О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
София , 20.07.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………….. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Ч. аргарита С.
Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 678/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. Т. и М. М. Т., подадена от пълномощника им адвокат П, срещу въззивното решение № 854 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 722/08 г. на Софийския окръжен съд. Касаторите считат за неправилни изводите за носителите на правото на собственост към датата на съставяне на нотариалния акт по обстоятелствена проверка от 2005 г. и за лицата, които осъществяват фактическата власт върху спорния имот. Поддържат, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в решение № 1* от 03.10.2006 г. по гр. д. № 1062/05 г., и че произнасянето по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответницата Ц. В. Ч. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, а по същество изразява становище за неоснователност на жалбата.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 61 от 09.05.2008 г. по гр. д. № 15/06 г. на С. районен съд, с което И. и М. Т. са осъдени да предадат на Ц. Ч. владението върху собствената й 1/2 ид. ч. от УПИ III-471 от кв. 35 по плана на с. Р., община С., заедно с построените в него масивна жилищна сграда, лятна кухня и второстепенна постройка, и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ издаденият на името на ответника И. Т. н. а. № 63 от 04.04.2005 г. за собственост по давност е отменен за 1/2 ид. ч.
Въззивният съд приел, че спорният имот е останал в наследство от Й. С. Т. – майка на ищцата и на ответника И, която е придобила правото на собственост на основание давностно владение, упражнявано в периода 1958 г. – 1968 г. Ответниците Т. живяли в имота от 1980 г., когато сключили граждански брак, до 1990 г., когато се установили в гр. С., но продължили да посещават и да поддържат имота, извършвали ремонти, без обаче да демонстрират намерение за своене и са отблъснат владението на собственицата, която живяла в имота постоянно до смъртта си на 03.08.2004 г. Ищцата също посещавала имота, носела храна на майка си. Ответниците установили владение за себе си след смъртта на Й. Т. , на 04.04.2005 г. И. Т. се снабдил с нотариален акт за собственост по давност, а на 16.01.2006 г. заедно със съпругата си продали имота на дъщерите си Д. и М. И. Т. с н. а. № 10/06 г. Въпреки извършената разпоредителна сделка, ответниците продължават да владеният имота според данните по делото и изявлението на И. Т. по реда на чл. 114 ГПК /отм./.
За допустимостта на касационното обжалване е необходимо повдигнатите от касаторите материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са определящи за изхода на конкретния спор, да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, по тях да има противоречива съдебна практика или да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторите се позовават на първата и третата хипотеза, но твърденията им са недоказани. Предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване изискват противоречие с постановление или тълкувателно решение на Върховния съд или на Върховния касационен съд или с утвърдена постоянна практика по приложението на дадена правна норма. Такова основание в жалбата не се поддържа. В случай, че се установи противоречие с решение на отделен състав на Върховния касационен съд по конкретно дело, основанието за допустимост е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Такова в случая не е налице, защото в представеното от касаторите е решение е прието, че за успешното провеждане на иск по чл. 108 ЗС е необходимо ищецът по несъмнен начин да установи правата си на собственик, а ответникът да владее без правно основание спорната вещ. При липсата на един от двата елемента искът по чл. 108 ЗС като недоказан следва да се отхвърли. Обжалваното въззивно решение не противоречи на тази постановка, тъй като съдът е приел, че материалната доказателствена сила на н. а. № 63/05 г. в частта, с която е удостоверено правото на собственост на И. Т. за 1/2 ид. ч., е опровергана, защото е установено, че придобивното основание не се е осъществило в полза на титуляра по отношение на целия имот. Индивидуален собственик е била Й. Т. , а след нейната смърт ищцата и ответникът са станали съсобственици при равни квоти съгласно чл. 5, ал. 1 ЗНасл. Приел е, че владението не е предадено на купувачите по договора и тъй като правоприемството е настъпило в хода на процеса, то приобретателите ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по иска по чл. 108 ЗС по аргумент от чл. 121, ал. 3 ГПК /отм./. Следователно, решението, предмет на касация, е в съответствие, а не в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и затова няма основание за допускане на касационната жалба до разглеждане.
Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за обосноваването на която касаторите не са и изложили съображения. Нормата на чл. 108 ЗС, която е основание на предявения иск за защита на собствеността, не е неясна, по приложението й има утвърдена съдебна практика, която не е противоречива и затова и разглеждането на настоящия случай не би допринесло за точното прилагане на закона или за развитието на правото. Конкретните доводи на касаторите се свеждат до оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, които не са основание за допускане на касационно обжалване, а касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Предпоставките да допускане на касационно обжалване не са налице, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 854 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 722/08 г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: