О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
София, 17.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.11.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2044 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр. Б. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1270 от 22.05.2018 г., по в.гр.д.№ 76/2018 г., с което е потвърдено решение № 5303/20.10.2017 г., по гр.д.№ 86/2017 г. на Благоевградския окръжен съд за уважаване на предявения от Е. А. Р. срещу настоящия касатор, като ответник и „КРИСИСТРОЙ”ЕООД, [населено място] конститутивен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, като е обявен за недействителен, по отношение на ищцата, внесения от КРИСИСТРОЙ” ЕООД в [фирма] апорт на недвижими имоти, представляващи: офис № 5, находящ се в сграда 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.601.312, на първи етаж от сграда на кота +3.20, с площ от 51.64 кв.м., състоящ се от офис помещение, преддверие и тоалетна , при граници: улица, двор, офис № 4; офис № 6 и коридор, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 04279. 601. 312. 3. 35, по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-32 /10.05.2006 г. на изп.директор на АК, последно изм. със заповед КД-14-01-1083/20.09.2012 г. на началника на С.-Б. и с административен адрес: [населено място], [улица], ет.1 и офис № 6, находящ се в сграда 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.601.312, с площ от 30.83 кв.м., състоящ се от офис помещение,преддверие и тоалетна, при граници: улица, ресторант стълбище, коридор и офис № 5, ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и на правото на строеж, който имот според кадастралната карта представлява самостоятелен обект с идентификатор 04279.601.312.3.36 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени с горепосочената заповед № РД-18-32 /10.05.2006 г. на изп.директор на АК и находящ се на същия административен адрес.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1,т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право: 1.” При учредяване на дружество с ограничена отговорност необходимо ли е изследване на знание за увреждане по см. на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД от страна на новоучреденото юридическо лице, в чиято полза е учредена апортната вноска от страна на неговите учредители, както и от страна на учредителя, който извършва апорта?”;2.” Ако ЮЛ- длъжник по см. на чл.135 ЗЗД прави учредителен апорт в дружество с ограничена отговорност и при учредяването на това дружество придобива по- голяма част от дяловете в капитала му, то счита ли се че е налице знание в новоучреденото дружество за увреждане на кредиторите на юридическото лице – длъжник?”
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по достъпа до касационен контрол,излагайки подробни писмени доводи за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
При условията на евентуалност оспорва и въведените касационни основания.
Настоящият състав на ВКС,ТК,като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установени предпоставките на чл.135 ЗЗД и е уважил предявения конститутивен иск, като основателен. При обосноваване крайния правен резултат по делото решаващият състав на Софийски апелативен съд, подлагайки на самостоятелен анализ ангажираните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните е счел за безспорно от фактическа страна, че ищцата Р. е кредитор на парично вземане от преди 2014 година, породено от сключен с ответника „КРИСИСТРОЙ” ЕООД договор, за което се е снабдила с изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 461/2016 г. през 2014 г. Въз основа на установените по делото факти въззивната инстанция е преценила като неоснователно възражението на всеки от ответниците, идентични по съдържание, според което възмездно направеният апорт от „КРИСИСТРОЙ” ЕООД в новоучреденото дружество [фирма] – законоустановено право на търговеца да участва в стопанския живот, не е правно действие, целящо ликвидиране възможността кредитора да удовлетвори вземането си и увреждащо неговите интереси, нито е довело до намаляване имуществото на длъжника, доколкото срещу извършената непарична вноска последният е придобил 99 дружествени дяла от капитала на нововъзникналия правен субект. Позовавайки се на формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, въззивната инстанция е отрекла да е основателно и другото въведено в процеса защитно възражение – че страните по апорта не са имали информация за правоотношенията на апортиращия недвижимото имущество и трети лица. Съображенията са, че всеки правен акт, какъвто е и апортирането на имот в друго дружество, е с характер на увреждащо кредитора действие, щом с него, независимо от едностранния му характер се намалява възможността за бързо удовлетворяване на кредитора, а за знанието за увреждане при ЮЛ се съди от знанието на лицата, формиращи състава на органите му. В случая на изпълнен учредителен апорт, знанието за увреждане на кредитора по см. на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД, според Софийски апелативен съд, се преценява единствено по отношение на учредителят, извършващ непаричната вноска.
Изложените в съобразителната част на обжалвания съдебен акт решаващи правни съждения дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Формулираните от касатора въпроси, независимо, че в известна степен се дублират, доколкото и двата са свързани с приложението на чл.135 ЗЗД касателно презумпцията за знание за увреждането на кредитора от страните по оспорваното правно действие, когато те са търговски дружества и с да е с известна некоректност на първия, предвид изрично приетото от въззивния съд отсъствие на необходимост от изследване на знание за увреждане по см. на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД от страна на новоучреденото търговско дружество, са включени в предмета на спора по предявения конститутивен иск, основан на чл.135, ал.1ЗЗД и като обуслови крайния изход на делото обосновават общата предпоставка за достъп до касация по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
Недоказано по отношение на всеки един от тях е поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Даденото от въззивния съд разрешение по първия от поставените въпроси е в пълно съгласие с формираната по реда на чл.290 ГПК трайно непротиворечивата и последователна практика на ВКС, която е цитирана в първоинстанционния съдебен акт на Благоевградския окръжен съд. Изразена в решение № 13 от 19.02.2015 г., по гр.д.№ 4606 / 2014 г. на ІV г.о. и др. същата е в смисъл, че юридическото лице, независимо от правно организационната му форма, знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи.
Отговорът на въпрос № 2 се съдържа в решение № 122 от 21. 07. 2016 г., по т.д.№ 3484/2014 г. на ІІ т.о. Според възприетото разрешение учредителният апорт е сделка на разпореждане в полза на лице, което не съществува към момента на нейното извършване и за настъпване на неговото действие не е необходимо съгласието на дружеството, което е в процес на учредяване, респективно на неговия бъдещ представител.
Затова при предявен иск за обявяване за недействителен спрямо кредитора на извършен учредителен апорт не е необходимо установяване знание за увреждане на кредитора нито от страна на дружеството в процес на учредяване, нито от останалите учредители.
Доколкото не е налице различие между правната характеристика на самия учредителен апорт при АД и ООД, то тази практика, изцяло споделяща се и от настоящия съдебен състав, е несъмнено приложима.
Наличието на формирана практика на ВКС, по отношение на която не е доказано, нито че е неправилна и следва да бъде изоставена, нито,че като създадена при други обществено- икономически отношения и законодателство, тя следва да бъде осъвременена, селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, според задължителните постановки в т.4 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е неприложимо.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответната по касационната жалба страна е претендирала деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК и се следват, но само при доказано реално тяхно извършване. Доказателства за реално направени деловодни разходи от страна на Е. А. Р. не са ангажирани по делото, поради което съставът на ВКС,ТК не присъжда такива.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1270 от 22.05.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 76/2018 г., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: