О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
гр. София, 06.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3820 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Г. П. М. срещу решение № 1338 от 05.06.2019г. по в. гр. дело № 5301/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5372 от 08.08.2018г. по гр.д. № 4725/2012г. на Софийски градски съд, І-8 състав, с което е уважен предявеният от Д. П. А., в качеството й на универсален правоприемник на първоначалната ищца П. С.-Т., срещу касатора Г. П. М., иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договор за продажба на апартамент № 51, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] поради това, че продавачката не е могла да разбира или ръководи действията си.
Касаторът релевира, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, а евентуално – неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди, че искът по чл. 31 ЗЗД е предявен след предвидения от закона тригодишен срок и че в процеса са съединени по недопустим начин искове, една част от които предполагат лицето да е могло, а друга – да е било в състояние да разбира и ръководи постъпките си. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че са налице изискуемите от закона предпоставки от фактическия състав на чл. 31 ЗЗД, тъй като първоначалната ищца е разбирала свойството и значението на сключения от нея договор за продажба и неговите правни последици. Счита, че въззивният съд не е изяснил изцяло фактическата обстановка по делото като не е допуснал събиране на необходими доказателства, както и че не е обсъдил в пълнота събрания по делото доказателствен материал. Моли за обезсилване като недопустимо или за отмяна като неправилно на обжалваното въззивно решение, като претендира и сторените съдебно – деловодни разноски пред всички съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба са наведени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: „Кои твърдения следва да вземе предвид съдът при квалифициране на исковата претенция – тези, заявени в първоначалната искова молба, или тези, заявени в уточнителните молби? Възможно ли е и, ако да – до кой момент от производството, да се въвеждат нови искови претенции? Допустимо ли е съдебно решение, постановено по иск, който не се поддържа от ищеца в уточнителните му молби?“, по които релевира разрешаването им в противоречие с т. 4 ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС и с решение № 282/28.10.2016г. по гр.д. №2005/2016 г. на ВКС, IV г.о.; „Как се съотнасят исковете по чл. 31 ЗЗД, чл. 29 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД, чл. 33, ал. 1, ЗЗД и чл. 27 ЗЗД – като алтернативни или като евентуални? Ако са предявени като евентуални, това означава ли, че ищецът е разбирал действията и постъпките си към датата на подаване на исковата молба?“, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, и „Длъжен ли е въззивният съд да събере служебно доказателства, когато е въведено оплакване за допуснато от първата съдебна инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод за необоснованост на направените фактическите изводи?“, по който релевира разрешаването му в противоречие с т. 3 ТР № 1/2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – Д. П. А. депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Излага аргументи по съществото на спора, обосноваващи правилност на атакувания въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт по гражданскоправен спор по конститутивен иск с правно основание чл. 31 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., т.е. тя е допустима. Не са налице обаче релевираните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от П. П. С.-Т. срещу Г. П. М., уточнена с последващи писмени молби, с която са предявени обективно съединени искове при условията на евентуалност, в следната последователност: иск по чл. 27, пр. 3 ЗЗД, иск по чл. 31, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗЗД, иск по чл. 33, ал. 1 ЗЗД и иск по чл. 87, ал. 3, вр. с чл. 200 ЗЗД, имащи за предмет унищожаване, евентуално разваляне, на сключен между П. С.-Т. и Г. М. договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № , том , рег. № от нот.дело №54/2011 на Нотариус Ал. Ч., по силата на който Т. е прехвърлила на М. правото на собственост върху апартамент №51 в [населено място], [жк], [жилищен адрес] срещу заплащане на сумата от 45 000 лева. След смъртта на П. С.-Т., настъпила в хода на първоинстанционното производство, като ищец по делото е конституирана дъщеря й Д. П. А., в качеството й на единствен нейн наследник по закон.
С първоинстанционното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения главен иск за унищожаване на процесния договор за продажба поради измама /чл. 27, пр. 3 ЗЗД/, след което е разгледал и уважил евентуално съединения иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, унищожавайки договора за продажба като сключен от продавач, който към момента на сключването му не е могъл да разбира и да ръководи действията си.
Въззивният съд е потвърдил горепосоченото първоинстанционно решение, приемайки за установено по делото от приетата медицинска документация и от неоспореното заключение на психиатричната експертиза, че здравословното състояние на продавачката Т. по време на сключване на атакуваната сделка се е определяло от съдово-мозъчна болест, довела до корова и подкорова атрофия на главния мозък, дементен синдром, понесени исхемични инсулти, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, десен бедрен блок, захарен диабет и ХОББ. От тази патология, съдебният експерт категорично е заключил, че към момента на договора за продажба П. С. – Т. не е била способна да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Горепосоченият категоричен експертен извод, според въззивния съд, е подкрепен и от свидетелските показания по делото, вкл. дадените от лица с медицинско образование, според които продавачката Т. е била трудно подвижна и контактна, не е формирала реч, правела впечатление на тежко увредена жена, при която мозъкът е запазил само основаните си функции.
При горепосочената фактическа обстановка апелативният съд е достигнал до решаващия правен извод за осъществен фактически състав на чл. 31 ЗЗД, доколкото към момента на сключване на атакувания договор за продажба Т. не е била в състояние съзнателно и разумно да формира правновалидна воля, тъй като не е разбирала свойството и значението на действията си и не е могла да ги ръководи. Отхвърлил е като неоснователни направените от ответника възражения за недопустимост на производството поради произнасяне по непредявен иск и поради изтекла погасителна давност, като е конкретизирал, че искът с правно основание чл. 31 ЗЗД е бил въведен още с първоначалната искова молба в рамките на предвидения от закона 3-годишен преклузивен срок. За неоснователен е приел и довода на ответника за необсъждане на целия доказателствен материал по делото, посочвайки, че показанията на доведения от ответника М. свидетел са взети впредвид, при съобразяване че не са в състояние да опровергаят извода за влошеното здравословно състояние на продавачката и за невъзможността да разбира и ръководи действията си към момента на атакуваната продажба.
Обжалваното въззивно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт и в предвидената от закона писмена форма, поради което същото не е вероятно нищожно.
Не е налице и твърдяната от касатора вероятна недопустимост на въззивния съдебен акт. Първоначалната искова молба съдържа основание и петитум за унищожаване на процесния договор за продажба поради невъзможност на продавачката да разбира и ръководи действията си, т.е. обективира предявен иск с правно основание чл. 31 ЗЗД. С последващите уточняващи молби, подадени от първоначалната ищца и от заместилата я в процеса нейна универсална правоприемница, само е конкретизирана първоначално заявената искова претенция и е уточнена поредността, в която съдът следва да се произнесе по съединените в условията на евентуалност искове, без да са въвеждани нови факти и обстоятелства. Поради това решаващият съд е разгледал иск, с който е бил надлежно сезиран, а не непредявен такъв. Не е осъществена и релевираната вероятна недопустимост на иска по чл. 31 ЗЗД поради предявяването му след изтичане на 3-годишния срок, визиран в чл. 32, ал. 2 ЗЗД. Регламентираният от закона срок е преклузивен по своя характер, поради което съдът следи служебно за неговото спазване. В конкретния казус, според чл. 32, ал. 2 пр. последно ЗЗД, срокът е започнал да тече от датата на сключването на договора /28.03.2011г./, като до момента на подаване на исковата молба в деловодството на съда /27.03.2012г./, не е изтекъл.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Поставените от касатора въпроси, с изключение на последния, касаят правилността на обжалвания въззивен съдебен акт, т.е. те не притежават характеристиките на правни въпроси в горепосочения смисъл. Дори да се приеме, че въпросите относно допустимостта на процеса по иска по чл. 31 ЗЗД осъществяват общото основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, не са налице визираните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Искът за унищожаване на договора за продажба поради невъзможност на продавача да разбира и ръководи действията си е въведен още с първоначалната искова молба, а с последващите молби претенцията само е доуточнена, конкретизирана, без да е изменяна. Произнасяйки се по иск с правно основание чл. 31 ЗЗД, въззивният съд е процедирал съобразно изобилната безпротиворечива съдебна практика, вкл. цитираната от касатора.
Въпросите на касатора относно формата на съединяване на предявените искове – като алтернативни или като евентуални, и дали от това могат да се правят изводи за когнитивните способности на ищцата към момента на подаване на исковата молба, са неотносими към решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаване на иска по чл. 31 ЗЗД, поради което също не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдът е този, който съобразно въведените от ищцата обстоятелства и петитум на исковата молба, извежда съединяването на исковете в условията на евентуалност, доколкото осъществяването на всяко от въведените основания с различните искове би изключило останалите. Следва да бъде посочено също, че обстоятелството, че в хипотезиса на правните норми, уреждащи предмета на някои от предявените искове, са формулирани предпоставки, касаещи възможността на лицето да разбира и ръководи действията си, не е пречка за съединяването на претенциите като евентуални, и не може да послужи за формиране на правни изводи относно способността му да изразява правновалидна воля както по правни сделки, така и досежно самостоятелно и чрез представител предявяване на искови претенции. Релевантна е преценката за здравословното състояние на ищцата, вкл. досежно конгитивните способности, единствено към момента на атакуваната процесна сделка и то онази преценка, която е извършена от надлежно назначен от съда съдебен експерт – медик.
Третият, поставен в изложението въпрос, изпълнява изискванията на общо основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на нето обаче не е налице релевираното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно разясненията в ТР №1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателства, които се събират служебно от съда, ако е въведено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, но само в случай, че от това оплакване може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. Задължение за служебно събиране на доказателства не съществува за съда, в случай, че фактическата обстановка по делото е ясно изяснена и първоинстанционното решение е обосновано и мотивирано. Действително във въззивната жалба на ответника М. се съдържат доказателствени искания за изготвяне на тройна съдебно-медицинска експертиза, както и искане да бъде допуснат до разпит нов свидетел, за чието съществуване представителят на ответника не е знаел. По отношение на исканата тройна експертиза съдът е взел предвид процесуалното поведение на М. в първоинстанционното производство и липсата на оспорване на приетата от първата инстанция медицинска експертиза, а досежно искането за разпит на нов свидетел е приел, че същото е преклудирано, тъй като не попада в изключенията на чл. 266, ал. 2 ГПК. Посочил е, че по делото са разпитани не малък брой свидетели, чиито показания подлежат на самостоятелна преценка и от въззивната инстанция. Липсата на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение и липсата на непълнота на доказателствения материал, които да са довели до неизясняване на делото от фактическа страна или до необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, е основание да се приеме, че за въззивния съд липсва задължение служебно да събира доказателства, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по единствения, формулиран от касатора, правен въпрос.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1338 от 05.06.2019г. по в. гр. дело № 5301/2018г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.