ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 735
София, 23.12. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.С. ч.гр.д. № 500 по описа за 2010г., приема следното:
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.2 и ал.3 от ГПК по съдържащите се в един документ частна жалба и частна касационна жалба вх. № 2395/30.VІІІ.2010г. на адвокат И. като процесуален представител на М. Б. К. от София срещу въззивното определение на С. окръжен съд /С./ от 11.VІІІ.2010г. по ч.гр.д. № 692/2010г.
Частните жалби са подадени в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и са процесуално допустими.
За да се произнесе по жалбите, ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното определение С. е потвърдил разпореждането на Ботевградския РС № 254 от 06.ІV.2010г. по искова молба вх. № 1709/2010г., с което е оставена без уважение молбата на М. К. за освобождаването му от внасяне на държавна такса, и е оставил без разглеждане частната му жалба вх. № 3688/27.V.2010г. срещу разпореждане № 347 от 04.V.2010г. по същата искова молба за продължаване на срока за внасяне на държавна такса.
І.По частната касационна жалба:
Във връзка с искането за освобождаване от заплащането на държавна такса въззивният съд е взел предвид, че делото е образувано по предявените от К. слещу [фирма] 922 кумулативно обективно съединени искове, по всеки от които съгласно чл.72 ал.1 от ГПК се събира държавна такса, възлизаща общо на 46151.58лв., от които 3862лв. са внесени. Съдът е приел, че само въз основа на представената от ищеца данъчна декларация не може да се направи преценка за материалното и здравословното му състояние и за семейното му положение, респективно за това дали той действително не разполага с достатъчно доходи и имущество, които не биха му позволили да заплаща дължимите такси.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК по въпросите: 1.Основателна ли е молба за освобождаване от д.т. в значителен размер, надвишаващ годишният доход на молителя /например с повече от 6 до 10 пъти и съставляваща 50% от цената на иска; 2.Достатъчно ли е доказването на годишния доход на молителя за основателно уважаване на молба за освобождаване от държавна такса. За обосноваване на твърдението за наличие на противоречива практика се представя определение № 305/15.VІ.2009г. по ч.гр.д. № 335/2009г. на ВКС ІІІ ГО и се сочи, без да се представя, определение от 19.VІ.2008г. по ч.гр.д. № 852/2008г. на ОС София.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия релевиран от касатора в изложението му въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Следователно не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, което е пречка за преценка за наличието и на някой от твърдяните допълнителни критерии по т.1, т.2 и т.3 за селекция на касационните жалби.
По втория наведен като основание за допускане на касационно обжалване въпрос по приложението на чл.83 ал.2 от ГПК с представеното определение на състав на ВКС по ч.гр.д. № 335/2009г. не се обосновава наличие на противоречива практика с оглед приетото в него, че “имущественото състояние е само онова, което се обхваща от предметното съдържание на декларацията /по чл.83 ал.2 т.2 от ГПК, а не данъчната такава/, че ако декларацията е непълна или неточна /различава се с данни от службата по вписвания/, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен, а не да игнорира удостоверителното изявление на декларацията при преценката си относно имущественото състояние”. Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. По приложението на чл.83 ал.2 от ГПК има трайно установена практика, основания за промяна на която според настоящия състав няма. Това е така, тъй като практиката е в съответствие с тази разпоредба, в която са посочени обстоятелствата, които съдът е длъжен да съобрази при преценка за основателността или не на отправена до него молба за освобождаване от държавна такса и разноски, като доходът на молителя е само едно от тях, в какъвто смисъл е решаващият извод на въззивния съд.
По изложените съображения не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното определение в частта, с която е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд относно искането на К. за освобождаването му от внасяне на държавна такса.
ІІ.По частната жалба:
За да остави без разглеждане частната жалба на К. срещу разпореждането на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането му за продължаване срока за внасяне на държавна такса, въззивният съд е приел, че тя е недопустима, тъй като разпореждането нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона е посочено изрично, че то подлежи на обжалване.
Определението в тази му част е правилно.
В чл.274 ал.1 от ГПК са посочени лимитативно определенията и разпорежданията на първоинстанционните съдилища, които подлежат на обжалване пред въззивен съд. Разпореждането, с което е оставено без уважение искането за продължаване на срока за внасяне на държавна такса, не е преграждащо развитието на делото, поради което обжалваемостта му не следва от чл.274 ал.1 т.1 от ГПК, а и в процесуалния закон не е предвидена изрична възможност за самостоятелния му инстанционен контрол съобразно чл.274 ал.1 т.2 от ГПК. Законосъобразността на това разпореждане може да бъде преценявана единствено при обжалване на евентуално постановено разпореждане за връщане на исковата молба поради неизпълнение на указанието за довнасяне на определената държавна такса. Ето защо въззивното определение в тази му част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на С. окръжен съд, ГО, № 374 от 11.VІІІ.2010г. по ч.гр.д. № 692/2010г. в частта, с която е потвърдено разпореждане № 254/06.ІV.2010г., постановено от Ботевградския районен съд по искова молба вх. № 1709/2010г., с което е оставена без уважение молбата на М. Б. К. за освобождаване от внасяне на държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА определението на С. окръжен съд, ГО, № 374 от 11.VІІІ.2010г. по ч.гр.д. № 692/2010г. в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на М. Б.К. срещу разпореждане № 347/04.V.2010г., постановено от Ботевградския РС по искова молба вх. № 1709/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: