4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
С., 22,11,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 89 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 10472 от 16.ХІ.2010 г. на А. Н. М. от Р., подадена против въззивното решение № 475 на Русенския ОС, ГК, от 12.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 725/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1010 на Русенския РС от 4.VІ.2010 г. по гр. дело № 1788/2010 г. – за осъждането на настоящия касатор да заплати на М. Т. К. от Р. следните суми: 1/ В размер на 3 000 лв., дължима по запис на заповед от 20.І.2008 г. с падеж 31.ХІІ.с.г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба /12.ІІІ.2010 г./ и до окончателното й изплащане; 2/ В размер на 438.08 лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница за периода от 1.І.2009 г. и до 12.ІІІ.2010 г.; 3/ В размер на 837.52 лв. разноски общо за двете съдебни инстанции.
Оплакванията на касатора М. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Русенския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който обективно кумулативно съединените претенции на М. Т. К. от Р. да се отхвърлят в предявените по делото техни размери, ведно „със законните последици, в. т.ч. и присъждане на разноските по делото” или, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд със съответните задължителни указания, но при същите законни последици: „в т.ч. и присъждане на разноските по делото”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. Н. М. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на първите две предпоставки по т.т 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Русенският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС „и с други влезли в сила решения на първоинстанционни и въззивни съдилища” по материално- и процесуалноправни въпроси, като този за редовността на записа на заповед от външна страна: предвид обстоятелството, че не било обсъдено възражението на настоящия касатор за умишленото непопълване на редица реквизити на ценната книга от страна на издателя при полагането на подпис върху нея и тяхното последващо допълване, но от страна на поемателя, извършено без знанието и съгласието на издателя.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация М. Т. К. от Р. писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие от АК-В. Т. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на наведените в жалбата на М. оплаквания за неправилност на постановеното от Русенския ОС въззивно решение, претендирайки присъждане на разноски в размер на 150 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Русенския ОС, касационната жалба на А. Н. М. същия град ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, т.е. този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на решаващия съд по това дело. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния правен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Въобще непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Пропускът на М. да идентифицира релевантен за изхода на делото правен въпрос, решен в атакуваното въззивно решение на Русенския ОС, представлява пречка то да бъде съпоставяно с практика на отделни състави на ВКС при действието на чл. 290 ГПК, особено когато се касае не до осъдителен иск, какъвто е бил разгледаният, а до отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./, който е бил предмет на цитираното в изложението на касатора М. решение № 103 от 24.VІ.2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по т. д. № 717/08 г. Отделно от това предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол очевидно се схваща от касатора М. в смисъл, противоположен на точния разум на процесуалния закон, докато неточно /бланкетно/ формулираният от него единствен правен въпрос – „за редовността на записа на заповед от външна страна”, не само не е бил въобще посочен като релевантен за изхода на делото пред Русенския ОС, а, напротив, въведен е с твърдение за допуснато от последния процесуално нарушение, обективирано в необсъждане на възражението за попълване на реквизитите на процесния запис на заповед вместо от едно и също лице, действащо като издател на ценната книга, още и с намеса на поемателя на същата – т.е. релевирано е било повторно отменителното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2-ро ГПК, а не основание за допустимост на касационното обжалване.
При този изход на делото в настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът А. Н. М. от Р. ще следва да бъде осъден да заплати на М. Т. К. от същия град сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща равностойността на направените от последния разноски за възнаграждение за един адвокат за изготвяне на отговор по касационната жалба, видно от приложения договор за правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 475 на Русенския окръжен съд, ГК, от 12.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 725/2010 г.
О С Ъ Ж Д А А. Н. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], блок „С.”, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК, да заплати на М. Т. К. от същия град, [улица] СУМАТА 150 лв. /сто и петдесет лева/, като направени от него разноски в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК за възнаграждение на един адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1