5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
С., 16.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.09.2011година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1057 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.Д. против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 158 от 06.07.2010 год., по в.гр.д. № 114/2010 год., с което е оставено в сила решение № 87 от 27.11.2009 год., по гр.д.№ 33/ 2008 год. на Габровския окръжен съд и е уважен предявения от ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ” срещу кастора, като ответник, иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.250 и сл. ЗЗД за сумата 438 378.05 лв., представляваща обезщетение за липсващи вещи оставени на влог у последния, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.02.2008 год. до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.250 и сл. ЗЗД и на същественото съдопроизводствено правило за разпределение на доказателствената тежест относно твърдяните от страните факти , установено с чл.154 ГПК – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Позовавайки се на правната характеристика на договора за влог, регламентиран с нормите на чл.250 и сл. ЗЗД, на неправилно възложена от въззивния съд доказателствена тежест на ответника да установи реалното предаване на конкретните посочени в исковата молба вещи за съхранение и на необсъждане на всички събрани по делото доказателства касаторът поддържа, че „с атакувания съдебен акт са решени неправилно материалноправни въпроси в противоречие с практиката на съдилищата, решен е въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона”.
Като израз на визираното противоречие са цитирани решения на ВКС: № 201/19.03.2009 год., по гр.д.№ 5108/2007 год. на ІІІ г.о.; № 256/ 21. 03. 2005 год., по гр.д.№ 521/2004 год. на ІІ т.о. и от 15. 03. 2007 год., по т.д. № 711/2006 год. на І т.о..
Поддържаното противоречие със задължителната съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано още, както с възприетото от въззивния съд в несъответствие с решение № 261/ 26.05.2005 год., по т. д.№ 515/2004 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС разрешение, че в размера на дължимото от влогоприемателя обезщетение за липсващи вещи -държавен резерв и военновременни запаси, оставени за съхранение на влог се включва и ДДС, като формиращ стойността на последното, така и с даденото тълкуване на предпоставките за отговорността на влогоприемателя по чл.250 и сл. ГПК – различно от приетото в решение на ВКС от 12.01.2005 год., по т.д.№ 2177/2003 год..
Едновременно жалбоподателят твърди, че „настоящият казус представлява материалноправен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, който е основополагащ правен въпрос, защото касае основни правни институти, а въпросите- предмет на спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като неточното прилагане на законодателната материя, касаеща посочените текстове би внесла смут в обществените отношения, които регулира и би създала несигурност при изследване на фактическите отношения което би се отразило негативно върху развитието на правото.”
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, който разрешен от въззивния съд, като включващ се в предмета на делото и обусловил решаващите правни изводи, а чрез тях и крайния изход на спора да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Въведените в тази вр. доводи за липса на проведено от ищеца пълно и главно доказване на сключен между страните договор за влог и предоставяне на процесните вещи за съхранение в ответното ТД, като влогоприемател, по своята същност се явяват общо оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, но не обосновават приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Същевременно, дори и да са приеме, че в случая се касае до непрецизно посочване на значимия за изхода на делото въпрос на процесуалното право, който изведен от съдържанието на обстоятелствената част на касационната жалба и изложението към нея се свежда до приложението на чл.154, ал.1 ГПК, то не е налице визираният критерий за селекция.
Съгласно разясненията в т.2 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС практиката на касационната инстанция по отделни казуси, каквато е цитираната от касатора, дори и когато е установено трайно съвпадащо тълкуване на една и съща разпоредба няма задължителен за съдилищата характер, поради което е неотносима към основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, на което касаторът се позовава.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че начинът, по който въззивният съд е процедирала по отношение разпределяне на доказателствената тежест в процеса не е различен спрямо възприетото в цитираните съдебни актове на ВКС разрешение.
Обстоятелството, че Великотърновският апелативен съд е изградил решаващия си правен извод за възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за влог, породено от нормативно възложено на праводателя на ответника задължение да изпълнява задачи по отбранително мобилизационната подготовка, вкл. като съхранител на предмети и материали на ДР и В., безспорно известно на последния при сключване на приватизационния договор, въз основа на писмени доказателства, различни по вид от посочените в решение на ВКС по т.д.№ 711/2006 год. и в решение № 214/2008 год., по т.д.№ 750/2007 год. не е основание да се приеме, че доказателствената тежест в случая е била разменена, нито, че извършените от решаващия съд процесуални действия по обсъждане на събрания по делото доказателствен материал са в несъответствие с трайно установената съдебна практика, обективирана в посочените съдебни актове на ВКС, за да е налице противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, ако се приеме, че се касае до неправилно определена от страната правна квалификация на поддържания критерий за селекция.
Що се касае до въпроса за начина на определяне равностойността на липсващи вещи – държавен резерв и военно временни запаси,оставени на съхранение при условията на сключен договор за влог, в хипотезата на предявен иск за парично вземане, основан на чл.250 и сл.ЗЗД, то даденото с обжалвания съдебен акт разрешение, според което тя е съизмерима с пазарната стойност на същите към момента на предявяване на иска не противоречи на становището, изразено в решение № 261/2005 год., по т. д.№ 515/ 2004 год. на ІІ-т.о. на ВКС, с което е потвърдено решение № 106 / 08. 11. 2002 год., по т.д.№ 33/2002 год. на Бургаския окръжен съд, че при заявена претенция за реално връщане на вложената, но липсваща при влогоприемателя вещ, а не за паричната и равностойност, не се дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, нито заплащане на ДДС.
Следователно гореизложеното позволява да се обобщи, че в случая отсъства материалноправен идентитет между разгледания и разрешен от въззивния съд правен въпрос за дължим ДДС и този, поставен за обсъждане в цитираните съдебни актове, поради което различният правен резултат по делата, обусловен от различните факти и обстоятелства, изключва приложението на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, ако отново се приеме, че касаторът неправилно е правно квалифицирал допълнителната процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване.
По отношение основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че то въобще не следва да бъде обсъждано, поради следното:
Освен, че касаторът не го е аргументирал съобразно задължителните постановки, съдържащи се в т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, според които аргументацията му не се изчерпа с възпроизвеждане на законовия му текст, то обстоятелството, че визираният критерий за селектиране на касационните жалби е налице само, когато било приложимата правна норма е непълна, неясна или вътрешно противоречива или по приложението и липсва съдебна практика, било когато създадената непротиворечива съдебна практика се нуждае от осъвременяване, поради неакуалността и, с оглед променените обществени отношения и правна мисъл, каквито данни по делото липсват, изключва наличие на процесуална възможност за приложението му.
С оглед изложеното искането за допускане на касационно обжалване следва да бъде оставено без уважение.
Ответникът, чрез своя процесуален представител е претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената в производството по чл.288 ГПК защита от юрисконсулт, което искане, с оглед процесуалното правило на чл.78, ал.8 ГПК и предвид заплатеното до момента такава, вкл. за въззивната инстанция следва да бъде уважено, но до размер на сумата 500 лева.
Водим от тези съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 158 от 06.07.2010 год., по в.гр.д. № 114/2010 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА [фирма], гр.Д. да заплати на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕВР И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ”, [населено място] сумата 500 лева/ петстотин лева/ възнаграждение за ползвана юрисконсултска защита в производството по преценка допускане на касационното обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: