3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
[населено място],12,10,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия , първо търговско отделение,в закрито заседание на двадесет и осми септември ,през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 124 по описа за две хиляди и петнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 186/ 14.07.2014 год. по гр.д.№ 32 / 2014 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 378 _ 02.12.2013 год. п о гр.д№ 110 / 2013 год. на Габровски окръжен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против [община] иск с правно основание чл. 92 ЗЗД – в размер на 28 594,44 лева – неустойка за забава в изпълнение задължението на ответника, в качеството на възложител, за заплащане на дължимото, по изрично посочени в исковата молба фактури,възнаграждение по договор за изработка / изпълнение на СМР / от 23.04.2009 година . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.20 ЗЗД , при извършеното от съда тълкуване на договорната клауза за неустойка / чл.23 /, приключило с извода й за неяснота на волята на страните относно приложимия механизъм за определяне на неустойката и съответно – за неприложимост в уредбата на правоотношението между тях.
Ответната страна – [община] – оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, доколкото формулираният от страната въпрос няма характеристиката на правен, съгласно задължителните указания на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
За да отхвърли предявеният иск,въззивният съд е приел, че въпреки препращането, съдържащо се в клаузата на чл.23 от договора / уреждаща неустойка за неизпълнение задълженията на Възложителя /, към клаузата на чл.22 от договора / уреждаща неустойка за неизпълнение задължения на Изпълнителя /, спецификата на неизпълнението на всяка от страните изключва възможността предвиденият в чл.22 механизъм за изчисление на неустойката да би бил автоматично приложен и при тази на основание чл.23. Въззивният съд е мотивирал невъзможност да изведе еднозначно воля на страните за конкретен начин на изчисление неустойката за забава на Възложителя, доколкото като база за изчислението й при забава на възложителя не би могла да се ползва стойността на неизпълнените работи, посочена в чл.22, на практика отказвайки да приложи логично кореспондираща на дължимото от възложителя база – стойност на забавеното плащане. Посочил е и неяснота относно прилагането на визираната в чл.22 компонента – 0,10 % – непосочена като начислима за конкретен период – на ден, месец, година и пр. .
В изложението по чл.280 ал.2 ГПК касаторът е формулирал единствено въпроса: „Налице ли е валидна уговорка за заплащане на неустойка за забавено плащане на дължимото възнаграждение, по договор № 62 / 23.04.2009 година ? „.Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – с решение № 39 / 04.08.2009 год. по т.д.№ 256 / 2008 год. на ВКС , ІІ т.о. , постановено по реда на чл. 290 ал.1 ГПК , както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – с каузална съдебна практика : реш.№ 193 по т.д.№ 754 / 2007 год. на Пловдивски апелативен съд и реш.№ 409 по гр.д.№ 396 / 2012 год. на Габровски окръжен съд. Решението на ВКС е по правен въпрос относно действителността на неустоечна клауза в конкретната хипотеза на такава за забава ,в която липсва краен предел на начисляването й, за преценка противоречието й с добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1 ЗЗД . Решение № 193 на Пловдивски апелативен съд не е доказано влязло в сила, макар решаващите му мотиви действително да съдържат преценка за действителност на неустоечна клауза,преценена от първоинстанционния съд като предвиждаща неопределено и неопределяемо обезщетение. Решение № 409 на Габровски окръжен съд ,влязло в сила като необжалваемо, е постановено между същите страни, на същото основание и по същия договор , но за вземания по различни от процесните фактури,като в същото съдът е смогнал,чрез тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД, да изведе еднозначно воля на страните за механизма на определяне на неустойката.Впрочем , решението е в противоречие със съдържащо се в кориците на делото друго решение, между същите страни, на същото основание и по същия договор / респ. приложима идентична договорна клауза /, но за вземания по различни от процесните фактури / реш. по гр.д.№ 447 / 2012 год. на Окръжен съд Габрово / ,в което съдът отново е извел чрез тълкуване на клаузата на чл.23 вр. с чл.22 от договора воля на страните за определяне на неустойката,но съвсем различна от установената по гр.д. № 396 / 2012 год. на Габровски окръжен съд.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато .
Формулираният от страната въпрос е фактологичен , предпоставя отговор за действителността на конкретна договорна клауза, а не такъв по приложението на принципите на тълкуването по чл.20 ЗЗД. Същият няма характеристиката на правен, тъй като отговорът му не би могъл да бъде еднозначно приложен в разрешаването на идентични по основание казуси , независимо от конкретиката на съответния спор и съдържанието на съответната приложима неустоечна клауза. Непокриването на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на обжалването и изключва възможността за ревизиране на правния резултат, независимо от обективното му противоречие с други такива, между същите страни, на същото основание и по тълкуване на същата договорна клауза. По начало е необоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,тъй като цитираното решение не дава отговор на настоящия правен въпрос,а разглежда хипотеза на нищожност на неустоечна клауза – поради противоречие с добрите нрави .Първото от цитираните решения каузална практика е недоказано влязло в сила. По начало,обаче, преценката на допълнителен селективен критерий е изключена при непокриването на общия такъв, мотивирано по-горе .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186/ 14.07.2014 год. по гр.д.№ 32 / 2014 год. на Великотърновски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :