ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 734
София, 25.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 711/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Ц. Ф. – от гр. С. срещу Решение №30 от 23.ІІ.2009 г. по гр.д. № 783/ 2008 г. на Сливенски окръжен съд, в частта,с която е отменено Решение № 773 от 24.ІХ.2008 г. по гр. №. г. на Сливенски районен съд, с която е отхвърлен предявеният от него иск срещу “Т” ЕАД за признаване за установено, че не дължи 1050.88 лв. – стойност на доставена топлоенергия за периода 1. Х1.1999 г. – 30.V.2002 г., със законната лихва от 19. ХІ.2002 г. и 107.49 лв. обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 116 б. ”в” ЗЗД и за необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по съображения, че неправилно въззивният съд е приел, че висящността на изпълнителното производство съдържа ефекта на принудата, а в случая от датата на спиране на изпълнителното дело на основание чл. 329 б. ”б” ГПК, е започнала да тече нова давност, която е изтекла на 31.VІІ.2006 г., а изпълнителното дело е прекратено на 1. Х.2007 г. Излага и съображения, че не се прилага на чл. 117 ал. 2 ЗЗД, която разпоредба касае съдебни решения, излага и съображения за недължимост на претендираните от “Т” ЕАД суми.
В Изложение за допускане на касационно обжалване и в Молба от 25.ІІІ.2009 г. жалбоподателят сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по въпроса за давността при наличието на висящ изпълнителен процес, съдът се е произнесъл въз основа на ППлВС №3/1980 г., което е загубило актуалност след устройствените промени във връзка с ЧСИ. Излага, че законодателят не е имал намерение да приравни въздействието на съдебния процес, на изпълнителния процес спрямо давността, като висящността на изпълнителния процес не е основание за спиране на давността и иска да се приеме, че от последното изпълнително действие тече нова давност. Жалбоподателят поддържа, че е налице и основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса за образуване на цените на ползваната топлинна енергия от ползватели в етажна собственост, по който има противоречие в практиката на ВКС, ВАС и др. за правилното прилагане на чл. 264 и чл. 16 ал. 1 т. 6 ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 39 ал. 1 от Наредба за образуване и приложение на цените на ел.енергия и на топлинна енергия от 1999 г. (отм.) и методиката на разпределение на ТЕ между етажните собственици. Прилага копия от 2 решения на районни съдилища, невлезли в сила.
Ответникът по касационната жалба “Т” ЕАД – гр. С. не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен отрицателен установителен иск, който е отхвърлен, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл. 254 ГПК (отм.) за 1050.88 лв. – стойност на доставена топлоенергия и изтекли лихви 107.49 лв. и да отхвърли исковете в тази част, въззивният съд е приел, че с предприемане от взискателя на действия за принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист от 19. ХІ.2002 г., въз основа на който е образувано изп.дело № 20/ 2003 г. на ДСИ при СлРС, 3-годишната давност по чл. 111 б. ”в” ЗЗД, се прекъсва на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД с последното изпълнително действие, извършено на 18.ІІ.2003 г. Съдът е посочил, че давност не е текла до прекратяването на изпълнителното дело на 1. Х.2007 г., съгласно чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД, и не е изтекла до предявяването на иска по настоящото дело. Изложил е съображения, че докато трае изпълнителното производство, е невъзможно да се определи кое би представлявало “последното изпълнително действие” – съдебният изпълнител може въз всеки момент да предприеме действия по изпълнението и само след прекратяване на изпълнителното производство липсват действия по принудително изпълнение и от тогава давността е прекъсната и тече нова давност. Съдът е приел, че сумите се дължат, тъй като през процесния период, въз основа на сключен договор, ищецът е ползвал доставени му топлоенергия и топла вода, и дължи цената им, както и обезщетение за забавено плащане, като не е доказал правоизключващи или правопогасяващи факти, които да го освободят от договорното задължение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Релевантните за делото въпроси, разрешени от въззивния съд са: изтекъл ли е давностният срок по чл. 111 б.”в” ЗЗД от прекъсването на давността на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД, спряло ли е теченето на давността на основание чл. 115 ал. 1 б.”ж” ЗЗД до прекратяване на 1. Х.2007 г. на изп.дело № 20/ 2003 г. и към датата на предявяване на иска по чл. 254 ГПК (отм.) погасена ли е по давност претенцията на ответника.
Тези въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, изразена и в ППлВС №3/1980 г., която е в смисъл, че всяко предприето от взискателя действие за принудително изпълнение, прекъсва давността на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД, и докато трае изпълнителният процес относно вземането, който също е съдебен процес, част от гражданския процес, давност не тече на основание чл. 115 ал. 1 б.”ж” ЗЗД. Към така разрешените въпроси няма отношение разпоредбата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД, съдът не е изложил съображения по тази разпоредба, поради което не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя в тази насока. Налице е задължителна съдебна практика по изложените въпроси, с ППлВС №3/1980 г. е прието, че по време на висящия изпълнителен процес за реализиране на вземането погасителна давност не тече, като изпълнителният процес e последващо производство за принудително осъществяване на признато от съда право и след като е налице предприето принудително реализиране на вземането, едва ли е необходимо да се предприемат нови действия на принудително изпълнение за прекъсване на погасителната давност. Въззивното решение е постановено, като е съобразена тази практика, поради което искането за допускане на касационно обжалване на посоченото основание е неоснователно.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Изложените от жалбоподателя въпроси за стойността на ползваната топлинна енергия от ползватели в етажна собственост, може да са важни, но не са разрешени от въззивния съд. Не се касае за въпроси, релевантни за делото, поради което е неоснователен доводът на жалбоподателя, че по тези въпроси има противоречива съдебна практика (представените от жалбоподателя решения не са влезли в законна сила), нито може да се изведе коя е задължителната съдебна практика по тези въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №30 от 23.ІІ.2009 г. по гр.д. № 783/ 2008 г. на Сливенски окръжен съд в обжалваната от Р. Ц. Ф. – от гр. С. част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: