О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
ГР. София, 16.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.10.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова т.д. №50401/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място], чрез особения представител, назначен на осн. чл.29, ал.2 ГПК адв. Б. С. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по т.д. №3590/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу касатора иск по чл.422 ГПК, като е признато за установено вземането на ищеца за връщане/ предаване/ на отдадените на лизинг по договор за финансов лизинг на оборудване от 30.12.10 г. вещи, за което е издадена заповед по чл.417, ал.1,т.5 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Намира, че противоречиво се решават от съдилищата въпросите от предмета на спора: 1. Длъжен ли е съдът да даде указания на заинтересованата страна да сезира окръжната прокуратура с искане по чл.155, ал.1,т.2 и 3 ТЗ, в случаите, когато едноличният собственик на капитала и управител на Е. / ответник по иска/ е починал в рамките на висящия процес и неговите наследници, след указания, дадени от съда не са изявили желание за продължаване на дейността на дружеството? 2.Длъжен ли е съдът да спре производството до назначаване на ликвидатор на Е.? 3. Какви са критериите, при които са налице нетърпящи отлагане процесуални действия? Налице ли са нетърпящи отлагане процесуални действия за назначаване на особен представител по чл.29, ал.2 ГПК на касатора в конкретния случай? 4. Когато едноличният собственик на капитала и управител на Е. е починал в рамките на висящ процес и неговите наследници след указания, дадени им от съда, не са заявили желание за продължаване на дейността на дружеството, следва ли Е. в процеса да се представлява от особен представител по чл.29, ал.2 ГПК и надлежно ли е това представляване? За установяване на противоречието касаторът представя първоинстанционни и въззивни определения и решения, от които влязло в сила е само опр. на Добрички ОС по ч.гр.д. №631/13 г.
Соченото противоречие не се установява: По настоящото дело, за разлика от разгледания в цитираното окончателно определение случай на прекратяване на исковото производство поради прекратяване на дружеството по чл.157, ал.1 ТЗ, въззивният съд след като е констатирал смъртта на едноличния собственик на капитала на Е. – касатор и отв. по иска, е дал възможност на наследниците в едномесечен срок да представят доказателства за това, че са направили постъпки за продължаване дейността на дружеството или да заявят изрично, че не желаят продължаване на дейността му. След изтичане на този срок, при липса на заявление от наследниците – физ. лица, въззивният съд е назначил на ответника по иска особен представител по реда на чл.29, ал.2 ГПК и е продължил разглеждането на делото, приключило с обжалваното въззивно решение.
При липса на заявление от наследниците на починалия собственик на Е., дружеството подлежи на принудително прекратяване със съдебно решение по иск на прокурора. Вписването на прекратяването с ликвидация има конститутивно действие във външните и вътрешни отношения на Е.. Тъй като няма данни то да е настъпило в хода на процеса по настоящото дело, няма основание да се приеме, че дружеството следва да се представлява от ликвидатор. Особен представител представлява Е. с починал собственик и управител и в производствата по чл.155, т.3 ТЗ, до прекратяването на Е. и откриването на производство по ликвидация, видно от цитираните и представени решения на СГС. В тези решения е констатирано, че едноличните дружества с ограничена отговорност с починал собственик и управител нямат законен представител и затова им е назначен особен представител по чл.29, ал.2 ТЗ, както е и в случая. Или противоречие по отношение на представителството по чл.29, ал.2 ГПК между решенията на СГС и обжалваното сега решение не се установява, а и тези решения, както и представените две определения на СГС, които са без данни за окончателност, не могат да са обсъждат за установяване на допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
В практиката на ВКС – напр. опр. по ч.т.д. №1470/15 г. на второ т.о., е прието, че в случай на смърт на съдружник в събирателно дружество / на осн. чл.93, т.4 ТЗ СД се прекратява със смъртта на един от съдружниците/, когато страна по делото е самото дружество, не е налице осн. за спиране на производството по чл.229, ал.1,т.2 ГПК. Посочената разпоредба визира като основание за спиране смъртта на физическо лице- страна по висящ пред съда спор до конституиране на нейните правоприемници. В случая не се касае за приравнена на тази хипотеза процесуална ситуация, доколкото самото събирателно дружество / там, а по настоящото дело Е./ не се заличава като правен субект по силата на самия факт на смъртта на съдружника-физическо лице / там, а по настоящото дело на едноличния собственик на капитала – физ. лице/ до приключването на евентуално проведената ликвидация.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №3590/13 г. от 30.06.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: