О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
гр. София, 02.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 4597 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. К., Х. А. Д. Г. и Д. Х. Т. К., срещу решение № 1540 от 22.07.2013г. по в.гр.д. № 446/2013г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава решение № 232/ 19.11.2012г. по гр.д. № 395/ 2011г. на Окръжен съд – Благоевград за отхвърляне на предявените от касаторите срещу [фирма], [населено място], искове по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД за връщане на сумата от 76 864 евро, представляваща частично платена покупна цена по предварителен договор за продажба от 01.08.2007г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по жалбата, [фирма], [населено място], оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди отхвърлянето на исковете, въззивният съд е приел, че независимо, че на 14.09.2008г. ответникът е изпаднал в забава, поради виновно неизпълнение на задълженията си да построи уговорения от ищците – касатори обект и да постигне издаване на разрешение за ползване на сградата, изявлението на ищците за разваляне на договора не е породило правни последици, тъй като не е достигнало до адресата си преди връчване на препис от исковата молба на ответника на 13.10.2011г. След въвеждането на сградата в експлоатация с издаденото на 01.10.2010г. разрешение за ползване, ответникът е бил в състояние да изпълни задължението за сключване на окончателен договор с ищците, предложил е да го изпълни с отговора на исковата молба, като липсата на изпълнение се дължи на нежеланието на ищците да сключат окончателния договор, което поведение противоречи на основния принцип по чл.87, ал.1 ЗЗД за приоритет на реалното изпълнение пред развалянето на договора. Решаващият състав се е позовал на неизпълнение на предварителния договор от страна на касаторите, доколкото предпоставка за сключване на окончателния договор е извършването на плащане от тяхна страна на останалите 55% от цената на обекта, поради което същите не са носители на потестативното право да развалят договора след издаването на разрешението за ползване на сградата. Във връзка с направеното на 24.07.2009г. преди завеждане на исковата молба волеизявление от ищците по чл.87, ал.1 ЗЗД, съдържащо се в нотариална покана, за която е удостоверено от нотариус, че е връчена на ответника на 27.07.2010г. срещу обратна разписка по пощата, са изложени съображения за ненадлежно връчване на изявлението, доколкото е получено от лице, което не отговаря на условията по чл.50, ал.3 ГПК и чл.44, б.”в” от Общите условия на договора с потребителите на универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от [фирма]. Обосновано е, че получателят по разписката, свидетелят И. П., не е служител на ответното дружество, нито е бил упълномощен да получава пощенски пратки и /или книжа за това дружество, поради което връчването на нотариалната покана на това лице не съставлява надлежно довеждане до знанието на ответника на волеизявлението по чл.87, ал.1 ЗЗД, изходящо от ищците. Препращайки към мотивите на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК, апелативният съд е приел, че П. е получил пратката по пощенската кутия на друго дружество, която не е отнесъл в офиса на ответника, а е предоставил на служител на другата фирма.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че в атакуваното решение, в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е разрешен въпросът относно реда, по който нотариусите връчват документи и книжа, регламентиран в чл.592 ГПК вр. чл.37-чл.58 и чл.50 ЗННД.
Поставеният от касаторите въпрос е относим за предмета на спора и е обусловил изхода му, тъй като, за да отхвърли исковете по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД, въззивната инстанция е приела за нередовно връчена от нотариуса чрез пощите нотариалната покана, съдържаща волеизявлението за разваляне на договора към момент, в който ответникът е бил в забава на задължението си да завърши сградата с разрешение за ползване. Въпреки, че е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, касационният контрол не следва да бъде допуснат, тъй като не се доказва релевираната в изложението допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид указанията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. и Тълкувателно решение № 2/ 2011г. по тълк..д. № 2010г.на ОСГТК на ВКС, представените от жалбоподателите съдебни актове- определение по чл.274, ал.2 ГПК, решение по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК и определение за недопускане на касационното обжалване, не формират задължителна практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Те не съдържат и произнасяне по въпроса за връчване на нотариална покана от нотариус посредством пощите, като съгласно чл.50 ЗННД, връчването може да се извършва лично от нотариуса или натоварен за това от него служител на нотариалната кантора, но не и от лице извън нея, какъвто е пощенският служител, удостоверил обстоятелствата по обратната разписка.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1540 от 22.07.2013г. по в.гр.д. № 446/2013г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.