О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
София, 06. 08. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1412/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. П. от Добрич, чрез адв. Лена С. , срещу решение от 14.05.2009 г. по в.гр.д. Nо 86/08 г. по описа на Окръжен съд – гр. К. потвърждаващо първоинстанционното решение от 28.07.2008 г., постановено по гр.д. Nо 1763/06 г., с което касатора Д. И. П. е осъден да предаде на ответника по касационната жалба търговско дружество „Е” ЕООД владението върху следния недвижим имот: Едноетажна масивна сграда Nо 2 , представляваща склад със застроена площ от 480 кв.м., изградена в УПИ * по плана на Стопански двор село П., общ. Кочериново, Кюстендилска област, с площ на УПИ * 095 кв.м., както и да заплати обезщетение за ползване на същия имот за периода 18.07.2005 г. – 08.12.2006 г. в размер на 9 000 (девет хиляди) лева.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, включително и непълно и едностранно обсъждане на събраните в хода на производството писмени доказателства.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по процесуалноправния въпроса- относно събиране и преценка на доказателства и реда за призоваване в противоречие с установената практика на ВКС,а произнасянето по материалноправния въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.59 ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В подкрепа на своите оплаквания касаторът представя Решение Nо 1128/14.04.1982 г. по гр. д. Nо 535/82 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение Nо 518/30.12.2003 г. по гр. д. Nо 23/2003 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение Nо 12466/12.12.2006 г. по гр. д. Nо 3221/2006 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение Nо 486/17.06.2004 г. по гр. д. Nо 1791/2003 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение Nо 5134/03.06.2005 г. по гр. д. Nо 9807/2004 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение Nо 5236/03.06.2002 г. по гр. д. Nо 3554/2001 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение Nо 954/10.01.2005 г. по гр. д. Nо 35/2004 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение Nо 403/08.06.2005 г. по гр. д. Nо 935/82 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение Nо 2850/23.01.2006 г. по гр. д. Nо 2250/2004 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение Nо 963/21.10.2008 г. по гр. д. Nо 2954/2007 г. по описа на ВКС, I ГО; Определение Nо 379/11.11.2008 г. по ч.гр. д. Nо 1843/2008 г. по описа на ВКС, V ГО.
Ответната страна, търговско дружество „Е” ЕООД, е депозирала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, с който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК намира, че не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. Разпоредбата на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК визира противоречие с практиката на ВКС по граждански дела,като основание за допускане на касационно обжалване ,но не включва практиката на ВАС,т.е.актовете постановени по административни дела. Така формулирания процесуалноправен въпрос – относно събиране и преценка на доказателства и реда за призоваване е основание за проверка по същество на оспорваното решение и основание за евентуалната му отмяна,но не представлява основание за допустимост на касационното обжалване.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос, касаещ приложението на чл. 59 ЗЗД, регламентиращ неоснователното обогатяване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната правен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. По поставения въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. За пълнота следва да бъде посочено,че касаторът не е изложил съображения относно необходимостта от разглеждане на този въпрос с оглед на промяна на създадена поради неточности при тълкуването на разпоредбата на чл.59 ЗЗД съдебна практика или за осъвременяване на възприетото тълкуване,поради изменения в обществените условия или законодателството.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.05.2009 г. по в.гр.д. Nо 86/08 г. по описа на К. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: