О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№734
[населено място] 04.08.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2752/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №159/11.05.2015г. по в.т.д.№204/15г. на Пловдивски апелативен съд ТО 3 с-в,с което е потвърдено решение №603/19.12.14г. по т.д.№324/13г. на Окръжен съд Стара Загора,с което на основание чл.439 от ГПК е признато за установено,че В. И. В. не дължи на [фирма] сумата 43 379,77 лв.,представляваща рземане по изп.д.№20135530400255 по описа на ДСИ при РС Стара Загора,поради изтекла погасителна давност.
В касационната жалба се твърди,че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, постановено е при нарушение на процесуалните правила и е необосновано – основание за обжалване по чл.281 т.3 от ГПК. Касаторът твърди,че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства, като не е обсъдил наведените от него доводи за наличие на бездействие от страна на съдебния изпълнител и за значението му за приложимостта на разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.Счита,че уважаването на тези му доводи би довело до извод за липса на прекратяване ex lege на изпълнителното дело от 2004г. към възприетата от съдилищата дата 14.06.2006г.,тъй като не са били настъпили материално-правните предпоставки за това. В подкрепа на тезата си излага съображения,че след като е било налице неизпълнение от страна на съдия-изпълнителя на изрично поискано от взискателя с молбата му за образуване на изпълнително дело изпълнително действие /опис,запор и продажба на движими вещи/,без да е постановен отказ за извършването му,преклузивният срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изобщо не е бил започнал да тече и съответно не е бил изтекъл към 14.06.2006г.
Ответникът В. И. В. в писмен отговор е оспорил изложените в касационната жалба доводи и искания.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение,за да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е констатирал от данните по приложените изпълнителни дела,че първото изпълнително дело -№3137/04г. по описа на ДСИ при РС Стара Загора, е образувано въз основа на подадена от касатора молба от 14.06.2004г. и приложен към нея изпълнителен лист,след която дата не са били предприети от него никакви действия в рамките на следващите две години и до 12.06.09г. Като се е позовал на разпоредбата на чл.330 ал.1 б.“д“ от ГПК/отм./ и релевантната съдебна практика на ВКС,съдът е направил извод,че след изтичането на двугодишния преклузивен срок /към 14.06.2006г./ изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона,а с издаденото от ДСИ на 08.12.2013г. постановление за прекратяване този факт само е констатиран.Като е взел предвид нормите на чл.117 ал.2 вр. чл.116 б.“в“ от ЗЗД,съдът е посочил,че новата 5-годишна давност е изтекла на 14.06.2011г. и е заключил,че към датата на образуването на следващото изпълнително дело /02.09.2013г./ вземането на взискателя вече е било погасено по давност.
Първият от поставените в изложението по чл. 280 ал. 1 ГПК от касатора въпроси е от процесуално естество и е във връзка с липсата на произнасяне на въззивния съд по наведеното от него възражение за бездействие на съдия-изпълнителя да изпълни задълженията си като насрочи и проведе опис,запор и продажба на движимите вещи на длъжника, поискани с молбата за образуване на изпълнително производство.Конкретният формулиран от него въпрос е: Задължен ли е въззивният съд като инстанция,решаваща спора по същество да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на оспорената част от решението,да формира собствени мотиви като обсъди всички своевременно наведени правозащитни и правоизключващи възражения на жалбоподателя и даде отговор на всички изложени в жалбата съображения за порочността на решението? Въпросът се релевира с допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,като се сочат съдебни решения на състави на ВКС по чл.290 от ГПК,представляващи задължителна съдебна практика /реш.№57/02.03.2011г. по гр.д.№1416/10г. ВКС , трето г.г. , реш.№212/01.02.2012г. по т.д.№1106/10г. на ВКС, второ т.о., реш.№101/03.06.2015г. по т.д.№1740/14г. на ВКС , първо т.о., реш.№157/08.11.2011г. по т.д.№823/10г. на ВКС ,второ т.о. и др. , с които е прието,че въззивният съд в решението си по същество е задължен да се произнесе по всички доводи,релевирани от страните във връзка със защитните им тези. В случая ответникът е навел още с отговора на исковата си молба като довод във връзка с теченето на давността бездействието на съдия-изпълнителя да предприеме действия за реализирането на посочения от него изпълнителен способ; по този довод първата инстанция не се е произнесла; същият е поддържан и във въззивната жалба,но отново липсва произнасяне на П. по него. Съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. материално-правният или процесуално-правен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело,т.е. допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение следва да бъде от такова естество , че в случай,че не е било допуснато от съда правният резултат при изхода на спора би бил обратен на постигнатия с атакуваното решение. В настоящата хипотеза непроизнасянето на съда по наведеното от ответника възражение за бездействие на съдия-изпълнителя не би имало за последица обратен резултат,доколкото това бездействие не е въведено от законодателя като елемент от основанието за прекратяване на изпълнителното производство по чл.330 ал.1 б.“д“ ГПК/отм./.Същевременно с разрешението в т.10 от ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС /и по аргумент от чл.116 б.“в“ ЗЗД/ е възприето,че релевантни за началото на теченето на новата давност за вземането са само действията на взискателя и съдия-изпълнителя – „започва да тече от датата,на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“,но не и бездействието на последния.В случая касаторът не твърди действие,предприето от държавен съдебен изпълнител,а негово бездействие,което не би могло да има правно значение нито за освобождаването му като взискател от последиците на неговото бездействие,нито за прекъсването на давността.Още повече,че с ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС са обявени за загубили сила постановките,възприети с ТР №3/1980г.,според които погасителната давност не тече,докато трае изпълнителния процес относно вземането. Поради това не са налице основания да се приемат за осъществени както основният,така и допълнителният критерии на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,обосноваващи допустимост на касационното обжалване на решението.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване при хипотезата на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК и във връзка с втория въпрос от материално-правен характер : Налице ли са предвидените в чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /чл.330 ал.1 б.“д“ от ГПК/отм./ предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство,при условие,че взискателят е отправил до съдебния изпълнител надлежно валидно искане за извършване на изпълнително действие за събиране на вземането му,но в 2-годишния срок изпълнителното действие не е осъществено от съдебния изпълнител и не е постановен изричен отказ за извършването му,срещу който взискателят да може да се защити? Въпросът се определя като ирелевантен с оглед изложените по-горе съображения.
Изложеното обоснова отказ на настоящия състав за достъп до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №159/11.05.2015г. по в.т.д.№204/15г. на Пловдивски апелативен съд ТО 3 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.