3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
С., 22,11,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 120/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение от 21.10.2010 г. по гр.д. № 3317/2009г. на Софийски градски съд .
Ответникът по касация – В. С. Г. от [населено място], чрез процесуалният си представител- адв. Д.К. e на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Възпроизведен е текста на цитираната норма и е поддържано, че въпросът бил – „ длъжен ли е търговецът да изплати обезщетение по чл.40 ТЗ на търговския посредник в случай на прекратяване на договорното отношение между търговеца и посредника, при положение, че не е безспорно доказано, че търговеца продължава да има облаги от клиентелата, създадена от търговския представител”. Лаконично е посочено, че съдът неправилно приложил чл.40 ТЗ, като подробни съображения в тази насока били изложени в касационната жалба. Също така лаконично е заявено, че по спора по делото липсвала наложена съдебна практика, което било допълнително основание за разглеждането му от ВКС. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният въпрос, не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК тъй като е фактически, а и е обвързан не с правните изводи на съда, а с твърдението за недоказаност на съставните на спорното право юридически факти. Но дори и да се приеме за релевантен този въпрос, то той обосновава само общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито посоченото че нямало „ наложена”практика, тъй като липсата й, сама по себе си не е предпоставка за допускане на касационно обжалване, без да бъде обоснована изрично нуждата от тълкуване на приложимата правна норма. Лаконично изразените твърдения за неправилност на решението са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и са относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Пловдивски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.10.2010 г. по гр.д. № 3317/2009г. на Софийски градски съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: