1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
София, 05.09.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 872/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Х. – процесуален представител на ОС на Т. [населено място] , срещу решение №300 от 06.06.2011г. на Плевенски ОС, постановено по в.гр.д.№ 264/2011год., с което е обезсилено решението на Плевенски районен съд от 04.02.2009г., постановено по гр.д. № 1011 по описа за 2008г. , с което е уважен предявеният от ОС на Т. [населено място] против [община] ревандикационен иск и е прекратено производството поради недопустимост на иска.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: когато съюз на Т., който е възстановен по смисъла на §27ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗК се легитимира като изключителен собственик на земята и постройките и в дадените от ЗК в редакции от 1991г. и от 1999г. срокове е поискал предаване на отнетото и одържавено имущество, но то не е предадено от държавните органи или общините, може ли да се защити с иск по чл.108 ЗС. Касаторът сочи и чл.280 т.2 ГПК във връзка с процесуалния въпрос: следвало ли е съдът да задължи въззиваемата страна или да изиска служебно цялата преписка за връщане на иззетото и одържавено имущество.
Ответната страна в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взема становище, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.3 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая изложението съдържа формулиран въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но касаторът не е обосновал тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба.Твърдението на касатора, че не намира отговор на поставените въпроси в практиката на ВКС, не може да се приеме като обосновка на тезата му за допустимост на касационното обжалване. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Касаторът не е обосновал такива предпоставки, а и те не са налице в случая.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че поставеният от касатора въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайната практика на ВКС , в това число и задължителна такава. По въпроса е налице задължителна практика – постановено по реда на чл.290 ГПК решение – Решение № 627 от 23.02.2010г. по т.д. №588/ 2009г. на ВКС, І ТО. В това решение се приема, че съгласно т.1 ТР 2/95 г. ОСГК на връщане по реда на ПМС № 192/91 г. подлежи това имущество, върху което се възстановяват права на кооперации по силата на п.1,ал.1 от ДР на ЗК-91 г. Това е имущество, което е било собственост на кооперативни организации и е иззето от тях и одържавено след 10.09.44 г. Освен това: а/ условията за връщане посочени в чл.1,ал.1 ПМС 192/91 г. са достатъчни само когато в него не са инвестирани държавни средства., б/ адм.орган по чл.1,ал.2 ПМС 192/91 г. е длъжен да преценява наличието на всички предвидени условия за издаване на заповед за връщане на кооперации на тяхното иззето и одържавено имущество, когато в него са инвестирани държавни средства. Въпреки че са сходни по редакция, разпоредбите на двата ЗК относно възстановяване на собствеността върху одържавено кооперативно имущество имат различно действие и приложно поле. Правото на собственост по п.1 ЗК от 1991 г. се възстановява по силата на самия закон, както е прието и в ТР 2/95 г. ОСГК, а връщането му става по реда на ПМС № 192/91 г. В п.1 ЗК от 1999 г. също се посочва, че се възстановява право на собственост, но това не е ново реституционно основание, тъй като ако предпоставките на отменения ЗК са били налице, правото на собственост вече е възстановено по силата на п.1 ДР на този закон. Като се има предвид, че новият п.1 свързва действието на нормата с датата 7.02.93 г., а това е 18 м. срок в който трябваше да се направи искането за връщане на кооперативното имущество по адм.ред съгласно ПМС 192/91 г., както и съобразно п.1,ал.4 на ЗК от 1999 г., следва извода, че сега действащия ЗК не провежда нова реституция, а продължава този процес във фазата на връщане на заявеното в срока до 7.02.93 г., но непредадено до приемането на новия ЗК от 99 г. възстановено кооперативно имущество. Това е адм.процедура по Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и КС на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.44 г.-ДВ 65/2000 г. Тази процедура не е свързана с възстановяване право на собственост, тъй като този ефект е настъпил по силата на п.1 от ЗК- отм. Освен това, при действието на последния провеждането на адм.процедура не беше задължително, като кооперациите имаха възможност да търсят възстановеното си имущество по общия исков ред съгласно чл.1,ал.2,т.4 и п.3 от ПМС 192/91 г. Такава възможност при сега действащия ЗК не е предвидена, поради което исковете за собственост за възстановено кооперативно имущество, предявени след влизане в сила на ЗК от 99 г. биха били недопустими. Кооперациите, които са направили искане в срока по ПМС 192/91 г., не са си върнали имуществото и не са го потърсили по общия исков ред, би трябвало да продължат по реда на п.1,ал.4 ЗК от 99 г. и Наредбата приета с ПМС 162/2000 г.
В случая не е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, тъй като и поставеният въпрос във връзка със соченото основание по чл.280 т.2 ГПК не е обуславящ изхода на спора. Този въпрос съставлява по същество оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. По него обаче не е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, тъй като представлява фактически въпроси, изясняването на който е обусловено от събраните доказателства. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №300 от 06.06.2011г. на Плевенски ОС, постановено по в.гр.д.№ 264/2011год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: