7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
гр. София, 18.12.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 4426 по описа за 2013г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 203 от 12.07.2013г. по в.т.д. № 245/2013г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в частта, в която е потвърдено решение № 293 от 16.12.2011г. по т.д. № 111/2011 на Русенски окръжен съд, Търговска колегия в частта, в която е признато за установено несъществуването на вписани в Търговския регистър по партидата на дружеството обстоятелства под № 20110319094451 – променено дялово участие на съдружника Г. Б. Г. от 2 550 лева на 1 700 лева, а на Г. С. И. от 1 700 лева на 2 550 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск. При условията на евентуалност поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че ищецът има правен интерес от предявяването на иск по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТР, като е стигнал до грешното заключение, че всички решения на общото събрание на О. за изменение и допълнение на дружествения договор подлежат на вписване в ТР, което има конститутивно действие както във вътрешните, така и във външните отношения на дружеството. Поддържа, че ищецът няма правен интерес от предявяването на иска, тъй като той не би постигнал ефективна защита с него. Поддържа още, че защитата срещу процесното решение на общото събрание на О., което не подлежи на вписване в ТР, е искът по чл.124, ал.1 и ал. 4 ГПК. Довода си за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част обосновава с твърденията, че съдът е достигнал до необосновани изводи, които се разминават с безспорно установеното от двете страни, че е допуснал съществено нарушение на съдопроизвосствените правила, тъй като не е обсъдил всички наведени възражения и относими доказателства в тяхната съвкупност, както и че правните изводи на въззивния съд са в противоречие с материалния закон и с практика на ВКС. Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните правни въпроси:
1. Задължен ли е съдът да обсъди всички направени възражения, доводи и приетите по делото доказателства в тяхна подкрепа чрез излагане на мотиви защо ги приема за неоснователни – противоречие с ППВС № 1/1953г. и ППВС № 1/1985г., както и с решение № 609/15.01.2009г. по т.д. № 323/08г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 93/06.07.2010г. по т.д. № 808/09г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 10/01.02.2012г. по гр.д. № 130/2011г. на ВКС, ГК, І г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК;
2. Свободен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение само върху част от доказателствата за установяване, респ. отричане на твърдените факти, без да наведе съображения за изключването на останалите допустими доказателства, отричащи, респ. установяващи факта, върху който е формирано вътрешното убеждение на съда – противоречие с решение № 554/08.02.2012г. на ВКС по гр.д. № 1163/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о.;
3. Налице ли е правен интерес за предявяване на специалния иск по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТР, ако решението на О. не подлежи на вписване в ТР и въпреки това е било вписано – противоречие с ТР № 1/06.12.2002г. по т.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, решение № 35/20.04.2010г. по т.д. № 546/09г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 90/11.09.2008г. по т.д. № 439/08г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.;
Поддържа, че са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси, свързани с вписване в ТР на решенията за изменение на дружествения договор на О., с действието на решенията на общото събрание на съдружниците на О. и с нищожността на решенията на общото събрание на съдружниците в О.. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси в отклонение от ТР № 1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС, решение № 690/2008г. по т.д. № 349/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 90/11.09.2008г. по т.д. № 439/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 100/04.06.2010г. по т.д. № 799/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Ответникът по касация Г. Б. Г. оспорва касационната жалба по подробно изложени в писмения му отговор съображения. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като изложените в касационната жалба аргументи са по същество на спора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено несъществуването на вписани в Търговския регистър по партидата на дружеството обстоятелства под № 20110319094451 – променено дялово участие на съдружника Г. Б. Г. от 2 550 лева на 1 700 лева, а на Г. С. И. от 1 700 лева на 2 550 лева, е приел, че решението на общото събрание на съдружниците за промяна на дяловото им участие подлежи на вписване в ТР и такова вписване е заявено и постановено, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявения иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТР за установяване несъществуване на това обстоятелство. Преценявайки основателността на предявения иск, въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 14.05.2010г. е проведено общо събрание на съдружниците на [фирма], с т.6 от протокола за което е прието да се промени временно и условно съотношението на дяловете на съдружниците Г. С. И. и ищеца Г. Б. Г. съответно на 51% и 34%. Приел е, че в протокола от общото събрание на съдружниците от същата дата, приложен към заявлението за вписване, решението е отразено чрез посочена промяна в броя на дяловете от капитала на дружеството, без да е посочено, че тази промяна е временна и условна. Въззивният съд е приел, че решенията, отразени в двата протокола, съществено се различават, като за безспорно установен от фактическа страна съдът приема факта, че на 14.05.2010г. е взето решението по т.6 от протокола от същата дата с отразени 9 точки, тъй като и двете страни по спора признават този факт. Вземането на решението, отразено в протокола от 14.05.2010г. с 2 точки, приложени към заявлението за вписване, въззивният съд е приел за недоказано, тъй като съдружниците С. и Д. в с.з. от 29.11.2011г. дават обяснение, че на 14.05.2010г. са се провели две събрания, едното с дневен ред от 1 точка, а другото – с дневен ред от 9 точки, докато протоколът, приложен към заявлението за вписване в ТР, съдържа 2 точки. С оглед на това въззивният съд е приел за доказано твърдението, че решение за промяна на дяловото участие на съдружниците, отразено в протокола от общото събрание на съдружниците от 14.05.2010г., приложен към заявление за вписване в ТР и в чл.14 на дружествените договори, приложени към двете заявления за вписване, е нищожно в хипотезата на невзето /липсващо/ решение, поради което и вписаното в ТР обстоятелство въз основа на него е несъществуващо и предявеният иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТР е основателен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По въпросите за задължението на въззивния съд да обсъди всички направени възражения, доводи и приетите по делото доказателства в тяхна подкрепа чрез излагане на мотиви защо ги приема за неоснователни, както и да формира вътрешното си убеждение върху всички събрани доказателствата за установяване, респ. отричане на твърдените факти, е налице постоянна съдебна практика – Постановление № 1/1953г. на Пленума на ВС , ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК задължават въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението. В решение № 554/08.02.2012г. по гр.д. № 1163/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., на което се позовава касаторът, е прието, че съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е обсъдил събраните по делото доказателства и е формирал собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, съобразявайки определените с въззивната жалба предели на въззивното производство. Въззивният съд е изложил мотиви по съдържащия се във въззивната жалба довод за недопустимост на предявените искове. Обсъдил е събраните по делото писмени доказателства и показанията на съдружниците С. и Д., и въз основа на тяхната съвкупна преценка, без да изключва някои от събраните доказателства, е формирал фактическите и правните си изводи. Доколко преценката на въззивния съд е обоснована и законосъобразна, в каквато насока са изложени доводи в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3 ГПК, е въпрос, относим към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на обсъждане в стадия за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за наличието на правен интерес за предявяване на специалния иск по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТР, ако решението на общото събрание на съдружниците не подлежи на вписване в ТР, но въпреки това е било вписано, е важен, тъй като е обусловил извода на въззивния съд за допустимост на предявения иск. Този въпрос не е решен в отклонение от задължителната съдебна практика в ТР № 1/06.12.2002г. по т.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС и решение № 35/20.04.2010г. по т.д. № 546/09г. на ВКС, ТК, І т.о.. В случай, че решението не подлежи на вписване в търговския регистър, нищожността му може да бъде установена чрез иск с правно основание чл.97, ал.1 или ал.3 ГПК /отм./, респ. чл.124 ГПК, а ако е от подлежащите на вписване, за да бъде заличено отразяването в търговския регистър на основание чл.498 ГПК /отм./ следва да бъде проведено исково производство по чл.431, ал.2 ГПК /отм./ вр. чл.97, ал.1 или ал.3 ГПК /отм./, респ. чл.29 ЗТР. В настоящия случай оспореното решение на общото събрание на съдружниците е заявено от касатора – ответник по предявения иск, и е вписано в търговския регистър. Поради това, за да бъде заличено отразяването в търговския регистър, за ищеца е налице правен интерес от воденето на иск с правно основание чл.29 ЗТР. Твърдението за противоречие на извода на въззивния съд за допустимост на предявения иск с решение № 90/11.09.2008г. по т.д. № 439/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е неоснователно, тъй като в него е разгледан иск за установяване нищожност на вписване, а не иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство.
Формулираните в изложението материалноправни въпроси, свързани с подлежащите на вписване в ТР обстоятелства и решения на общото събрание за изменение на дружествения договор на О. и с действието на решенията на общото събрание на съдружниците на О., са обсъдени от въззивния съд, но по отношение на тях не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Както и да се решат тези въпроси, е без значение за допустимостта на предявения иск, тъй като правният интерес на ищеца – ответник по касационната жалба, от предявяването на иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТР е обусловен от извършеното вписване на решението на общото събрание на съдружниците.
Въпросът, свързан с нищожността на решенията на общото събрание на съдружниците в О., е важен за изхода на спора, но по отношение на него не е налице селективното основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Съгласно постановената по въпроса задължителна съдебна практика, нищожни са решенията на ОС, посочени в чл.75, ал.2 вр. ал.1 ТЗ, както и липсващото /невзето/ решение на ОС, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството. Липсващо решение като основание за нищожност е налице, когато въобще не е проведено общо събрание или когато такова е било проведено, но въпросът не е бил предмет на обсъждане и взето решение на това събрание. В настоящия случай въззивният съд е приел, че решенията, отразени в двата протокола /протокола, представен от ищеца, и протокола, представен със заявлението за вписване в ТР/, съществено се различават, като за безспорно установен от фактическа страна съдът е приел факта, че на 14.05.2010г. е взето решението по т.6 от протокола от същата дата с отразени 9 точки, тъй като и двете страни по спора признават този факт. Приел е, че вземането на решението, отразено в протокола от 14.05.2010г. с 2 точки, приложени към заявлението за вписване, е недоказано. С оглед на това въззивният съд е приел за доказано твърдението, че решение за промяна на дяловото участие на съдружниците, отразено в протокола от общото събрание на съдружниците от 14.05.2010г., приложен към заявление за вписване в ТР, е нищожно в хипотезата на невзето /липсващо/ решение. Следователно въззивният съд не се отклонил от задължителната практика, тъй като е приел, че оспореното решение е нищожно в хипотезата на липсващо поради това, че на проведеното общото събрание на съдружниците решение с такова съдържание не е взето, а действително взетото решение е с друго съдържание.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като по формулираните правни въпроси, релевантни за изхода на спора, е формирана задължителна съдебна практика.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203 от 12.07.2013г. по в.т.д. № 245/2013г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: