О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
София, 19.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №42/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца П. Й. С. от [населено място], област П., против въззивно решение №450/04.10.2011 г. по гр.д.№648/2011 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., ІІ-ри гр. състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №884/31.5.2011 г. по гр.д.№398/2011 г. по описа на Плевенския районен съд, ХІ-ти граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от П. Й. С. от [населено място], област П., против В. И. Ж. и Ц. А. Х., и двамата от [населено място], и [фирма] – П., иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че предявеният отменителен иск по чл.135 ЗЗД е неоснователен, тъй като не са налице елементите от фактическия състав на посочената правна норма. Съдът е стигнал до извод, че не е установено качеството на кредитор на ищеца по отношение на ответниците, тъй като не е налице вземане, от което да произтича това качество. Въз основа на този извод е прието, че ищецът не е легитимиран да предяви този иск. Като неоснователни са възприети възраженията на ищеца – въззивен жалбоподател, че качеството му на съсобственик го прави и кредитор по отношение на ответниците. Освен това е споделен изводът на първоинстанционния съд, че е спорно дали ищецът е съсобственик на процесния имот, тъй като подадената от П. С. искова молба с правно основание чл.97 ГПК/отм./ е подлежала на вписване, но няма данни към 03.02.2006 г. и към 17.02.2006 г. тя да е вписана.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че правилното приемане на нормите на материалния закон и процесуалните норми относно разпростирането на СПН на решението на ВКС е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради това се иска допускане на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се също така, че безспорно е установено, че е налице вземане, предхождащо увреждането, а размера на вземането е определен и определяем, като не е от значение вземането да е изискуемо и да е определено по размер, а е достатъчно вземането на предхожда увреждането. Сочи се неправилно приложение на нормите на чл.28, чл.31, ал.ал.1 и 2, чл.56, ал.1, чл.112, чл.113и чл.114 ЗС, както и нормата на чл.135 ЗЗД, тъй като е собственик на недвижимия имот, притежавайки 1/2 ид.част, което е установено със СПН от решение на ВКС по кас.д.№1659/2004 г., поради което вземането на касационния жалбоподател се разпростира до правото му на собственост, което право на собственост освен, че е паричен еквивалент, имплицитно съдържа в себе си и правото да ползва имота съобразно предназначението му. Излага се също така, че правото на обезщетение за лишаване от ползите от съсобствен имот винаги е определяемо, както и че това вземане е ex lege и прехвърлителката В. Ж. не е оспорвала вземането му, както и че никой друг от ответниците не е оспорил вземането му е неговото съществуване. По-нататък се твърди, че за точното прилагане на горепосочените материалноправни норми е от значение и зачитането на процесуалната норма на чл.298, ал.2 ГПК, която окръжният съд изобщо не я е приложил точно, нито по отношение на прехвърлителката В. Ж., нито по отношение на приобретателите Ц. Д. и Ц. Х..
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че не са налице основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е излагане изцяло на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, и доводи по съществото на спора, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №450/04.10.2011 г. по гр.д.№648/2011 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., ІІ-ри гр. състав, по касационна жалба, вх.№10431/24.11.2011 г., подадена от П. Й. С. от [населено място], област П., приподписана от адв. С. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: