на съда или подготвящ решението по делото. В случая такъв въпрос не е посочен, а е посочен принципен въпрос за действието на вписването на исковата молба когато се иска прогласяване недействителност на действие или договор. Такъв въпрос не е разрешаван от съда. Въззивният съд е приел, че е следвало да се впише исковата молба на З. Д.. Но че това вписване е могло да бъде извършено лично от ищцата и че неизпълнението на задължението не е довело пряко до вредите на ищцата. Въззивният съд е приел, че с цел да не се затрудни реализирането на правата й З. Д. е следвало да впише съдебното решение.
По отношение и на двата посочени от касатора Д. въпроси настоящият съдебен състав намира, че липсват и допълнително основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК по всеки от тях. Това основание е посочено формално. В т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че проявлението на специфичната за основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка изисква разрешеният с въззивното решение и обусловил изхода на конкретното дело правен въпрос (а не спорът по делото) да е от значение едновременно за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения на законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая няма посочени мотиви за разрешаването на правния въпрос и за тълкуването на приложимите норми. Поради това не може да се вземе предвид соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 11.02.2015 г. на Апелативен съд [населено място] по гр.д. № 346/14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: