1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
гр. София, 06.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3398 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ж. С. З. срещу определение № 375 от 09.04.2013г. по ч. т. дело № 1124/2013г. на Окръжен съд Стара Загора, търговско отделение, с което е потвърдено разпореждане от 08.01.2013г. по гр. дело № 3363/2012г. на Старозагорски районен съд, с което е върната въззивната жалба на [фирма] срещу решение № 1200 от 14.11.2012г. по гр. дело № 3363/1012г.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд необосновано е приел в какво се състои порочността на разпореждането на районния съд, като сочи, че след като първоинстанционният съд не е дал указание, че ще върне въззивната жалба, ако въззивникът не представи банковото бордеро за заплащане на дължимата държавна такса, не би могло въззивната инстанция да направи подобно разграничение. Частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /определение № 23 от 04.01.1980г. по гр. дело № 285/1980г., ВС, ІІ г. о./: дали недаването на указание на страната, че следва да представи платежния документ за внесената държавна такса по делото, е пропуск на съда, който съставлява нарушение на правилата и се отразява на законосъобразността на действията му, респективно на правилността на определението му.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „А. България”, [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да потвърди разпореждането на Старозагорски районен съд, с което е върната въззивната жалба на ответника [фирма], [населено място], въззивният съд е приел, че въпреки дадените указания въззивникът не е представил в посочения от съда срок документ за внесена държавна такса. Установено е, че с разпореждане от 05.12.2012г. по гр. дело № 3363/2012г. Старозагорски районен съд по повод на постъпила въззивна жалба е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства, че е внесъл по сметка на Окръжен съд Стара Загора държавна такса в размер 316,33 лв., и че при неизпълнение на дадените указания в срок въззивната жалба ще бъде върната на основание чл. 262, ал. 2 ГПК. Като е констатирал, че разпореждането е връчено на въззивника на 10.12.2012г. и в определения срок, който е изтекъл на 17.12.2012г., не е представен документ за внесена държавна такса, съдебният състав е направил извод, че е налице основание за връщане на нередовната въззивна жалба съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният съд с разпореждането си е дал указания, че в едноседмичен срок от съобщението въззивникът следва да представи документ за внесена по сметка на Старозагорски окръжен съд държавна такса в определен размер, като в противен случай въззивната жалба ще бъде върната. Въпросът за съдържанието на указанията за отстраняване нередовността на въззивната жалба е решен в съответствие с практиката на ВКС. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за противоречие с определение № 23 от 04.01.1980г. по гр. дело № 285/1980г., ВС, ІІ г. о., поради това, че посоченото определение е неотносимо към настоящия случай, защото е постановено при друга фактическа обстановка – на жалбоподателя е съобщено само да внесе дължимата държавна такса, докато в настоящото дело дадените на въззивника указания са да бъде представен документ за платена държавна такса.
Поради това, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 375 от 09.04.2013г. по ч. т. дело № 1124/2013г. на Окръжен съд Стара Загора, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.